Иван Динков: Човек трябва да намери добро място, където да погребе мечтите си

Един от пътеписите му в планинарския форум planina.e-psylon.net - „Проклетия: премиера по източната стена на Мая Бриасет“, е с посвещение „на всички, които носят същия кръст като моя – лудостта“.

„В моите представи кръстът е точка, откъдето тръгват вектори. Това е отворена фигура, за разлика от кръга, който традиционно се използва като символ на завършеност, на цялостност... За мен чистият кръст е порив“, каза за БНР Иван Динков.

Според него "човек трябва да намери добро място, където да погребе мечтите си, за да останат само чистите блянове“.

По думите му изкуството не е волеви акт.

А лудостта, „лудостта не е това, което хората виждат. Аз никога не съм бил знаменосец, но, ако има нещо, което смело бих защитавал, това е, че хора, страдащи от така наречени „психически заболявания“, не са по-малко хора от всички останали. А тук вече се отваря вратата на хиляди и хиляди въпроси - „А всъщност къде е границата? Как можем да кажем, че един е нормален, а друг е луд? Кой е този, който има правото да квалифицира един човек като луд или не?..“ 

„Нека да не звучи като някакви дефиниции или аксиоми, които, сигурно чути отстрани, създават усещането за суета, за нарцисизъм, но за мен мерилото за смислен разговор, и въобще за смислено човешко общуване, е споделеността на мълчанието, а не думите“, допълни в предаването "Нощен хоризонт" Динков. 

Иван Динков е роден на 13 февруари 1975 г. в София. Син е на поета Иван Динков и на актрисата Белла Цонева. Завършил е Руската гимназия и Политология в Софийския университет "Св. Климент Орхидски". Седемнайсет години е работил като политолог в Центъра за стратегически изследвания към БСП. Дипломиран планински водач от 12 години. Рисува графики и пише стихове. Дърводелец. Баща на две деца.