Интернет инфраструктурата под Средиземно море е толкова важна, колкото и газопроводите – това констатира анализ на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим. Това се доказа и в началото на тази седмица, когато беше разкрито, че от 2012 г. до 2014 г. американската Агенция за национална сигурност е шпионирала европейски политици, включително германския канцлер Ангела Меркел, през интернет кабели. Въпреки че често остава на заден план, темата за дигиталната инфраструктура и борбата за надмощие в технологичния сектор в Европа между Съединените щати, Китай и Европейския съюз има отражение почти във всяка сфера на обществения живот. Това каза за БНР един от авторите на доклада – Артуро Варвели – ръководител на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим.
Европейската икономика все повече ще разчита на дигиталната инфраструктура – тенденция, която беше ускорена и от пандемията от коронавирус. Зависимости в този сектор проправят път на повишения риск за чуждо икономическо или политическо влияние, загуба на дигитален суверенитет и ограничаване на възможността държави, компании и хора да решават сами дигиталното си съществуване. В този дух са заключенията на доклада, озаглавен „Европа рискува да загуби битката за дигиталната инфраструктура от САЩ и Китай” на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим. Неговият ръководител Артуро Варвели обобщава основните изводи в него:
„Подводните интернет кабели са част от геополитическата технологична надпревара. Тези кабели са важни толкова, колкото и нефтопроводите и газопроводите, като например „Северен поток 2”. В нашия фокус е нарастващото геополитическо съперничество между САЩ и Китай в по-далечните съседи на Европа – в Близкия Изток и особено Африка. 97 процента от международната комуникация преминава през подводни кабели. Според някои изчисления общата дължина на тази мрежа е 900 000 километра, равняващи се на почти два пъти и половина разстоянието между Земята и Луната. За изграждането на тази инфраструктура се изисква модерен технологичен капацитет. В тази напревара Китай и САЩ имат различни подходи, но са изпреварили с голям темп ЕС, що се отнася до влияние и интернет инфраструктура, от която зависят различни държави. ЕС има амбицията и потенциала да стане дигитално независим, но му липсва всеобхватна стратегия за сектора в която отделните правителства да са основни играчи. ЕС трябва да налага стандарти в индустрията, да подпомага европейските телекомуникационни компании, да печели сделки в чужбина и да защитава интернет инфраструктурата срещу вреждебни сили. Така, ЕС ще допринесе за един истински дигитален суверенитет.”
Защо технологичната дейност на Китай в Средиземноморския регион е причина за притеснение в Европа? А носи ли тя все пак някакви позитиви?
„Китайската дейност, насочена към интернет инфраструктурата в Средиземноморието и Европа трябва да бъде особено обезпокоителна в политически и геополитически план. Интересно е, че много се тревожим от въпроса с 5G технологията, а в същото време същите данни, които преминават през нея, преминават и през подводните кабели. Регулаторните правомощия на ЕС за дигиталната инфраструктура не изпълниха потенциала си. А Пекин не играе по европейски правила. И докато китайски компании все повече установяват отношения с правителства и местни консорциуми, този – китайският подход, е вероятно да надделее. Който контролира кабела, има потенциала да контролира и данните. Друг момент в напрежението между Брюксел и Пекин е свързан с обвиненията в дъмпинг. Този въпрос е особено важен за китайската стратегия, защото така се деформира пазара. Ако от значение е единствено цената, европейски, а и други компании ще предпочетат по-евтиния вариант, като така ще осигурят на китайските компании, и оттам – на Пекин, конкурентно предимство. Ясно е, че проблемът е политически, тъй като по-евтините цени ще позволят на Китай да разшири присъствието си в Европа и не само. Геополитическите последици от китайските инвестиции в подводните кабели се усещат не само като амбициозни инфрструктурни проекти като известния „Кабел на мира”, който започва в Карачи, Пакистан, и се планира да свръшва във Франция, но и като връзки, които китайската мощна група в оптичните кабели има с китайската политическа и военна екосистема.”
За да се реши един проблем е важно да се анализират и причините да се стигне до статуквото, което в момента е неевропейски технологични компании, най-вече американски и все повече китайски, да разширяват дейността си на нашия континент и то безпрепятствено.
„Европа трябва да вземе под внимание факта, че подводните кабели са важна част от дигиталната й стратегия. Защото ЕС активно работи за определянето на по-силна политика за разработването на интернет инфраструктура и нейните геополитически последици. Но се изискват допълнителни стъпки, ако ЕС иска да оползотвори по-пълно влиянието си, да защити и насърчи интересите си в този сектор. Според мен е важно да се създаде един нов подход към изграждането и защитата на интернет инфраструктурата, като така Европа ще се погрижи за собствените си интереси и ще засили европейската икономика.”
През май Европейският парламент с голямо мнозинство замрази преговорите за Всеобхватното споразумение за инвестиции между Брюксел и Пекин, докато са в сила санкциите от страна на Китай срещу евродепутати и европейски учени. Те бяха наложени като ответна мярка на европейските санкции заради нарушения на правата на човека срещу мюсюлмански етнически малцинства в провинция Синдзян.
Какви стъпки предприема Европейският съюз, за да се предпази от злоупотреби от чужди играчи в технологичния сектор и какво още трябва да направи, за да подсигури дигиталната си инфраструктура, според ръководителя на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим Артуро Варвели:
„Има много дейности, които Европа би могла да задейства, за да има стратегия в сектора за подводните кабели. Първата е да се изработят общи европейски цели, насоки и директиви за консорциумите, лицензите и новата дигитална инфраструктура, защото ЕС има силата да установи референтен критерий по въпроси като широколентови услуги и диверсифицирането на пътищата за връзка. ЕК може да направи препоръки по този въпрос, както и да предупреди страните членки да не участват в проекти, включващи компании, които могат да представляват заплаха за европейските интереси. Второто важно нещо е да се подкрепят паневропейските консорциуми чрез европейски проекти. ЕК трябва да определи няколко важни проекта, чиято цел би била да диверсифицира маршрутите на кабелната мрежа и да увеличи европейския капацитет за мобилни широколентови комуникации. Третият момент е да се насърчи търсенето на дипломатическо решение за спорове в Източносредиземноморската изключителна икономическа зона. Това е важно за диверсифицирането на маршрутите на подводните кабели. Може да се издаде препоръка към страните членки да не възпрепятстват строителството и поддръжката на подводни кабели в тяхната зона. Четвъртият етап е да се защитава сигурността на интернет инфраструктурата и данните на потребителите. Защитата на дигиталната инфрструктура трябва да е за ЕС геополитически приоритет. Трябва да се окуражават страните членки, които са в НАТО да разположат военно присъствие на места, където атаки срещу интернет инфраструктурата са вероятни. И не на последно място, много е важно да се подобри интернет инфраструктурата в Африка. ЕС може да засили партньорството си с Африканския съюз, за да подобри икономическите отношения между страните членки в Африка, като подсигури, че стабилната интернет инфраструктура е част от по-широко евро-афро сътрудничетво. Смятам, че създаването на регионална мрежа, която да свърже всички държави, ще подпомогне засилването на интернет търговията и други интернет икономически дейности, което ще е в обща подкрепа за икономическата интеграция на Африка.”
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет "Св. Климент Охридски" "Инсайт" (INSAIT) пуска от днес за безплатно и свободно ползване българския чат с изкуствен интелект - BgGPT. Екипът на проф. Мартин Вечев,основател на "Инсайт", направи демонстрация на възможностите на новата версия на BgGPT:..
Няма бързо решение на проблема с безводието в България . Това каза пред БНР Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, като уточни, че има решения, които бързо могат да подобрят в малка степен ситуацията. " Водният сектор в страната е бил зарязан десетилетия и не се отнася само до недостиг на питейна вода в отделни населени места,..
Надежда Йорданова от ПП-ДБ определи спекулации информацията за водени разговори с ГЕРБ-СДС за възможен компромис за съставяне на управленско мнозинство, според които Атанас Атанасов да бъде избран за председател на 51-ото НС, а Бойко Борисов - премиер на редовно правителство. ПП-ДБ приемат поканата за среща от Борисов "В..
Преди месец и половина в здравното министерство е входирано мотивирано искане за откриване на инфекциозно отделение. Това съобщи за БНР управителят на здравното заведение Димитър Стоилов. Както по-рано БНР съобщи Изпълнителна агенция "Медицински надзор" ще проверява болницата в Кюстендил, отказала да приеме болно дете. Проверка в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира: " Нямаме проведени разговори с никого , за да имаме промяна в позицията си - ако са същите кандидатури за председател на 51-вото Народно събрание, ние ще гласуваме по същия начин , както досега...
Към този момент не ми е известно за определен ден и час за срещата на ПП-ДБ с ГЕРБ-СДС и в какъв формат. Това е тревожно. Според мен трябва да има среща и да бъде по приоритети между политическите сили, каза Надежда Йорданова, депутат от ПП-ДБ, в интервю в предаването "Неделя 150". "За нас като коалиция - ПП-ДБ, е важно освобождаването..
Тежки обвинение към посланика на България в Украйна - Николай Ненчев, е отправила бившата вече служителка в мисията - преводачката Олга Хвостенко. В..
Кълнях се, че ние ще сме различни от другите партии, а се оказа, че на някои нива - вземане на решения, нарочване на тези, които не са съгласни - не е..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..