Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сдружения за исторически възстановки поддържат интереса към минали събития

Снимка: Здравка Маслянкова

Любовта към българската история е непреходна, а доказателството са десетките мъже и жени от цялата страна, които участват в различните възстановки на исторически събития. В периода на ограничителните мерки заради пандемията на реконструкторите им беше невъзможно да развиват дейността си, но постепенно започват да наваксват срещите с публиката. Преди седмица в крепостта „Трапезица“ във Велико Търново се събраха представители на различни сдружения за исторически възстановки и пресъздадоха средновековен лагер, в който демонстрираха на публиката бита, ежедневието, занаятите и войнските умения на средновековните българи от Второто българско царство.

Надежда Николова                       Снимка: Здравка Маслянкова

Шило в торба не стои, такива са и реконструкторите на исторически събития. Надежда Николова от шуменското дружество „Традиция“ от много години се занимава с проучване и възстановка на облеклата от Средновековието. В месеците на пандемия тя създаде средновековен куклен театър, чиято премиера беше във великотърновската крепост „Трапезица“:

„Откакто има средновековни фестивали, съм участвала почти навсякъде, може би 15 години. Никога не е имало куклен театър. Все пак нещо ново трябва да се внесе, някакво разнообразие. Куклите не съм ги правила аз, куклите съм ги купувала, но се налага да бъдат направени нови облекла. Има си цар, царица, принцове, принцеси, които са облечени подобаващо с пурпурни одежди, с корони, със сърма. Има си антураж, прислуга, царедворци, вестоносец. Аз ще бъда баба Нада, водещата. Избрала съм си една кукла като мен - с дълъг нос, със синьо забраждение. Това ще бъде баба Нада във всички театри, които ще правя занапред“. 

Снимка: Здравка Маслянкова

Художникът Ясен Ненков е един от създателите на варненското сдружение „Чигот“, което вече 17 години се занимава с възстановки на облекло, бит и въоръжение от периода на Второ българско царство. „Пандемията ни отдалечи от публиката, но ни даде време за семействата“, разказва Ясен Ненков:

„Всеки обърна внимание на себе си, на семейството повече, имахме щастливи поводи - родиха се деца, наблегна се на екипировката. Аз лично съм с нова туника, тепърва в проект имам още няколко неща, които ще допълня. Синът ми също се запали, за него ще правим екипировка, има какво да се прави. Този тип възстановки са едно реално пресъздаване на самата история и това за децата е изключително интересно, вживяват се и така запомнят много неща“.

Руси Николов също е от сдружение „Чигот“. По професия е електромеханик и споделя, че едно от любимите му занимания като реконструктор на исторически събития са заниманията с децата:

„Нещо, което на мен много ми харесва, са беседите, на които децата може да задават своите въпроси и да получат информация и така да се запали интересът към това, което правим. Харесва ми, защото човек се откъсва от ежедневието и забравя за това какво трябва да върши другата седмица, с другите дребни проблеми и човек се презарежда и с нови сили се хвърля за решаването на ежедневните задачи от нормалния свят“. 

Ивайло Антонов                Снимка: Здравка Маслянкова

Електротехникът Ивайло Антонов от Велико Търново е превърнал хобито си металообработка и любопитството си към българската история в професионално занимание. От десетина години прави възстановки на исторически брони, а от година се е отдал на куманите от 12-и век:

„Обичам историята, искам да се популяризира, да има един общ поглед върху културата, която е била в България както животът на обикновените хора, също и как са изглеждали битките, защото са част от историята. Спортната фехтовка ме влече, което се препокрива с историческите възстановки“.

Стоманени кумански маска и шлем са последните неща, които Ивайло Антонов е изработил:

„Кумански шлем, въпреки че такива са използвали из степите от различни култури, във Волжка България има открити такива, монголски, даже и за китайски сведения има. Този е базиран на няколко находки в днешна Украйна. А защо точно маската е с човешко лице - не знаем. Има теории, че е била, за да плаши, за да показва статуса на човека. Със сигурност е било нещо, което не е било достъпно за обикновения войник, това е бил шлем на човек с висок статус“. 

Сдруженията за исторически възстановки не получиха държавни помощи в периода на пандемия, но не спряха дейността си, посочи Симеон Цветков, ръководител на клуб „Традиция“ във Велико Търново:

„Военноисторическата реконструкция в България през периода на пандемия не е преставала да се провежда. Колкото до финансирането - не всичко е пари. Общината и Регионалният исторически музей във Велико Търново винаги са били зад гърба ни, винаги са ни помагали“. 

Реконструкторите на исторически събития отново ще се съберат във Велико Търново на международния фестивал „Средновековен Търновград - Трубадури“, който ще се състои в крепостта „Царевец“ от 25 до 27 юни.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..

публикувано на 22.11.24 в 09:01

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26