Краят на „здравния национализъм“ бе обявен прибързано

Пандемията е в отстъпление в почти целия свят - потвърждава го статистиката на агенция Франс прес за дневните случаи на Covid-19 от последните четири седмици.

Заразата забавя ход най-много в Европа. От континентите единствено изключение прави Африка, където броят на случаите все още нараства.

Пак статистиката на Франс прес показа, че от целия свят седемте държави с най-голяма смъртност от Covid спрямо размера на населението им са в Централна и Източна Европа. България е сред тях.

Тези данни показват, първо, че Европа вече е в позиция да разшири масовата ваксинация далеч извън границите си, и, второ, че е крайно време да започне да се готви за следващата пандемия - за да не се повтаря черната статистика.

В тези две насоки вече работят и Съединените щати и то с претенции за глобално лидерство.

На видеоконференцията на Г-20 на 21 май бяха поставени наченки на координация между най-развитите държави за материализирането на нещо, за което се говори отдавна: по-равномерно разпределение на ваксините в глобален план.

„Декларацията от Рим е разтърсваща и историческа, защото за първи път Г-20 - това са Съединените щати и Китай, Европейският съюз и Русия, Индия и Латинска Америка, Южна Африка и много други страни - за първи път всички те се задължават да спазват принципа, че снабдителните вериги трябва да останат отворени, че забрана върху износа не бива да се допуска. Декларацията на страните, които изредих, представлява едно много ясно "Не" на здравния национализъм“, обобщи за медиите председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Декларациите имат политически, но не и правно-обвързващ характер.

Римската декларация от 21 май е далеч от международен договор за регулиране на инвестициите и търговия с ваксини срещу Covid-19.

Идеи за такъв договор предлагат икономистът Чад Баун от Института Питърсън за международна икономика и юристът Томас Болики от Съвета за външни отношения в Ню Йорк. Най-общо казано, те са за създаване на международен инвестиционен фонд за стимулиране на производството и договорно задължение да не се mрибягва до ограничения в експорта на ваксините и съставките им.

„Питате ме дали е възможно споразумение, в което всяка страна ще се съгласи да не предпочита своето население. Всеки политик е избран, за да брани своите избиратели. За него е много трудно да каже - вижте сега, драги съграждани, няма да получите ваксини, защото на някой друг някъде по света те са му нужни повече,“ отбелязва икономистът Даниел Грос, сътрудник на брюкселския Център за изследване на европейската политика (CEPS).

Грос е скептичен и по отношение на инициативата на Европейския съюз да гради производства на ваксини в Африка.

На същата пресконференция в Рим на 21 май Урсула фон дер Лайен обяви, че до края на годината Европейският съюз ще дари 100 милиона дози ваксини на най-нуждаещите се държави - 1/10 част от тези, които очаква да му бъдат доставени от производителите. Трима от производителите на ваксини ще продадат на производствени цени или с отстъпки 3,5 милиарда дози до края на 2022 година.

Според признанието на самата фон дер Лайен, отварянето за експорт и даренията са необходимите стъпки в краткосрочен план, но в дългосрочен са необходими по-различни инициативи:

„Трябва да положим усилия и да увеличим производствения капацитет в други региони по света, които не се характеризират с развито производство на ваксини. Трябва да положим систематични усилия в Африка. Комисията и държавите-членки ще инвестират 1 милиард евро за изграждане на регионални хъбове. Ще изградим инфраструктура, ще гарантираме, че производителите ще споделят познания и лицензи, ще осигурим снабдителните вериги и ще квалифицираме персонал. Вече започнахме проекти в тази насока, например в Република Южна Африка и Сенегал,“ каза председателят на ЕК.

За Даниел Грос парите на Европейския съюз могат да бъдат похарчени по-разумно с други приоритети:

„Добре, да им дадем парите. Въпросът е как е по-добре да бъдат похарчени. В изграждането на скъпи фабрики или в хигиена и болници? На този етап е по-добре да се инвестира в основите (на здравната система), а производството на високотехнологични продукти да оставим на страните с развити технологии. Къде африканските държави биха искали да вложат парите си? В производството на някакви високотехнологични продукти, за които нямат нито фабриките, нито съставките, които са необходими? Или в хигиена и образование?“

Спецификата на ваксинното производство прави идеята за развиването му в страни без необходимата база ненужно скъпа и неприложима за сегашната криза, сочи Даниел Грос.

„Да произвеждаш ваксини е много трудно, дори ако разполагаш с патентите и всички технически умения и теоретични познания. Една компания, която започва от нулата, твърде често не успява да пробие. Затова няма логика да започваш мащабно производство на ваксини в Африка. Там просто няма подходящи условия. Трябва да инвестираме в изграждане на допълнителен капацитет във всички страни, които имат възможности за производство на ваксини. В един дълъг период този допълнителен капацитет няма да бъде използван, но когато следващата пандемия настъпи, ще разполагаме с достатъчен капацитет за всички. Според мен ще бъде много по-бързо ако западноевропейски и американски производители увеличат производството си. В Съединените щати вече трупат излишък. В Европа това ще се случи след няколко седмици или няколко месеца. Тогава милиарди дози ще са достъпни."

Но тогава милиарди хора по света ще продължават да са зависими от решенията на лидерите на шепа държави-производителки и фармакомпании.

Какво ще стане, ако, също както Индия, друга страна-производител изпадне в здравна криза и правителството й бъде заставено да избира между своите граждани и света? Какво ще стане, ако компаниите продължат да предпочитат по-платежоспособните купувачи или ако се появят проблеми в производствената верига в някоя държава?

Едва преди няколко седмици, с напредването на ваксинацията в Съединените щати, президентът Джо Байдън склони да разхлаби ограниченията върху експорта на ключови материали и ваксини. А по-рано този месец, когато обяви, че до края на юни Америка ще изнесе 80 милиона дози, Байдън обеща, че тези 80 милиона няма да са последните, но даде да се разбере, че темпът на износа ще зависи от темпа на производството в Съединените щати. Производствената база, по думите му, трябва да остане концентрирана в Америка:

„Това, което трябва да направим, е да поведем напълно ново усилие - усилие, което включва сътрудничество с фармацевтичните компании и с партньорски държави, за да увеличим в огромна степен доставките, да създадем - повечето тук, в Съединените щати - капацитет, с който да можем да победим тази пандемия навсякъде по света по начин, по който ще създадем работни места в нашата страна и ще спасим живота на много хора в чужбина,“ каза американският президент.

Според Даниел Грос лидерските амбиции на Вашингтон в производството на ваксини са пресилени:

„Това дори не е реалистично. Защото Съединените щати са лидери в много области, но в този случай Европа е поне толкова важна, колкото Америка. Китай също. Допълнителният производствен капацитет за ваксини и лекарства трябва да бъде създаден глобално, за да се разпределя продукцията по-равномерно по света."