Вотът за президент на Италия в началото на 2022 г. поставя под въпрос правителството на Драги

Интервю на Добрин Йотов с Джанфранко Паскуино и Лоренцо Преляско в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

По-рано този месец Матео Салвини, лидерът на дясната формация „Лига“ в Италия, заяви, че ще подкрепи кандидатура на премиера Марио Драги за президентския пост в началото на идната година, когато парламентът трябва да гласува за нов държавен глава.

Евентуално избиране на Драги за президент на Италия ще има невъобразими последици за италианската политика и за изпълнението на плана за възстановяване от пандемията, посочи в интервю за БНР Джанфранко Паскуино, почетен професор по политически науки на Университета в Болоня.

След изчерпването на няколко правителства и коалиции в рамките на този мандат на парламента, евентуално избиране на Драги за президент може да доведе автоматично до нови парламентарни избори и още по-фрагментиран парламент. Пред БНР Лоренцо Преляско от агенцията за политически анализи „YouTrend“ прогнозира, че не е изключено да се стигне до ново смесено правителство от технократи и политици.

Макар и да влезе в правителството на Марио Драги, „Лигата“ на Матео Салвини е все още - поне към началото на този месец - водещата политическа сила в Италия. Но популярността на друга дясна формация - „Братята на Италия“ начело с Джорджа Мелони, нараства. Прав ли е Салвини да се опасява от това?

„Безспорно се наблюдава растяща популярност на "Братята на Италия" сред избирателите през последната година и половина. Обобщаващите социологически данни на YouTrend показват 18 процента подкрепа на национално ниво. Това е много близо до рейтинга на Лигата. "Братята на Италия" има потенциал да я задминат и да станат водещата политическа сила. В някои допитвания те вече изпреварват Демократическата партия за второто място,“ сочи Лоренцо Преляско.

„Десницата като цяло - в това понятие включвам „Лигата“ и „Братята на Италия“ - запазва стабилен общ рейтинг от около 40 процента, какъвто дял от гласовете получи през 2019 година на изборите за Европарламента. Толкова би получила и сега. Но има разлики - и те са в приноса на двете формации към тези 40 процента. „Лигата“ е загубила около 13 пункта от подкрепата за нея преди две години, а „Братята“ са добавили приблизително толкова към потенциалния си електорат. Тенденцията е такава, че след около месец е възможно Джорджа Мелони вече да е по-популярна от Матео Салвини.“

Защо расте рейтингът на „Братята на Италия“?

„Расте, защото италианските избиратели винаги търсят алтернатива на статуквото - Демократическата партия беше последвана от Движението „Пет звезди“, след това беше "Лига", сега изглежда на преден план излизат „Братята на Италия“ в кратките цикли на топ популярност на различните формации. „Братята“ са атрактивни и с това, че се представят като единствената последователна политически формация, която не е влизала в коалиция с левицата или с "Пет звезди", само и само да участва във властта,“ отбелязва Преляско.

Миналата седмица правителството на Марио Драги прие план за допълнително стимулиране на икономиката с 40 милиарда евро. Към момента изглежда, че кабинетът функционира добре. Но доколко е стабилен предвид възхода на "Братята на Италия"? Няма ли опасенията на Салвини за рейтингите да го накарат да напусне кораба?

„Това правителство беше родено през февруари за да се справи с две големи предизвикателства - с ваксинационната кампания и с икономическите неволи и плана за преодоляването им със средствата от Next Generation EU. Икономическата криза продължава да е факторът, който обединява коалицията зад това правителство. Това обаче не изключва спорове и напрежение сред коалиционните партньори по различни политики, включително за икономическите решения,“ казва Лоренцо Преляско.

Доколко е стабилно правителството на Марио Драги?

„Правителството на Италия е и ще продължи да е много стабилно до края на януари или началото на февруари. Първо - защото няма алтернатива. И второ - защото е ясно, че който се опита да дестабилизира Драги и да предизвика правителствена криза, ще бъде наказан от избирателите,“ смята професор Джанфранко Паскуино.

„Освен това работата на правителството дава резултати, и то добри резултати. И няма причина конкуренцията между "Братята на Италия" и Лигата да има отрицателен ефект върху него. Ефект ще има върху дясноцентристкия спектър, но тепърва ще видим какъв.“

Прав ли е Матео Салвини да прогнозира разпад на коалицията, когато се стигне до данъчните и съдебните реформи?

„Не, защото коалицията при всяко положение ще има достатъчно гласове в парламента, за да приеме реформите. Салвини иска плосък данък. Но няма да може да го постигне. Най-малкото защото е противоконституционно. А правосъдната реформа ще се случи, макар и полека-лека, с някои, да кажем, подходящи мерки,“ казва Паскуино.

Правителството на Драги ще остане на власт най-много 2 години - до следващите редовни парламентарни избори. Ще му стигне ли времето да спаси Италия от огромната задлъжнялост и стагнация?

„Преди всичко се надявам да стане така - Драги да успее да създаде напълно нова ситуация в Италия. Такава, в която икономиката отново стабилно да расте, италианците да спазват законите, инвеститорите да си плащат данъците, а производителите да се конкурират, за да постигат добри резултати“, казва Паскуино.

„Възможно е Драги да успее. Той е способен, има необходимите познания и престиж, за да създаде нова Италия. Трябва само да оцелее политически до 2023 година и може би и след редовните избори. Проблемът е, че някои искат той да бъде избран за президент на републиката в началото на идната година. А това би имало невъобразими последствия“, смята професорът.

„Джорджа Мелони и Матео Салвини имат интерес да номинират Драги за президент, за да поискат незабавни парламентарни избори. Аз не смятам, че ще има такива. Но стратегията им е логична - как лявоцентристите биха отхвърлили кандидатура на Драги! Много е сложно. Защото не бихме могли и да се месим в плановете на самия Драги и в осъществяването на амбициите му. Президентският пост би бил връх на една много престижна кариера за него. Затова към началото на следващата година ще се създаде атмосфера на политическа несигурност.“

Какво ще остави Драги след себе си, независимо кога ще са следващите избори? Популистите ли ще са пак на ред да управляват?

„Популистите не са особено популярни вече в Италия,“ отбелязва проф. Паскуино. „Движението "Пет звезди" е в упадък. Салвини усеща, че вече не може да залага толкова на популизма, колкото в миналото. А Мелони не бих я определил като популистка - тя е националистка, залагаща на традициите, на силната държава, на възстановяване на суверенитет за сметка на Европейския съюз“.

„Популисти са печелили избори в миналото. Управляваха с известни трудности. Но, според мен, нямат бъдеще начело на държавата. Дори в Лигата вече се противопоставят на популистки интерпретации на италианската политика“.

Какво се случва с някога силното Движение "Пет звезди" на актьора-комедиант Бепе Грило?

„Те имат приблизително 17 процента подкрепа, или половината от резултата им на парламентарните избори през 2018 година,“ сочи Лоренцо Преляско. „Това се дължи на няколко причини, но най-важната е, че участваха в коалиции и с дясната "Лига", и с лявата Демократическа партия. И така сега изглеждат много по-малко привлекателни, отколкото през 2018-а, когато бяха чистата, честна, надеждна, нова сила - различна от статуквото. Посланието им срещу истаблишмънта вече не е така убедително“, обяснява Преляско.

„От друга страна те имат Джузепе Конте - бившия премиер - който изглежда ще е новият им лидер. Той е много популярна фигура, но тепърва ще стане ясно дали ще успее да прехвърли на "Пет звезди" поне част от своята популярност. Без съмнение обаче те са в дълбока криза, която се дължи и на това, че освен сега Конте и в началото Луиджи ди Майо, така и не сполучиха със силен лидер“.

Смятате ли, че Демократическата партия и Матео Ренци имат потенциал отново да получат главни роли в италианската политика?

„Ренци доказа, че е способен да изчаква и да влияе на събитията, когато нещата опират до парламентарни тактики, правителствени кризи и политически сделки. Но той е крайно непопулярен в Италия, така че едва ли ще израсне отново в значима политическа фигура“, сочи Лоренцо Преляско.

Според Паскуино „Ренци няма такъв потенциал. Той вече просто печели пари от лекции и консултиране на чуждестранни компании. Няма да се опита да се възроди политически. А Демократическата партия не може да привлече повече от 20-ина процента от избирателите. Защото не представя оригинални идеи или решения. Затова би й се наложило да търси партньори, което ще е много трудна задача. Новият председател - Енрико Лета, демонстрира много добри намерения, но няма да му е никак лесно.

Дали следващият парламент ще е толкова фрагментиран като настоящия, проф. Паскуино?

„Добре би било даже да е като настоящия. Но ще бъде дори по-фрагментиран и от този,“ сигурен е проф. Паскуино. „Защото следващият състав на парламента ще бъде избран по пропорционалната система без задължителен минимален процент гласове. Така някои дребни формации ще получат представителство. А „Пет звезди“ например ще има две фракции - на лоялните си членове и на отцепниците.

Ще трябва да изчакаме и да видим дали политическите партии ще са в състояние да формират управляваща коалиция след следващите избори. Ако не успеят да сглобят необходимото мнозинство, то тогава не бихме могли да изключваме ново правителство от рода на Драги или на Конте. Конте не е толкова технократ, колкото е Драги, но все пак когато стана премиер беше аутсайдер по отношение на партиите и парламента“.

Докога Италия ще има нужда периодично силни технократи да я спасяват от време на време? Така беше през 90-те, преди 10 години и сега пак. Дали и съдбата на ЕС не е такава - да попадне под властта на технократи?

„Периодичното управление на технократски правителства е специфично за Италия и потенциално за някои други държави в Европа, но е слабо вероятно за страни като Обединеното кралство, Франция, Германия,“ според Преляско. „Там, даже във времена на кризи, лидерите са най-често политически фигури. Не мисля, че като цяло съдбата на Европа е да бъде управлявана от технократи“.

„Не знам дали това е съдбата на Италия - да бъде управлявана от технократи,“ казва Паскуино. „Неколкократните такива периоди след 1994 година се дължат на упадъка на политическите партии. В днешно време има само една значима политическа партия в Италия - Демократическата. „Братята на Италия“ и „Лигата“ технически не са партии. А „Пет звезди“ е движение. И то е в процес на разпадане“.

„Проблемът е, че италианската партийна система е нестабилна. Това неминуемо води до технократски правителства. Те многократно са спасявали Италия - така е. Но не смятам, че това може да продължи вечно. Нещо трябва да се случи“.

„Не знам дали бъдещето на Европа е да я управляват технократи. Има много критици, които обвиняват еврокомисарите, че са технократи. Но за мен това е комплимент. Тези личности - мъже и жени, имат дълъг политически опит в своите страни. Разполагат обаче и с много познания и затова могат да бъдат наречени технократи, въпреки че са политици от кариерата“.

Интервюто на Добрин Йотов с Джанфранко Паскуино и Лоренцо Преляско в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Споделете

Вотът за президент на Италия в началото на 2022 г. поставя под въпрос правителството на Драги

БНР подкасти:

Благотворителна великденска кампания - "Кауза Северозапад"

Денят на Велико Търново сплотява, 22 март е общобългарски празник

Над 160 организации настояха за незабавни действия срещу насилието на животни

Германия, Франция и Великобритания поискаха възстановяване на примирието в Газа

Постепенно се възстановяват полетите от летище "Хийтроу"

НАСА обмисля затварянето на централата си във Вашингтон, съкращавайки 2500 работни места

САЩ внасят яйца от Южна Корея и Турция, за да облекчат кризата с предлагането

Служителка в поща: Не мога да си представя, че ще тегля сирене!

С. Лазарова за идеята "храни в пощите": Служителите няма да понесат още един експеримент

ПГ на МЕЧ се разпадна, Василев вече не е зам.-председател на НС

Предавания

За БНР

Програми

Радио България