Учени от БАН търсят неизвестни факти в стари ръкописи

По думите на проф. Елисавета Мусакова всичко, което ще се събере в проекта, ще бъде изненада и за учените:

„При положение, че ние съберем тези дигитални изображения и това трябва да стане с много високо качество образи, поне такова е желанието на проекта, изведнъж ще започнем да виждаме нещата по съвсем друг начин“, каза за БНР проф. Елисавета Мусакова, хоноруван преподавател в Националната художествена академия.

По думите ѝ 14 век не е само края на Второто българско царство, а и Златен век на българската книжнина.

„Това е век на изключително богати книжовни събития, на много промени. От нашата по-тясна гледна точка на хора, които се занимават с ръкописите, това е време, от което вече имаме много повече запазени ръкописи, много повече подписани от средновековните книжовници ръкописи. Епохата е много богата на събития, много сложни от една страна и, от друга страна, една необичайна свобода в развитието на книжовните връзки и отношения“, допълни в предаването „Нощен хоризонт“ проф. Елисавета Мусакова.

Според нея е много важно да се има предвид влиянието на монасите исихасти, защото това е едно течение в християнската религия, което се връща към чистотата на словото, към чистотата на вярата и в същото време поставя на много централно място молитвата и всичко това много променя отношението към книгата, към начина на писане.

„Това влияе върху издирването на старите образци, в които са търсили тази чистота на словото и текат едновременно процеси на връщане към най-старите ръкописи, към глаголическата и ранната кирилска традиция от една страна и от друга страна това е сравняването с гръцките ръкописи наново. Това е времето, при което се правят нови преводи и нови редакции на текстовете. В целия този процес е много важна ролята на Атонските манастири“.

Най-голяма част от ръкописите, които ще бъдат проучвани са богослужебни текстове, каза доцент Маркос Скарпа, италианец по произход, който работи в Кирило – Методиевския научен център в БАН.

„В манастирите не е имало само текстове за служба, а и текстове за четене. Това може да е общо четене. По време на трапеза се чете житието на светци“, каза доц. Скарпа.

Повече можете да чуете в звуковия файл.