Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Cветовноизвестният приматолог Джейн Гудол за хората, животните и пандемиите

70-75% от новите болести по човека са с произход от животинския свят, казва Гудол

Джейн Гудол по време на Софийски форум на науката
Снимка: Добромир Видев

Cветовноизвестният приматолог e Джейн Гудол, хуманист и природозащитник, отправи силно послание за опазване на околната среда в рамките на отминалия Софийски форум на науката. Тя успя да се срещне на живо - макар и през интернет, с българските деца.

Тя е жената, която в продължение на повече от половин век е посланик за хуманитарното отношение към животните - основателка е на института „Джейн Гудол“ и програмата „Корени и разклонения“, обявена е за Пратеник на мира на ООН, почетен член е на Световния съвет за бъдещето.

87-годишната Гудол разказа цялата си история за опазването на шимпанзетата в Африка от дома си във Великобритания. За да вдъхнови деца и младежи и в България да опазват природата. Силното послание за живот в хармония с природата присъстваше в разказа ѝ как е започнала преди 60 години да „разбира“ езика на маймуните, как се е борила с предразсъдъците на професорите, за да докаже, че и животните имат свой свят на емоции. За да докаже, че лошото отношение към дивата природа се обръща срещу човека.

Джейн Гудол казва, че повратната точка била преди 34 години на конференция, на която тя отишла като учен, но се върнала като активист за природата. Защото данните за унищожението на горите и обитаващите ги шимпанзета, отношението към тях в лабораториите и преследването им от бракониери я ужасили. А примерът, който дава Джейн Гудол, е от „Гомбе“, националния парк в Танзания, където спасява шимпанзетата.

„През 60-те години на 20-и век националният парк „Гомбе“ беше част от една гора, която заемаше цяла Африка. В края на 80-те години на миналия век беше гора, където живееха толкова много хора, че нямаше място. Те бяха твърде бедни, за да купуват храна. Затова сечеха дърветата по стръмните хълмове, което предизвикваше ерозия и още повече проблеми. Но хората бяха отчаяни в опитите си да извоюват малко повече парче земя, за да ги изхранва. Тогава си дадох сметка, че ако успеем да помогнем на тези хора, без да се стига до унищожаването на природата, няма как да спасим нито природата, нито шимпанзетата, нито каквото и да било. Затова моят институт започна програма, която да може да помогне на общността“, разказва природозащитничката.

Снимка: Добромир Видев

„Започнахме прилагането на програми за по-ефикасно управление на водите, стипендии, микрокредити за стартиране на малък бизнес, нови технологии за наблюдение на земята и горите. Местните хора научиха, че защитата на гората не е просто желание на белите, за да се пази природата, а защитата на гората е част от тяхното собствено бъдеще. Тази програма е в стотина села в Танзания и още шест държави в Африка. В днешни дни националният парк „Гомбe“ е пълен с живот“, посочва Гудол. 

Често при срещите си с младите хора Джейн Гудол вижда в тях апатия или просто отчаяние, че няма как човечеството да се справи с екопроблемите.

„Затова започнах по-често да разговарям с тях. И видях, че те винят по-старото поколение за това, че то е унищожило бъдещето на младите. Но ние имаме още прозорец време и днес. И можем да бъдем обединени, за да забавим климатичните промени и изчезването на видове. И затова започнах програмата си „Корени и разклонения“. Тя започна в няколко училища. Участниците в програмата могат да изберат да помагат на други хора, на животни или на природата. Тази програма е в 67 държави по света“. 

Но според Джейн Гудол личният пример е най-важният. Пред участниците на Софийския форум на науката тя сподели, че от десетилетия е веган. Защото не може да понесе насилието над животните. Но и по-важното - тенденцията в световен мащаб – зърнопроизводството, което е повече за изхранването на животните, отколкото за изхранването на хората. Гудол припомня, че за да бъде освободено място за засаждането на реколтата, всяка година стотици декари гори изчезват. Тя казва, че дори пандемията от Covid е послужила за събуждане към проблемите на природата

За щастие тази пандемия се оказа нужната аларма за хората, които да обърнат внимание на проблемите на екологията. Трябва да знаете, че ние просто си я докарахме сами тази пандемия. Сами си я причинихме, защото показвахме абсолютно неуважение към природата и животните. Унищожавахме техните обитания. Те се придвижваха към нас. Стигна се до контакт с тях. И пренасянето на патогени. Пленявахме животните, трафикирахме ги за забавление, храна и облекло. Знаете ли, че 70-75% от новите болести по човека са с произход от животинския свят. И много голяма част от тях идват от местата, където масово гледаме животни. Това е мястото, където унижаваме животните. И затова смятам, че ние сме си виновни за тази пандемия".

Още по темата в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Момчил Карамитев

Момчил Карамитев за патриарх Неофит, за киното, чудесата и творческия процес

"Това, което ме впечатли при всички разговори беше, че тези хора благоговееха към личността на патриарх Неофит и казаха, че това е била неговата изключителна сила, че той е бил много благ , някои са го упреквали, че е бил прекалено благ, че това не било добре за ръководител на Българската църква.  "Казват, че като ръководител той не е..

публикувано на 17.09.24 в 09:24
 Проф. Даниела Дженева

Проф. Даниела Дженева - 50 години ансамбъл "Тракия" с етика, морал и любов

С концерти и специално подготвена изложба ансамбъл "Тракия" отбеляза своята 50 годишнина . Гости на спектакъла на Античния театър в Пловдив са и част от хората, които с талант и сърце са допринесли през годините трупата да има водещата си роля на новатор в музикалните и танцовите форми във фолклорното изкуство. Другият концерт на древната..

публикувано на 15.09.24 в 09:10

Изпълнение на български композитор в предварителната селекция за "Грами"

Изпълнение от нов албум на български композитор, познат със създаването на творби за емблематични български естрадни артисти от 80-те, бе допуснато до съревнованието за наградите "Грами". Димитър Ковачев е сред емблематичните композитори в България през 80-те години. Мнозина го свързват с песента "Тишина", първоначално изпълнена от Васил..

публикувано на 12.09.24 в 10:25
Д-р Калин Поповски

Д-р Калин Поповски: В медицината не всичко е заплати. Моралът трябва да бъде на първо ниво

Д-р Калин Поповски е един от най-известните акушер-гинеколози в Плевен.  Завежда Клиниката по акушерство и гинекология към Университетската болница "Д-р Георги Странски". Д-р Поповски е потомствен лекар, в неговите ръце през над 30-годишната му практика са изплакали за първи път при раждането хиляди деца от цялата страна. "В медицината не..

публикувано на 08.09.24 в 06:57

Художникът Стойко Гъгъмов увековечава известни личности на морски скали и училищни фасади

Художникът Стойко Гъгъмов оставя ярка следа след себе си с портретите на известни личности, които рисува на морските скали, на фасадите на обществени сгради и училища. Гугутка вече има Стена на родолюбието и двама почетни граждани Нарича изкуството си "скално - концептуално", което му е на сърце. "Аз го открих когато бях в Тенерифе. Там също..

обновено на 01.09.24 в 06:38

Митко Александров вдъхновява хората, с които се среща

Митко Александров е вдъхновение за всеки, който се срещне с него. Придвижва се с помощта на инвалидна количка, но това не му пречи да работи и да пътува. Митко знае шест езика и помага на всички с каквото може. Занимава се с фотография, има няколко изложби. От 20 години е програмист. Обиколил е една четвърт от света. Любимото му място е 6 А..

публикувано на 30.08.24 в 12:10

Кристиян Стефанов е един от най-добрите членове на клуб "Дебати" в Плевен

Кристиян Стефанов е студент в СУ „Св. Климент Охридски“. През годините е един от най-добрите членове на плевенския клуб „Дебати“ към Центъра за работа с деца.   Тази година е главен съдия на Националното състезание  "Pleven Open 2024", което се провежда на 24 и 25 август в Плевен.  „Дебатите са вид състезателен спорт, което е..

публикувано на 25.08.24 в 07:52