Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Посланието на СЗО беше, че лицензирането върху ваксините трябва да стане отворено

Доц. Алексей Пампоров: Ако има нещо в световен план неизменно – това са епидемиите и миграцията

Медиите трябва да интерпретират внимателно, независимо, че хората кълват на лоши новини, смята антропологът

Алексей Пампоров
Снимка: Ани Петрова

„Прочетох внимателно речта на генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус и трябва да си дадем сметка, че някои медии обичат само лошите новини, хората кълват на лоши новини и затова медиите търсят негативните новини, заради един клик повече“, посочи пред БНР доц. Алексей Пампоров, социолог и антрополог от Института по философия и социология към БАН за влиянието върху обществото, слушайки новини, в които се казва, че рано или късно ще има нов, по-смъртоносен вирус.

В понеделник при откриването на новата сесия на Световната здравна организация генералният й директор Тедрос Гебрейесус предупреди, че светът трябва да е подготвен за следващата пандемия и страните трябва да работят в тесни взаимоотношения в бъдеще, за да могат да предотвратяват заплахите от бедствие.

„Всъщност посланието на Тедрос Гебрейесус в конкретния случай е позитивно, той предупреждава, че е било необходимо да си извадим поука от Covid-19, защото епидемиите все пак са част от човечеството. Ако има нещо в световен план неизменно – това са епидемиите и миграцията“, каза в „Хоризонт до обед“ доц. Алексей Пампоров.

"Посланието му беше следното: в момента стоим в ситуация на неравнопоставеност, в която контролът върху ваксините се държи от 5- 10 страни в света - неговото послание е, че този тип лицензии върху ваксините трябва да стане отворено, че трябва да си сътрудничат страните, а не да се конкурират, защото в момента се наблюдава пазарна конкуренция на базата на недостиг на ваксини.

За жалост приоритетите на света и на корпорациите се разминават с общото политическо желание, което е заявено в световен мащаб за предоляване на бедността, за преодоляване на неравенствата, СЗО се превърна в едни регистратор на случаите на Covid - 19, а пък от години, например УНИЦЕФ не могат да се преборят с детската болест, защото тези големи организации не са овластени, не че не опитват да се справят, но не успяват. Виждате, че се инвестира в безброй полети до Марс, средства, с които може да се осигури вода за цяла Африка", даде за пример доц. Пампоров.

"А от друга страна ние имаме огромен проблем с моралния интегритет като общество, съдим винаги нещата през личната си призма, това, което сега направи Беларус и сваления самолет, това е абсолютно скандално, но преди време НАТО и САЩ направиха същото търсейки Сноудън, приземиха правителствен самолет и никой не ги осъди, нямаше забрана на полети...", посочи още доц.

Още от разговора на Таня Милушева с доц. Алексей Пампоров слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17
Протест срещу насилието на животни пред Съдебната палата в София на 23.03.2025 г.

Психологът Валерия Витанова за случая от Перник: Антисоциалното разстройство не означава невменяемост

Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..

обновено на 26.03.25 в 13:42
Георги Еленков

Накъде върви детското правосъдие през 2025 г.?

Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области.  Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..

публикувано на 26.03.25 в 11:59