Повече от година творците на културата във Велико Търново се борят за всяка среща с публиката

Във война с ограниченията за работа и публика влязоха в последната пандемична година творците на културата във Велико Търново. Повече от година творците на културата в града се борят за всяка среща с публиката. Театралните салони и концертните зали затваряха и отваряха, публиката продължава да влиза с маски на спектаклите, зрителите сядат през седалка или две, а емоцията е стаена. Работата на творците е на приливи и отливи и това действа обезкуражаващо, споделят актьорите от Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“. 

Пиесата „Червило“ по съвременни американски автори беше една от първите, с които великотърновският театър възобнови срещите с публиката. 

„В началото никой не вярваше, че това може да продължи толкова дълго и чакахме с нетърпение ден след ден да си се върнем на работа. Когато се разбра, че това е един по-дълъг процес – от едната крайност до другата се лутах, но театърът липсва, работата много липсва“, сподели Стефка Златкова. 

„В такива ситуации като тази, която е неподвластна на нас, ние не можем нищо да направим, в живота на всеки един актьор става ясно дали театърът е съдбата му, или това е място за ходене на работа“, заяви Иван Митев. 

„Нашето изкуство без публика е невъзможно. Представете си една комедия, ярка, смислена, хубава и хората стоят на разстояние 2 метра един от друг. Психологията на публиката е такава, че те се смеят по-активно и реагират по-бурно, когато са плътно един до друг. Театърът е създаден като едно взаимодействие между актьорите и публиката. То се прави заедно“, коментира Милен Иванов. 

Постепенно великотърновските театрали възстановиха спектаклите, тръгнаха на турнета из страната, поставиха две премиери – на повестта „Гераците“ от Елин Пелин и на пиесата „Животът – това са две жени“ от Стефан Цанев. Режисьор и на двата спектакъла е Невена Митева, която е категорична, че броят на зрителите, пред който играят актьорите, не е без значение: 

„Не е все едно в този спектакъл на колко човека играеш. Първата част е много комична. Когато публиката не е плътно човек до човека, тя някак си се притеснява да реагира, да се засмее и тогава човек има чувството, че салонът е празен. Да, в „Гераците“ няма значение дали ще влязат 100 човека или 300 човека, там е друга ситуацията. Тук има значение обаче и тайно се надявам тези 30 и няколко човека да реагират като 100 човека, за да усетят и актьорите каламбурния текст. Изисква се от актьорите страхотна мобилизация, на 100%, за да не усетят вътрешно, да не се смутят от това, че публиката е плаха в реакциите си или въобще отсъстват реакции, което също е възможно“. 

За певците ограниченията на пандемията минаха като вятър през вода, както се пее в хита „Твоят пръв урок“ на дует „Амфибия“. Днес сестрите от дуета Цветомира Крусева и Катя Иванова са на противоположни мнения за последствията: 

„На мен ми помогна много духовно. Себепознанието, себеразвитието, обърнах се към себе си. Специално тази година беше много ключова. Все пак човек трябва да се позамисли за човечното в себе си, за положителните качества, с какво може да допринесе към хората, с какво може да е полезен на другите, да не е само за себе си, защото е безсмислено. Когато правиш добро към другите, всъщност ти го правиш към себе си“, заяви Цветомира. 

„С нея понякога се разминаваме в мненията. Тази цялата ситуация, това затваряне, да не можеш да изразиш себе си в песента, това нещо убива хората на изкуството, да стоиш затворен, да нямаш тази комуникация с публиката, да не пееш, това, което трябва да го отдаваш на хората. Това е дарба, която трябва да я показваш. И тази пандемия, цялата обстановка просто духовно съсипа хората на изкуството“, коментира Катя.  

Позитиви от ограниченията извлече в творчески план диригентът Владимир Бошнаков:  

„Благодарение на тази пандемия разбрахме колко сме зависими от изкуството, колко много имаме нужда от него. Тази пандемия аз лично успях да я използвам по един много добър начин. Отдаде ми се възможността да направя 30 репетиции за „Спящата красавица“ – балет на Стара Загора. Имаме идея балетите вече да се правят вече с оркестър и това беше най-подходящото време. Публиката винаги ни липсва. Ние живеем, ние работим, ние творим, лягаме и ставаме заради това общуване с публиката. Ние имаме нужда от тях, ако те имат нужда от нас, значи любовта ни е взаимна“. 

С балета „Спящата красавица“ по музиката на Чайковски и под диригентската палка на оркестъра от маестро Бошнаков Старозагорската опера ще открие на 3 юли летния оперен фестивал „Сцена на вековете“ в крепостта „Царевец“.