„В сравнение в другите арктически страни Русия има най-голям интерес от развитието на Арктика. Имаме най-голямата крайбрежна ивица. В Арктика живеят 4 милиона души, повече от половината от тях - в Русия. По-голямата част от добива на нефт и газ, който е основата на руската икономика, се извършва в руските арктически региони. Русия, за разлика от другите арктически страни, е разположила там стратегически ядрени сили - атомни подводници в базата на Колския полуостров край Мурманск. Това е жизненоважен регион за Русия, в който се намират основните сили за защита на нашата страна в случай на ядрена война“. Това каза пред БНР експертът по Арктика на Руския съвет по международни въпроси Андрей Тодоров.
Руският външен министър Сергей Лавров предупреди западните страни да не заявяват претенции в Арктика. А датският му колега Йепе Кофод изрази притеснение от руското въоръжаване в Арктика. Размяната на реплики предшества срещата на външните министри на страните от Арктическия съвет в Рейкявик, в който участват Съединените щати, Русия, Канада, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия и Исландия.
През последните години обширната територия около Северния полюс се наложи като важна тема в световната геополитическа надпревара между осемте членки на Арктическия съвет заради значителните си природни богатства, морските си маршрути и стратегическото си разположение. Преди две години тогавашният американски президент Доналд Тръмп дори изяви желание Съединените щати да купят Гренландия - огромна арктическа територия и важна част от малка Дания.
Срещата на външните министри от Арктическия съвет привлече вниманието си и заради дългоочакваната първа среща на руския министър на външните работи Сергей Лавров с американския държавен секретар Антъни Блинкън. Преговорите между двамата се възприемат като сигурен знак, че среща на високо равнище между президентите на Русия и Съединените щати всеки пак ще има. Макар и от Кремъл все още да не са потвърдили официално, че Владимир Путин приема поканата на Джо Байдън да се срещнат лично в някоя от европейските столици.
Арктическият съвет е създаден преди 25 години в Отава с идеята да защитава правата и подобрява живота на малобройните коренни народи в Арктика, както и да съхранява уникалното биологично разнообразия в региона. Съветът е уникален и не прилича на никоя друга регионална организация, каза за предаването „Събота 150“ Тодоров:
„За разлика от другите регионални организации Арктическият съвет включва не само държави, но и представители на коренните народи в Арктика. Те нямат формален суверенитет, просто живеят на териториите на арктическите страни, но са представени в Арктическия съвет. Затова Съветът не може да има юридически статут. Това е уникално. Не съществува никъде другаде. Това позволява на всички заинтересовани страни да участват в решаването на проблемите в региона“.
Според него влошаването на отношенията между Русия и Запада след събитията в Украйна през 2014 г. се отразява и на арктическия регион.
„За Европа, за НАТО и за САЩ много важен регион, който се простира до Арктика, е рубежът Гренландия - Исландия - Великобритания. По време на Студената война там се намираше противолодъчния рубеж, който защитаваше този район от съветските подводници. Целта беше да се запазят комуникациите между Европа и Северна Америка в случай на война. След 2014 г. този рубеж започва да се възстановява. НАТО се позовава на това, че Русия е възстановила активността на своите подводници и съответно в Исландия се разполагат противолодъчни самолети, а в базата Трьомсьо в Норвегия се създават условия за приемането на американски атомни подводници. Или с други думи - в Арктика се създава огнище на напрежение, което по никакъв начин не е свързано със самата Арктика, а със стратегическото противопоставяне между НАТО и Русия“.
До 2014 г. в Арктика е имало няколко платформи за обсъждане на военни въпроси. Това са срещите на министрите на отбраната, на началниците на генералните щабове на въоръжените сили на арктическите страни и арктическата кръгла маса по въпросите на сигурността, в която освен арктическите страни участваха Великобритания, Франция и Нидерландия. От 2014 г. Русия не участва в нито една от тези платформи.
Интервюто с Андрей Тодоров можете да чуете в звуковия файл.
Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..
От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..
Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва . Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов. "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ... Написала съм едно есе точно за..
Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението. Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..
Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..
Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен? Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..
Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..
Всички небитови потребители ще могат да получат компенсации за разходите за скъпия ток до края на годината, реши правителството като промени програмата..
" Картината е тъжна, но очаквана и позната . Не трябва да си мислим, че след всичко, което стана в последните 4 години в държавата, настроенията на..
Украинският президент Володимир Зеленски вероятно ще изчака сесията на ООН в края на септември и там да бъде направен дипломатически опит за спечелване..