Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ловешка област е една от най-привлекателните туристически дестинации у нас

Снимка: Мария Димитрова

Ловешка област е една от най-привлекателните туристически дестинации у нас както зарази богатото културно-историческо наследство, което съхранява региона от времето на траките, на римската империя, на Средновековието, Възраждането, така и с впечатляващата си природа - старопланинските върхове и местности, реките със своите живописни каньони, скалните образования са само част от красивата природа на региона.

Пещерата Съева дупка се намира на територията на община Ябланица, в близост до село Бресница. Тя е открита преди повече от 200 години. От 1967 година е осветена, облагородена и отворена за посетители.

"Температурата в пещерата е между 7 и 11 градуса, влажността 96 - 99 процента. Дъждовните води минават през скалите и пукнатините, увличат със себе си варовика и така правят тези интересни образувания от тавана към пода - сталактити, от пода към тавана - сталакмити, свързаните пред вас сталактони. В пещерата има и друг вид образувания, наклонения настрани, те се наричат хеликтити. Дълга е 250 метра. Един сантиметър от образуванията се образуват за около 150-160 години. Пещерата е на около 3 милиона години", каза за БНР Георги Георгиев, екскурзовод в пещерата Съева дупка.

Пещерата Съева дупка разполага с няколко зали. Една от тях е уникална концертна зала.

"Тук са изнасяни много концерти - хор "Планинарска песен" е пял, Лили Иванова е пяла, Софийската филхармония е свирила. Правени са сватбени церемонии. Това е най-големия сталактон в пещерата. Неговата обиколка е около 60 метра и по това се съди, че пещерата е на около 3 милиона години. Тук пред вас е интересно образувание, оприличено от посетителите на Дева Мария с Младенеца на ръце", допълни Георгиев.

Пещерата Съева дупка               Снимка: bulgariatravel.org/

Деветашката пещера е най-голямата пещера в България, тя се намира в Деветашкото плато.

"Общата й дължина е 2 хиляди 442 метра. На около 40 метра навътре от входа на пещерата има просторна входна зала, чийто размери я правят най-голямата пещерна зала в страната. Вътре в пещерата има два клона, през единия от тях протича река, а другия е сух и топъл и завършва със зала, носеща мистичното име "Олтара". Добрите условия за живот, които предлага пещерата, големите размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана в съседство с извор и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. В пещерата са налице следи от човешко присъствие още от старокаменната епоха. Пещерата е била засекретен военен обект и до началото на 90-те години на XX век е била използвана за складова база за съхранение на петролни продукти", каза Сабина Миленска от отдел "Туризъм" в Община Ловеч.

Деветашката пещера е известна и с голямото си биоразнообразие. Там се намира най-голямото находище на прилепи у нас.

"Налични са 15 вида прилепи, тук обитават 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, 13, от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници, 4, от които включени в Червената книга на България, а 15 в Световния червен списък. Пещерата е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници е въведен пропускателен режим в двете галерии на пещерата. Водната галерия се затваря за посетители в периода 1 ноември - 1 април, а сухата галерия в периода 25 май - 31 юли. Светлата част на пещерата е отворена за посетители целогодишно", допълни  Сабина Миленска.

Крушунски водопади      Снимка: Теодора Михова

В Северозападната част на Деветашкото плато се намират уникалните Крушунски водопади. Те са най-голямата туристическа атракция на Община Летница и годишно се посещават от повече от 150 хиляди туристи.

"Крушунските водопади представляват травестинова каскада от поредица водопади, които се формират от Крушунската река, протичайки през бигоров терен", каза Красимир Джонев, кмет на Община Летница. 

Една от пещерите в Деветашкото плато е Гарваница.

"Тя е на почти еднакво отстояние от селата Карпачево и Горско Сливово. Представлява най-голямата в България проходна, отвесна дупка, съоръжена с метална обезопасена стълба. Пещерата и до ден днешен предизвиква голямо възхищение в хората, тъй като влизайки човек в тази  отвесна дупка усеща прилива на адреналин и косите му настръхват. Ранният пролетен сезон, когато има обилни валежи Гарвацина е възможно да бъде напълнена до горе, 63 метра дълбочина има тя. Цялата тази огромна пропаст се напълва с вода, която се оттича като в сифон с един огромен водовъртеж", допълни Джонев. 

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49