Обръщаме поглед към техните предшественици - какво направиха и не направиха служебните кабинети на България и как се разви съдбата на техните премиери.
По правило служебните кабинети идват след криза. Затова винаги се намират в преса - между големите очаквания и стеснените правомощия. За около 3 месеца те трябва да се справят с организирането на честни избори - основната им задача, но в ситуация, в която загубилите властта ги подозират в манипулации.
Затова и обикновено за министрите, но особено за премиера, се търсят обществено приемливи фигури, които да снемат поне част от натрупаното до момента напрежение.
Въпреки че служебните кабинети нямат право да променя бюджета и данъчната политика, да сключват международни договори и да вземат държавни заеми, първите два са запомнени с мащабни действия. Първият например осъществява 22 приватизационни сделки на стойност 5,3 милиарда стари лева.
Прощъпулникът ни носи и единствената досега жена-премиер. Ренета Инджова поема кормилото на властта на 17 октомври 1994 г. и управлява до 25 януари следващата година, след което е наследена от Жан Виденов. От управлението тя излиза с висока оценка и с прозвището българската Желязна лейди. Самата тя има самочувствие за свършеното, макар днес да отказва да дава съвети.
Това беше политическият й връх. През 2012-та Инджова е назначена за директор на Националния статистически институт, но само две години е по-късно е освободена от тогавашния премиер Пламен Орешарски. В официалното прессъобщение от Министерския съвет беше записано, че той е изразил признателност за усилията й, но неофициалната версия е, че е отстранена заради открити грешки при преброяване на населението.
С добро беше запомнен и следващият служебен премиер. След падането на Виденов изпълнителната власт пое Стефан Софиянски. Той управлява страната от 12 февруари до 21 май 1997 г., за да я предаде на Иван Костов. На себе си той също дава висока оценка:
В политическата кариера на Софиянски са записани три мандата като кмет на София и един депутатски, но и 4 години съдебни дела до окончателното му оправдаване. Последно за него се чу преди тези избори, когато се оказа в коалиция със Съюза на комунистите. По думите му - станала грешка.
Двете правителства, съставени от Росен Плевнелиев, не могат да се похвалят с големи постижения. Те идват след протести - първо срещу ГЕРБ, после срещу кабинета "Орешарски". Първото, функционирало от 13 март до 29 май 2013 г., ще се запомни с куриоза - служебният премиер и външен министър Марин Райков се самопредлага и самоназначава за посланик в Лондон, където все още е. Вторият кабинет, държал властта между 6 август и 7 ноември на следващата година, има за премиер конституционалистът проф. Георги Близнашки. Бивш депутат от БСП, сега той е критик на протестите срещу ГЕРБ и ги нарича "опит за държавен преврат" . Отношението към неговото управление не е еднозначно.
От 27 януари до 4 май 2017 г. служебен премиер беше друг професор - бившият председател на НС от НДСВ Огнян Герджиков. Тогава ревизия започна само тогавашният служебен министър на отбраната Стефан Янев, който провери над 100 обществени поръчки в повереното му ведомство, предаде 45 от тях на прокуратурата и извърши смяна на кадрите във висшия ешелон.
Още тогава беше ясно, че президентът не е получил това, което е искал и ако му се наложи отново да съставя кабинет, ще бъде още по-радикален. Логично премиер стана Стефан Янев. Към него има много очаквания. Мая Манолова вече му е изпратила сигналите от своята комисия.
Още по темата в звуковия файл.
Спиране на насилието и реформи в политиката за защита на животните – това са целите на сдружение "Кампании и активизъм за животните в индустрията" (КАЖИ) , което разследва случая с малтретиране на животни в Перник и работи по него заедно с ГДБОП. Арестуваните за извършваните деяния са 26-годишна жена и 35-годишен мъж. За това как протича..
Република Северна Македония скърби. Пожарът в дискотеката в град Кочани отне живота най-малко на 59 души. Млади хора и деца. В държавата е обявен 7- дневен траур. В семействата, дали най-свидното си, той ще е за цял живот. Властите започнаха незабавно разследване на трагедията. Разпитани са повече от 20 заподозрени, десет са задържани от..
В тази среда на разграждане на държавността Конституционният съд се оказа един от малкото стожери на самата държавност . Българското задкулисие не предлага нищо повече, освен разграждане. Това каза пред БНР евродепутатът Илхан Кючюк от ДПС-ДПС. Тези избори бяха много тежко компрометирани. Говорим не просто за пропуски, а за тежко..
Ситуацията около конституционното дело за изборите активира някаква енергия не само сред младите, а въобще сред гражданите. Това каза пред БНР Мирослав Цеков от Форум "Гражданско участие" - бивш председател на Националния младежки форум. Според него има объркване в обществото за това какво точно се случва и какви точно са исканията в един..
Интелектуалци и общественици поискаха България ясно и недвусмислено да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу руската военна агресия. Това става ясно от отворено писмо, подписано от 17 000 души и адресирано до президента, председателя на парламента и министър - председателя. Автор на текста е писателят Захари Карабашлиев...
Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..
Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..
Дано целта на мнозина не е била да делигитимират КС преди неговото произнасяне. Това заяви пред БНР проф. Янаки Стоилов, конституционен съдия,..