Почитаме свети великомъченик Георги Победоносец

На 6 май православната църква почита паметта на свети великомъченик Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е един от най-почитаните светци, пример за борба със злото, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква, а за земеделските стопани е покровител на стадата и реколтата.

На Гергьовден имен ден имат 225 хиляди българи, а Георги е най-разпространеното мъжко име у нас. Носят го 155 хил. души.

Възпяван като победоноец заради претърпените страдания за вярата, великомъченик Георги е вдъхновяващ образец за християните, посочи архимандрит Нифонт пред БНР:

"В акцента да е духовното първо - това, което можем да извлечем от празника като полза за душата, за да може всеки един да се помоли вътрешно за себе си свети Георги да му помогне да започне борба със злото в себе си. Ако всеки води такава борба, като цяло обществото ще е добре".

Според преданията Георги е римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син.

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия.

По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя.

На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора.

Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

БГНЕС припомня, че едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали.

Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя и той завел детето си.

Но когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града.

Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него.

Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.

Във фолклорната традиция Гергьовден, заедно с Великден той се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).

Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата, освен печено агнешко, трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.

Следобеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.

Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гецо и др., като посрещат гости в домовете си.

Под християнската същност на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят-мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието.