Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жителите на село Ветринци с пореден опит да спасят черквата „Свети Димитър“

Историческият храм, който е паметник на културата, е заплашен от срутване

Жители на село Ветринци пред черквата „Свети Димитър“
Снимка: Здравка Маслянкова

Жителите на великотърновското село Ветринци започнаха благотворителна инициатива за спасяване на 180-годишната черква „Свети Димитър“. Разкрита е и дарителска сметка. За Гергьовден хората от селото ще се съберат в църковния двор, за да спазят традициите и да си дадат надежда за бъдещето на храма.

Ветринци има православен храм от 1840 година. На това място се освещава знамето и се заклева четата на поп Харитон и Бачо Киро преди битката при Дряновския манастир за Априлското въстание. Днес обаче църквата, запазила славни спомени, е руина. Храмът е затворен и опасан с предпазни ленти и предупредителни табели, защото се руши. 

Скоро от черквата, носеща името на закрилника на селото Свети Димитър, ще остане само купчина камъни, споделят 83-годишната Кина Димитрова и 60-годишната ѝ дъщеря Маргарита: 

1959-а година дядо ми, погребението, опелото беше вътре и оттогава не съм влизала, защото беше друго време. След това имаше някакви работници, влизали и животни. Изоставена, нямаше кой да се погрижи, нямаше.“

Нямам спомен да е работила църквата, този храм, този дом, както го приемат хората. И липсва за молитви, за богослужения, проповеди. Даже си мисля, сега, като идвахме насам, колко хубаво, възражда се пролетта и да се възроди, дай, Боже, предзнаменование, храма.“

Православният храм „Св. Димитър“ е една от светините на Великотърновския революционен окръг за Априлското въстание, разказва актьорът Иван Митев.

„Това е свещено място, защото тук е дошъл Бачо Киро, заклел е четниците, ветринчани направили един масал, нахранили ги и оттук четниците тръгнали да умират. Даже има от ветринчани четири човека, които се присъединяват. Винаги, когато съм минавал от тука, съм си мислел за тази църква. Зная, че баща ми тука е кръщаван, дядовците ми, прадядовците, всичките и от дядовците знам как са я правили тази църква“.

От 2008-а година местните хора се опитват да спасят историческата черква, която е и със статут на паметник на културата. Направили си църковно настоятелство, въпреки че църква като сграда няма, пояснява Мирослав Мирославов:

„Главният проблем е, че състоянието на храма е много тежко. Има нужда от сериозна финансова подкрепа, която на този етап не успяваме да намерим. Дворът на храма се поддържа в изрядно състояние, така че тези, които имат желание да се помолят или да запалят свещичка, имат възможност да го направят, пред храма се създали условия за това. Самият храм е заключен, защото е опасен има опасност от самосрутване, храмът е недостъпен“. 

Втора година Общината чака от държавата по линия на бедствията и авариите 1,4 милиона лева за възстановяване на храма във Ветринци, уточнява Христо Павлов от Община Велико Търново:

Първото, което е направено, иконите, които представляват висока ценност - и историческа, и художествена, да бъдат прибрани на сигурно в Регионалния исторически музей. Оттам нататък Общината, която подкрепя Великотърновската митрополия, помага с проектирането. Първоначално се търсят средства от Комисията по вероизповеданията. Впоследствие преди две години проектът за реставрация е преработен, актуализиран спрямо настоящите обстоятелства около църквата и е внесен в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, откъдето и към днешна дата се чакат средствата“.

Ветринци е малко село, но духът на местните хора е висок, а каузата да възстановят историческия си храм се подкрепя от стари и млади. Една от инициативите в благотворителната кампания на църковното настоятелство е за Гергьовден, подчертава Мария Иванова:

На 6 май от 12,30 ч. ще има празничен водосвет, агнешка курбан чорба, гергьовско хоро, гергьовска люлка, представяне на видеоклип, който е създаден в двора на църквата с участието на местни хора. Целта е хората да подкрепят възстановяването на църковния храм и да се стартира процедура за набиране на средства. Направени са и стъпки в тази посока - процедура по откриване на банкова сметка на името на църковния храм“.

Хората от Ветринци не губят надежда, че ще възродят 180-годишната си историческата черва „Св. Димитър“:

„Стартира се изготвяне на проектна документация и кандидатстване по отделните институции за съфинансиране, за укрепване и възстановяване на храма“.

Нещата се усложняват, заради това, че е паметник на културата. Надявам се да не се стигне до там, че църквата да падне и тогава да изграждаме нова“.

„Посланието е, хора, дайте да помогнем, да се впишем в традицията и да направим едно богоугодно дело, да съберем средства за възстановяване на тази църква“.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.
Снимки: Здравка Маслянкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00