Когато отидох да уча в Любек, в Германия, разбрах, че Алфред Шнитке живее в Хамбург и почти се превърнах в негов преследвач. Един ден отидох в дома му, звъннах на вратата - тогава бях 17-18-годишен - и исках да се срещна с него и да си поговорим. Разбира се, това беше лудост! Но тогава така го чувствах - имах нужда да разбера кой е човекът зад музиката. Съпругата му отвори вратата, пусна ме в апартамента и ние разговаряхме - той беше много приятелски настроен, много открит. И така през следващите две години ние много се сближихме.

Сега, 30 години по-късно, аз си помислих, че е време да осъществя този отдавна замислян албум в почит към Шнитке. И точно тогава срещнах Алексей Ботвинов - великолепен пианист от Украйна. Той ме заведе в Одеса, а Одеса е като Мека за цигуларите - заради Столярски, Давид Ойстрах и много други музиканти. Посвирихме с Алексей, аз се влюбих в Одеса, а когато се замислихме какво бихме могли да запишем заедно, и двамата казахме почти едновременно - Шнитке!

Изведнъж за мен това беше като спусък - казах си: Сега е моментът! Събрахме красив албум, в който има музика от 1963 до 1990 г. Различните лица на Шнитке - прекрасен филмов композитор, с интерес към барока, същевременно съвременен авангардист. Той открива много светове, владее всички стилове. Например, неговото Танго - това е една от най-мистериозните пиеси с призрачна красота. Красива е и Сонатата за цигулка от 60-те години, в която има и джаз, и латино ритми, и доста от Шостакович, от Шьонберг. Шнитке има наистина хиляди лица и този албум има за цел да ги покаже пред публиката - с почит към този велик и уникален глас в световната съвременна музика.”

Това разказа цигуларят Даниел Хоуп. Албумът му с музика на Алфред Шнитке, записан заедно с пианиста Алексей Ботвинов, е посветен на Ирина Шнитке - съпругата на композитора, и включва Сюита в старинен стил и Соната за цигулка и пиано №1, както и пиесите "Полка" (по “Шинел” на Гогол), "Танго" от музиката към филма “Агония” на Елем Климов, "Мадригал в памет на Олег Каган" за соло цигулка, "Поздравително рондо" и "Тиха нощ" (по тема от коледната песен на Грубер) - различните лица на композитора в съвсем кратки музикални форми.

Албумът се слуша на един дъх и чарът му се увеличава от факта, че не е търсено съвършенството във всеки тон, както често се прави в студийните записи - важни тук са по-скоро талантите и на автора, и на изпълнителите, като разказвачи.