Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Станислава Чуринскиене: Ръстът на децата в аутистичния спектър е сериозен

Проблемът започва като метаболитен, завършва като неврологичен, отбелязва специалистът по детско развитие

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Много трудно мога да опиша какво преживява един родител, когато му се каже – вашето дете никога няма да е като другите, родете си друго дете, за да може да има кой да го гледа. Това е нещо, което не просто те вади от обувките, а те вади от живота.“ Това казва в предаването „Хоризонт до обед“ Станислава Чуринскиене - майка на дете с аутизъм, консултант по детско развитие и основател на сдружение „Всяка дума“. Работата с децата с аутизъм е тежка и трудна не заради децата, а заради родителския стрес, споделя от опита си тя.

Станислава Чуринскиене описва проблемите на децата от аутистичния спектър като сложен невроразвитиен синдром, който има физиологични причини и се изразява до голяма степен в откъснатост от света, невъзможност да го осмислиш, невъзможност да се включиш.

Поради спецификата на нервната система сетивата не работят добре, липсва реч, липсва внимание, обяснява Станислава Чуринскиене.

Станислава Чуринскиене работи основно с невербални деца, които не могат да изразят нуждите си. „Които са основно много енергични. Ненавиждам тази дума хиперактивност, но активността им е тройно, четворно, петорно повишена от тази на типичните деца. За тях пандемията беше унищожителна.“

„Ще ви изненадам, че в България в момента сме сред водещите държави във въвеждането на медицинските подходи към проблемите в развитието. Проявата на един такъв невроразвитиен синдром е свързана с проблеми в метаболизма. Това е метаболитен проблем. Проблем, който започва като метаболитен, но завършва като неврологичен, като специфична незрелост на нервната система. В момента, в който изправиш метаболитните грешки, което е много сложно да се направи, и поправиш щетите от тези метаболитни грешки върху централната нервна система, нещата малко или повече започват да се наместват“, коментира специалистът по детско развитие.

Станислава Чуринскиене със сина си Томас преди 10 години, преди да чуе диагнозата аутизъм. Снимка: личен архив

„Нашите дечица нямат в организма неща, които трябва да имат. Още вътреутробно се случват тези проблеми. Обикновено е много лесно да ги забележиш още преди първата годинка на детето. Педиатрите трябва да следят, обаче не се случва точно така, затова родителите трябва да следят много внимателно и за ранните маркери трябва да се говори.“

В България има т.нар. приобщаващо образование, но системата се задъхва, защото ръстът на децата в спектъра е сериозен, смята Станислава Чуринскиене.

Преди 5 години говорехме за 1:160, сега говорим за едно на между 35 и 68. Броят на тези дечица лавинообразно расте. Съответно нямаме достатъчно кадри. Нямаме достатъчно качествено подготвени кадри. Медици, които би трябвало да адресират физиологичните проблеми, тези съпътстващи телесни проблеми на дечицата в спектъра, съвсем липсват. Системата изостава много. Добра воля има, но бавна машина е това.“

Чуринскиене вижда успешната формула така: ранна интервенция на медицинско ниво, съчетана с ранна интервенция на поведенческо и когнитивно ниво.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Станислава Чуринскиене: Изолацията е катастрофална за децата с аутизъм

И без това затруднената комуникация с околния свят на децата с аутизъм в условията на принудителна изолация се свива в още по-малки пространства, досегът им с други хора, сред които и терапевтите, е ограничен, а установеният режим на обучение –..

публикувано на 23.04.20 в 12:32
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламена Николова: Инвестициите в ранното детство се отплащат многократно

" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за..

публикувано на 04.03.25 в 11:50
Марина Великова

Марина Великова подготвя 2 изложби след завръщането си от Антарктида

" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да..

публикувано на 04.03.25 в 10:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: България вече не може да мине с номера със снишаването

Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не..

публикувано на 03.03.25 в 15:04

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика..

публикувано на 27.02.25 в 13:26