Юлиян Мюлер-Калер: Брюксел трябва да реши какви отношения ще гради с Китай

Първата среща на високо ниво между Китай и представители на новата американска администрация в Аляска започна на висок тон. САЩ в лицето на държавния секретар Антъни Блинкън се представи като говорител на западния свят, радетел за спазването на демократичните ценности и човешки права. Но Китай изненадващо категорично  оспори тази роля и демонстрира самочувствие на световен играч.

Не по-малко изненадани бяха тази седмица и европейците. В понеделник на обяд в официалния вестник на ЕС бяха публикувани имената на четирима китайски граждани, срещу които Брюксел наложи санкции. Четиримата са смятани за отговорни за потъпкването на човешките права на мюсюлманското малцинство на уйгурите. Това са първите европейски санкции срещу Китай за повече от 30 години, наложени през 1989 година след смазването на студентския протест на площад Тянанмън. Сега, само час и половина по-късно, Китай беше готов с отговора си. „Решението на Евросъюза стъпва на лъжи и дезинформация“, заяви Пекин. И наказа десет европейски граждани и четири влиятелни организации. Сред санкционираните са евродепутати, граждански активисти и научни и изследователски институти. Не след дълго пострадаха и западни компании, основно от модната индустрия, които произвеждат в Китай. Още в понеделник срещу тях започна масирана медийна кампания.

Доскоро ЕС, най-вече Германия, гледаше на Китай основно като на важен търговски партньор, с когото се прави успешен бизнес. Но напрежението расте. Китай се превръща във вододел в отношенията между Европа и Америка. И идва времето, когато Брюксел трябва да реши какви отношения ще гради с Китай. 

Тези теми анализира пред БНР Юлиян Мюлер-Калер от Германското дружество за външна политика:

"Германия, но и целият ЕС са разкъсани между Америка и Китай. Икономическата зависимост на Европа от Китай е голяма. Почти всяка втора германска кола се продава там. За Германия Китай е почти толкова важен търговски партньор, колкото е ЕС. От другата страна е политическото партньорство със Съединените щати, които - по всичко личи - гледат на света през призмата на конфликта между две суперсили. Много ще е трудно в такава ситуация да отстояваш някакви собствени интереси".

В края на миналата година Китай и Европейският съюз, по времето на председателството на Германия в Съвета, се поздравиха със сключването на мащабно инвестиционно споразумение, отнело им цели седем години преговори. Как ще се отрази ескалацията в отношенията на това ключово споразумение?

"Санкциите, които си размениха ЕС и Китай, са много ясен сигнал. Китайският отговор е оглушителен предупредителен сигнал. Санкциите, които наложи Пекин, съвсем не са реципрочни на европейските, и според мен целта им е да разтърсят европейците.

Въпреки това не мисля, че размяната на санкции ще се отрази пряко на инвестиционния пакт, защото икономическите интереси са прекалено големи. Прави впечатление, че пактът беше сключен в навечерието на встъпването в длъжност на Джо Байдън. Така Европа всъщност постави Америка пред свършен факт. Това, разбира се, разгневи Вашингтон, но пък трябва да припомним, че с инвестиционния пакт Европа на практика навакса спрямо Америка, защото подобна сделка с Китай сключи предишният американски президент Тръмп".

Някои критици на наложените от ЕС санкции срещу Китай ги обявиха за недоносчета, защото Брюксел не е обмислил всички възможни последици, а по-скоро е бързал да направи жест към Вашингтон, който търси съюзници за създаването на общ антикитайски фронт.

"О, да, това беше жест. Всъщност, Пекин се справя доста добре в една от двете главни роли в този конфликт между суперсилите Китай и САЩ. Ако обаче американците успеят да привлекат на своя страна Европа в един общ антикитайски алианс, тогава за Китай ще настанат значително по-трудни времена. Затова смятам, че китайският отговор със строгите санкции срещу ЕС е предупреждение именно срещу евентуалното обединение между Европа и Америка срещу Китай".

Без Германия Съединените щати не биха могли да създадат този общ антикитайски фронт с ЕС. Германия е основна икономическа сила в Европа, подържа тесни икономически връзки с Пекин и от поведението на Берлин зависи до голяма степен поведението на целия Евросъюз. Какво ще реши Берлин?

"Мисля, че Германия ще влезе в ролята на посредник, без да изоставя ролята си на едно от основните действащи лица. Очаквам Европа да се обединява с Америка срещу Китай само по определени теми, например по инвестиционни въпроси или в настояването, китайската икономика да се отвори за международния капитал. Но не вярвам ЕС да се съгласи с американската гледна точка за нова Студена война, не на последно място, защото икономически не можем да си го позволим.

В този смисъл, администрацията на Байдън е може би дори по-голямото предизвикателство, отколкото Тръмп - при него беше пределно ясно, че Америка е на първо място. А сега Белият дом очевидно търси партньори. Очакванията, отправени към ЕС, и конкретно към Германия, са съвсем недвусмислени - искаме да участвате в антикитайски съюз".

В Германия предстоят избори, очаква се смяна във властта. Зелените са вероятен коалиционен партньор в правителството. Освен това традицията повелява, външният министър да е представител на по-малкия партньор. Каква позиция заемат Зелените по темата?

"Добър въпрос - Зелените не говорят много за външна политика. Но в контекста на наложените санкции срещу Китай, за Зелените спазването на човешките права винаги е бил ключов въпрос. Не съм сигурен обаче, колко твърди ще бъдат, когато влязат във властта. Към това се добавят икономическите интереси на германската средна класа и на мощната автомобилна индустрия в Китай".

Дълго време Европа обмисляше инициатива, която да е отговор на китайския проект „Един пояс, един път“. Тази идея, предвид напрежението, което се създаде, вероятно няма да види бял свят.

"Знаете ли, ЕС все още не е преболедувал детските болести, особено във външната политика. Евросъюзът няма единна политика спрямо Китай. Източноевропейците участват в инициативата „Един пояс, един път“, а на запад на това се гледа критично. Така че такива големи проекти, като реципрочният отговор на „новия път на коприната“, или пък технологична възбрана по подобие на американците, все още са немислими за ЕС.

Така че не вярвам този проект да има бъдеще. От една страна наистина е трудно да се постигне единодушие в ЕС, но от друга страна не виждам, кой в Европа може да поеме водещата роля в един такъв мащабен проект. В основни линии става дума за модерните технологии, на чието поле се разиграва сегашната нова Студена война.

Тук става въпрос за нещо по-общо - какво място трябва да отделим на Китай в света? Тази огромна държава доскоро не присъстваше в представите ни за света и световните сили. Но днешен Китай е напълно убеден, че трябва да има водеща роля на световната политическа сцена. И това се отнася както за инициативата „Един пояс, един път“, така и за Световната банка, за Международния валутен фонд, и за много други неща. Просто Китай не иска повече само да се подчинява на световните правила, Китай иска да ги създава.

В Америка - естествено - не споделят това виждане, там защитават лидерската роля на Америка в света и искат китайците да се подчинят на тази доктрина. Затова Европа ще се стреми да си партнира с Вашингтон само по ключови въпроси, като човешки права, достъп до китайския пазар и т.н. По този начин Западът ще се опитва да притиска Китай, но същевременно ще му позволи да участва в създаването на нови правила в световния ред.

И двете страни - и Америка, и Китай, гледат на Европа като на посредник. Надявам се, че европейските дипломати си дават сметка, колко е важна тази роля, за да не допуснем ескалирането на конфликта между двете суперсили. Би било жалко, защото всички имат и могат да защитят интересите си в този спор".