Докато в Европа се борим със слабото икономическо възстановяване от пандемията и ниската инфлация, в Америка се появиха опасения от прегряване на икономиката и прекомерен ръст на цените. Освен множеството анализи на престижни икономически институти, същото послание се усети и в решенията на инвеститорите. Доходността по американските дългови книжа отбеляза едногодишен връх, след като Федералният резерв публикува своите нови прогнози за ръст на американската икономика от 6,5 на сто тази година.
Марта Младенова разговаря с Кай Нойфелд - анализатор от Центъра за икономически и бизнес проучвания в Лондон. Разговорът им обаче започва с горещ търговски въпрос - за последиците от блокирането на Суецкия канал, откъдето годишно преминават 12 процента от глобалната търговия:
"Към момента всичко зависи от периода, в който Суецкият канал ще остане блокиран, и колко време ще отнеме да се премести този кораб. Ако успеят да решат проблема в следващите няколко дни, щетите ще бъдат минимални и ще бъдат абсорбирани от бизнеса. Цените на петрола не би трябвало да се покачат твърде много, защото имаме доста запаси заради слабото търсене по време на пандемията.
Разбира се, ако блокадата на Суецкия канал продължи седмици, месец или повече, можем да станем свидетели на доста сериозно сътресение в глобалната търговска система. По принцип всеки час през този канал се транспортират стоки за средно 400 милиона долара, но сега те трябва да бъдат пренасочвани и да обикалят Африка. Това обаче отнема твърде много време. Другият вариант е да се използват въздушни превози, но те са в пъти по-скъпи. Напълно възможно е да видим недостиг на стоки и повишаване на цените, специално на компютърни чипове и електроника -на всички стоки, които се транспортират по море от Азия към Европа".
Това ново сътресение в световната търговия повишава допълнително несигурността, макар и вече да сме свикнали да я свързваме най-вече с развитието на кризата от коронавирус. Ако отворим темата за повишаването на цените обаче, може би погледите са насочени най-вече към Съединените щати, където мнозина анализатори предупреждават за потенциално прегряване на икономиката заради мощните икономически стимули и потенциален сериозен ръст на инфлацията. Имат ли основание тези страхове?
Да, прогнозата е американската икономика да отбележи много сериозен растеж през настоящата година. Нашето очакване съвпада с прогнозата на Федералния резерв за увеличаване на брутния вътрешен продукт с 6,5 на сто. Това е много сериозен растеж и съвсем естествено поражда страхове от прегряване на икономиката. Не трябва обаче да забравяме, че заради пандемията зад гърба ни остава една много тежка 2020 година. Мисля, че американската икономика има потенциал да абсорбира толкова голям растеж, както и новия пакет икономически стимули.
Появи се информация, че администрацията на Джо Байдън подготвя нов пакет от стимули, който е на още по-голяма стойност - 3 трилиона долара, който ще бъде предназначен за инвестиции в транспортна инфраструктура, чиста енергия и образование. Докъде ще стигне това „наливане“ на пари и няма ли да падне отвъд здравословната граница на държавна подкрепа за икономиката?
"Да, разбира се. Вече има много сериозен спор дали този пакет от 1 трилион и 900 милиарда долара не е твърде голям и няма да "напомпа"твърде висока инфлация в икономиката. Струва ми се, че тези страхове са прекомерни, защото все още американската икономика има перспектива да възстанови растежа си без да прегрее. Разходите за лично потребление отбелязват ръст от 1,4 на сто на годишна база. Това е много далеч от тревожни нива поне към този момент.
Около 20 милиона работни места бяха изгубени по време на Covid пандемията и едва половината са възстановени досега. Икономиката беше доста пасивна, което остави много хора без работа, а това ме кара да мисля, че активирането й ще възстанови част от заетостта. Именно заради това икономиката има достатъчно място, за да поеме одобрения пакет от 1 трилион и 900 милиарда долара.
За по-нататъшното стимулиране на икономиката - според мен нов пакет трябва да се обмисли много внимателно. Към момента не намирам за особено разумно решение да се прибегне към такъв. Все пак през декември вече имаше стимули за 900 милиарда долара, а сега и пакетът на Байдън. Мисля, че това е достатъчно, за да осигури растеж на икономиката в следващите 2 години. Федералният резерв очаква инфлацията да се покачи до 3 процента, но след това много бързо да спадне отново. Ако икономиката все още расте твърде бавно, може да се помисли за нов пакет стимули, но не и преди това".
Това означава ли, че Федералният резерв ще остане на позиция да задържи ниските лихви, нищо че част от инвеститорите очакват повишаване по-скоро от комуникирания срок - 2023 или дори 2024 г.?
"Паричната и фискалната политика трябва да се разглеждат в комбинация. Федералният резерв твърди, че докато все още икономиката е по пътя на възстановяването възнамерява да държи лихвите ниски, а паричната политика - "хлабава". Това е правилното решение, защото още сме в началото на възстановителния процес. Струва ми се, че със сигурност тази година и може би поне до средата на следващата лихвените равнища трябва да бъдат запазени ниски, ако инфлацията периодично се покачва най-много до 3 процента и след това спада".
Тогава защо пазарите реагираха сякаш очакват по-висока инфлация? Повечето експерти именно с това обясняват покачването на доходността по американските облигации?
"Да, през последните седмици виждаме ръст на доходността на американските държавни книжа. При 10-годишните облигации тя достигна до 1,7 на сто, което е по-високо от нивата през последната година. На този етап обаче не бих го определил като "тревожно" високо ниво. Разбира се, това провокира разпродажбата на акции и преминаването от инвестиции към облигации, но не мисля, че към момента това е проблем за американската икономика. Хазната може да обслужва този дълг, което означава, че все още сигналът не бива да бъде приеман като притеснителен".
Управителят на Федералния резерв Джером Пауъл и финансовият министър на Съедините щати Джанет Йелън отправиха именно това послание, но от Франкфурт чухме тревога в посланието на управителя на Европейската централна банка Кристин Лаград.
"Ситуацията във Франкфурт -т.е. в Европа, и тази в Съединените щати малко се различават. Американските облигации поскъпват, защото инвеститорите ги смятат за по-добра инвестиция, като основание за това им дават очакванията за растежа и инфлацията. Затова те пребалансират портфейлите си от акции към облигации, тъй като цените им се движат в противоположна посока. Естествено, заради международните финансови потоци състоянието на пазарите в Съединените щати се пренася и на други места - например в еврозоната.
Факт е, че се наблюдава ръст и при облигациите на страните в еврозоната, но не и толкова високи прогнози за растеж във валутния блок. Това се дължи на много по-малките фискални стимули и значително по-бавния процес на ваксинация на населението. Поскъпването на дълга на държавите от еврозоната не е толкова сериозно обвързано с ръст на икономиката и съответно на инфлацията. Това е разминаването между двете страни на Атлантика. Именно тук е ролята на Европейската централна банка, която трябва да следи дълговите книжа на страните да не поскъпнат твърде много, защото това би направило условията за финансиране твърде "стегнати"или казано по друг начин -финансирането би станало твърде скъпо".
Много анализатори направиха паралел между 2012-а година, когато тогавашният управител на ЕЦБ Марио Драги успокои пазарите със своята реплика, че ще направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото и т.нар. „пандемична“ програма - първия ключов момент в мандата на Кристин Лагард. Има ли опасност тя да се изправи пред втори подобен момент в мандата си?
"Има такава опасност. Виждаме до голяма степен повторение на събитията, които последваха голямата финансова криза през 2008 и 2009 година. Тогава възстановяването на еврозоната беше много по-слабо и по-бавно, отколкото в други части на света. Сега обаче имаме по-големи стимули на общоевропейско ниво и нов инструмент, а именно общия европейски дълг, който осигурява допълнителни фискални стимули. Това е крачка в правилната посока.
Въпреки всичко, ако направим паралел със Съединените щати или Китай, където дори има растеж миналата година въпреки пандемията, икономическите фундаменти на еврозоната са по-лоши. А и в момента Европа е в пореден локдаун и това забавя още повече икономиката. Може да се наложи да се увеличат фискалните стимули -или на европейско ниво, или поотделно от страните членки. За някои от тях, които вече страдат от прекомерно дългово бреме, това може да се окаже много голям проблем. Така че -да, в Европа ситуацията е доста по-сложна".
Върховният административен съд отмени определение на Административния съд София-град, свързано с увеличението на цените от "Йеттел България" без съгласие на потребителите. Преди това съдът отмени новите високи цени на "Виваком". В края на 2024 г. и началото на 2025 г. "Йеттел България" и "Виваком" информираха своите клиенти за предстоящи..
Много искаме да направим нещо в дигиталното пространство във връзка с образованието на децата. Това обясни пред БНР Александър Влог, един от инициаторите за създаване на Асоциация на инфлуенсърите в България. Такава ще бъде учредена тази събота - 22 март, във Велико Търново. "Да направим видеа, които да бъдат насочени към историята, да ги..
Над два милиона лева от бюджета на Конституционния съд да бъдат взети и насочени към заплащане в сферата на училищното и детско здравеопазване. Това предложение направи депутатът от "Има такъв народ" Тошко Йорданов в пленарната зала, където депутатите дебатират по текстовете от държавния бюджет. Депутатите гласуват на второ четене Бюджет 2025..
На близо 83 процента възлизат загубите на вода в община Брезник през миналата година. От над 1.236 млн. куб.м. подадена вода от язовир "Красава" и от дренажа в село Гърло са фактурирани едва около 211 674 куб.м. Останалото количество са загуби по мрежата. Голямата разлика между подаваното количество вода от язовира и тази, която минава през..
Турция съзнава, че светът е станал твърде сложен, за да се занимава с нея, но и тя е станала твърде важна за Европа и САЩ и никой няма да ѝ повиши тон точно в момента , а от трета страна - всички страни, в които има управление от типа на Ердоган, опипват колко могат да натягат гайките, след като в Белия дом влезе Тръмп. Това мнение изказа пред БНР..
Признаването на Крим за руска територия и собствеността на Запорожката АЕЦ не са обсъждани в телефонния разговор между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски. Това заяви украинският президент, който днес говори и пред събралите се в Брюксел европейски лидери. След разговора между Зеленски и Тръмп, от Белия дом съобщиха, че американска собственост..
В Лондон е в ход среща на висши военни от страните от така наречената коалиция на желаещите за изготвяне на планове по предложението за изпращане на мироопазващи сили в Украйна. Към срещата се присъедини и британският премиер Киър Стармър, който лично обяви в края на миналата седмица, че е време да се премине от дискусии към оперативна фаза...
Заведения в цялата страна ще затварят днес за по няколко часа в знак на протест срещу на ДДС за бранша на 20 процента. Те настояват да им бъде..
Д-р Юлиян Моллов от Силистра, който работи в чужбина, основа фондация на свое име. 40-годишният анестезиолог и специалист по реанимация има амбицията..
Движението на тротинетки и велосипеди в пешеходната зона на Плевен предизвика първия лек инцидент. Блъснатото от велосипедист дете е с охлузвания...