Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Истории на чужденци в България и българи в чужбина

Снимка: БНР

В българското съботно училище "Патиланци" в германския град Хановер не е имало учебни занятия по български език, защото поради пандемичната обстановка не е позволено дори събирането на малки групи.
"Много липсва на хората, които бяха свикнали две години на всеки четири месеца да виждат български театър на живо в Хановер под организацията на българската актриса Люба Герганова. Това също не е възможно в момента, също ни липсват общите концерти, срещи, мероприятия, които са на живо по хубави поводи, празници", каза Гергана Науман, председател на Сдружението на българите в Хановер.
За седем години един бежанец успява да си намери работа и да стане студент в Пловдив - сириецът Нарт Харуан разказва за българския си път, първата подадена ръка за работа у нас, за приятелството в нашата страна, за бъдещето:
"Аз работех като дюнерджия, сега работя като организатор. Когато дойдохме не знаехме език, след това трябваше да търсим работа с някои араби". Нарт Харуан учи в техническия университет в Пловдив, специалност "Индустриално инженерство", тази година завършва бакалавърска степен:

"Аз уча на английски, за мен е по-лесно да уча на английски", добавя той.

Ако намери възможност за реализация в България, ще остане у нас. Майка му и брат му живеят в Германия, възможно е да продължи с по-висока степен на образование - магистратура в Германия.

"Знам, че там е по-лесно, финансово им помагат, осигуряват жилище".

Нарт Харуан сподели, че има приятели в университета и на работното си място:

"Примерно, когато взимаш квартира под наем, плащаш всеки месец, добър си към хазаина, той няма да каже, че сирийците не са добри". 

Диана Георгиева - Фай е от София. Още като студент в Биологическия факултет на Софийския университет решава да продължи във Франция. Завършва специалност „Биология на популациите и на екосистемите“, в Университета на Дижон, а след това специализира „Екология“ в Париж. Дипломната си работа подготвя в Музея на природните науки в столицата, където изследва как обществото възприема и използва ресурси на околната среда.

За българката е ясно, че при внедряването на новите технологии като енергиен източник до голяма степен думата имат политиците, а не биолозите. Това я навежда на мисълта, че е по-добре да остане вярна на науката за природата и избира учителската професия. Във Франция я задържа не само образованието, но и семейството, което създава още като студентка. От пет години цялата ѝ фамилия живее на село, където обаче отглеждат и български домати.

Дистанционното преподаване на уроци на учениците във Франция е свързано и с проблеми с интернет връзката в селата във Франция.

"С много ученици по време на пандемията нямахме връзка, не можехме да им изискваме да са на линия", казва  Диана Георгиева - Фай .

Тя споделя, че и във Франция се сблъскват с проблема с липсата на кадри за преподаватели в училищата:

"Започнах като заместник-учителка в друго малко селце. Малките селца като тук им липсват кадри, на които могат да разчитат, нямах избор. Идва някой, който им върши работа с желание, интегрира се в екипа".

Росица Лазарова, по мъж Сбаралия, е широко скроен човек и светът е тесен за нейните множество таланти. Сигурно затова животът я отвежда от площад „Славейков” в София до италианския град Пескара. За хората, които я познават, няма нищо по-естествено от това Росица Лазарова да започне да преподава в местното Българско неделно училище „Булгарина”, в което се обучават над 40 деца. Извън това си амплоа обаче, тя от дете изпълнява български фолклор, пяла е в „Мистерията на българските гласове“, продуцент е на свой самостоятелен албум и на документални филми. Неотдавна е била жури в международен конкурс "Природните чудеса на България". А неотдавна тя беше жури в международния конкурс „Природните чудеса на България“, проведен съвместно от училището и Културната асоциация AIBIA в Пескара, под патронажа на българското посолство в Рим:

"Месец март миналата учебна година, когато светът се разтресе от новата ситуация и се луташе, не знаейки какво точно го очаква, един ден в часовете по география онлайн беседвахме за Рило-Родопския масив, Родопа планина, разказахме на децата за пещерите Дяволското гърло, Ягодинската пещера, задълбочихме се върху  археологически обекти като Перперикон, Белинташ, Чудните мостове, Триградското ждрело...

Всяко дете, не само със слово, но и с цветове да разкаже за всички тези светини, за да я запомни за цял живот...Много е важно децата да имат стремеж към знание, но и да се чувстват спокойни".

"Детето и неговите познания от училище трябва да бъдат обгрижени, трябва да има мотивация да изучава езика на мама или татко или и двамата. Държавата ни трябва да бъде по-бдителна какво се пише в учебниците в чужбина за историята и културата на народа ни и какви образни средства се поставят", добавя тя.

Димана Иванова                                  Снимки: личен архив

Ние, българите, сме много уважавани и ценени сред хората в Словакия. Това е може би единствената държава, където съм усетила истинска почит и гордост, че съм българка“ ‒ така започва разказа си за Словакия Димана Иванова, възпитаник на университета в Прага.

Първо тя следва славянска филология с профил "Чешки език и литература" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това е одобрена за докторантура в специалност "Сравнително литературознание" в Карловия университет в Прага. Тя решава да живее в Словакия, където пише и първите си стихове.

"Още по време на моите студентски години в София имах интересна, близка връзка с един колега словак, който изучаваше българска филология и след това се запознах с други българи от Словакия. През това време успях по-задълбочено да опозная не само Братислава, но и други градчета, словашката култура, литература. Как се озовах там - пак чрез личен, по-интимен контакт, имах приятел словак, който беше родом от този град. Кандидатствах в гимназията в този град и бях приета за учител по френски език и изкуство и култура".

Повече можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антон Митов

Емблематичният Антон Митов за задкулисните случки, за забранената музика, за духа на БНР

Преди дни Българското национално радио – институция отбеляза своите 90 години и е неразделна част от живота на поколения българи. БНР отбеляза 90-ата си годишнина с грандиозен концерт в Софийската опера и балет През всички тези десетилетия БНР е било с вас – до вашите сърца, както в делник, така и в празник . За да отбележим тази..

публикувано на 31.01.25 в 09:22

Ще оцелее ли сградата на "Балкантон"?

Обществено недоволство предизвика новината, че сградата на "Балкантон" в квартал "Лагера" в София ще бъде съборена, а на нейно място ще бъде изграден административно-жилищен комплекс. На протест пред емблематичната сграда граждани настояха тя да бъде запазена, а представител на собствениците обяви, че събаряне няма да има. "Самата сграда..

публикувано на 31.01.25 в 07:02
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31