Християндемократическият съюз губи, Зелените печелят, социалдемократите се задържат над водата, а крайната десница потъва. 

Така звучи кратката равносметка от регионалните избори в две големи федерални провинции в Германия миналата неделя. Вотът в Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц се превърна в своеобразен тест за политическото бъдеще в Берлин след парламентарните избори в края септември, които ще сложат оповестения край на политическата кариера на Ангела Меркел. 

„Резултатите от изборите за ландтаг са разочароващи и причините за това са различни. Ако има нещо положително в този вот, това е залезът на крайната десница. Пределно ясно е също така, че коронакризата тежи на всички в Германия. Това предизвика дискусии около управлението на кризата. Знаем, че трябва да подобрим работата си“. Равносметката е на новия председател на управляващия в Германия Християндемократически съюз Армин Лашет. 

Но пандемията ли реши изхода от регионалните избори? Отговорът е на политолога проф. Уве Юн от университета в Трир: 

„Изборите спечелиха преди всичко двамата министър-председатели, които се радват на много висок рейтинг, много по-висок от рейтинга на останалите премиери. Малу Драйер в Райнланд-Пфалц и Винфрид Кречман в Баден-Вюртемберг донесоха изборната победа за социалдемократите и за Зелените“. 

Зелените поставиха нов рекорд в изборните си резултати в индустриално силно развитата провинция Баден-Вюртемберг, където Винфрид Кречман спечели трети пореден мандат. Убедителната му победа му развързва ръцете - той може да продължи да управлява в коалиция с християндемократите или да предпочете тройна коалиция със социалдемократите и с либералите. Решението му ще даде ясен сигнал към Берлин - дали след националните избори наесен Зелените биха управлявали с консерваторите. Тази коалиция в момента се смята за най-вероятна и предпочитана от германците. 

„Кречман трябва добре да помисли. Той има много висок личен рейтинг сред избирателите на Християндемократическия съюз. Много от тях на тези избори гласуваха за Зелените, защото искаха да запазят министър-председателя. Ако Кречман ги изненада с коалиция със социалдемократите и либералите, следващият път те едва ли отново биха подкрепили Зелените. От друга страна, Вие го намеквате във въпроса си, партийните централи на социалдемократите и либералите в Берлин настояват за влизане във властта първо в Щутгарт, а след това и в Берлин. Така че задачата на Зелените съвсем не е лесна“. 

Защото и при двата варианта имат стабилно мнозинство в парламента в Щутгарт. Но готови ли са Зелените да поемат управлението на цяла Германия?

„Въпреки коронакризата Зелените не губят подкрепа, дори напротив - увеличават я. Според последни данни рейтингът им е между 17 и 20 процента. И това, при положение че политиката за климата в момента не е във фокуса на избирателите. Това означава, че на парламентарните избори наесен те ще се поздравят с много силен резултат“. 

Според проучванията Зелените ще изпреварят социалдемократическата партия. Първа политическа сила остава Християндемократическият съюз, но с отслабени позиции. ХДС/ХСС губи подкрепа заради ковидкризата, а през последните седмици и заради разрастващата се афера със защитни маски, извадила на показ корупционни схеми, в чието дъно се оказаха депутати на консервативния блок. Разбираемо, председателят на ХДС Армин Лашет изрази притесненията си, че изборите наесен не са „в кърпа вързани“. Нещо повече - все още не е ясно, кого консерваторите ще изпратят в битката за канцлерския пост.

„ХДС/ХСС не бива да отлагат още много. Консервативният блок губи все повече подкрепата на гражданите. В началото на пандемията като управляващи ХДС/ХСС дълго време се радваха на високо доверие в аванс. Но това доверие в аванс в момента се изпарява. Така че консерваторите трябва да направят нещо. Едната възможност е да подобрят кризисния си мениджмънт, но на фона на растящ брой заразени с Covid-19 това е доста трудно. Другата възможност е да се опитат да си върнат доверието през личности, както видяхме на регионалните избори в двете провинции. Със сигурност обаче ХДС/ХСС няма да си върнат доверието, ако продължаваме да тънем в неизвестност. Така стигаме до канцлерската номинация - тази неизвестност само вреди на управляващите“.

Но и на Зелените, които също се пазят от оповестяването на своя шпитценкандидат, сякаш играят на котка и мишка с християндемократите. Проф. Юн:

„Номинацията е жизнено важна за ХДС/ХСС, но и не по-малко важна за Зелените. За Зелените обаче най-важен ще е резултатът и дали ще съберат достатъчно гласове, така че без тях да не е възможно да се състави правителство. Нещо повече, Зелените може да се окажат начело на коалиция с други партии, извън ХДС/ХСС. Всички тези въпроси са все още отворени, но в момента консерваторите са притиснати към стената, защото трябва да си върнат загубеното доверие“. 

Узрели ли са Зелените за властта в Берлин? 

„Зелените отдавна се представят като готови за властта. През 2017 година преговорите за съставяне на правителство между ХДС/ХСС, Зелените и либералите се провалиха не по вина на Зелените. Напротив, те съжаляват, че не се стигна до тройна коалиция. Откакто Аналена Бербок и Роберт Хабек са председатели на Зелените, партията работи за влизане в управлението на Германия. Не виждам причина някой да се съмнява, че Зелените могат да се справят с отговорността да управляват“. 

Корупционният скандал с медицинските маски - в началото на пандемията в Германия те бяха дефицитна стока, но се намериха услужливи депутати от ХДС и ХСС, които срещу шестцифрена комисиона да посредничат за внос от Китай. Колко разклатени са позициите на консервативния блок от този скандал?

„Големият въпрос е доверието. Аферата с маските е само част от този голям въпрос. Ако скандалът се разрасне още, ако надхвърли провиненията на единични депутати, това ще отслаби още повече консерваторите. В този смисъл ХДС/ХСС трябва спешно да се погрижат за пълното разследване на случая, за да си върнат доверието на избирателите. Защото в момента хората са много разочаровани от начина, по който правителството управлява ковидкризата. А скандалът с маските има пряка връзка с пандемията“.

Всички гледат към председателите на двете партии - Армин Лашет и Маркус Зьодер, които, освен че бяха неприятно изненадани от своите депутати, се борят за канцлерската номинация на консервативния блок за изборите за Бундестаг. 

„И двамата реагираха по един и същи начин - разделиха се с депутатите, замесени в аферата. До изборите през септември има още много време и мисля, че ако скандалът не се разрасне, още след Великден повече няма да говорим за него“. 

Пандемията ли ще реши парламентарните избори през септември? Доскоро всички даваха Германия за пример в справянето с Covid-19, но днес нерешените проблеми се трупат. 

„Възможно е, особено ако правителството на Меркел не съумее да промени политиката си. Ако обаче през лятото положението се подобри, това може дори да се окаже коз в ръцете на консервативния блок. Хората са склонни да простят грешките, ако има видимо подобрение, при това не само в здравната политика, а и в икономиката“, допълни още проф. Юн.