Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Италианец създаде филм за богомилите, премиерата е на София филм фест

Европа е в идеите, които пътуват и пускат корени, казва режисьорът Фредо Вала

Снимка: архив

Италианският режисьор и сценарист Фредо Вала, създал десетки документални филми по поръчка на телевизионния канал на Ватикана TV 2000, засне лента за богомилството. Прожекцията на филма е планирана за 21 март от 14 часа в Дома на киното в рамките на София филм фест.

Мащабната копродукция на Франция, България, Босна и Херцеговина проследява в 200 минути раждането на богомилското учение през X век и разпространението му в Европа.

„Богре“ е пътуване във времето и пространството по следите на катари и богомили - еретиците на Средновековието, които са стигнали от България до Западна Европа.

„Тези, които говорят окситански език, знаят, че „богре“ (чете се бугре) означава българин, но от векове думата е приела значението на „негодник“, на - който прикрива истината. През XII век „богре“ се използва като обида към катарите от Окситания, оприличавани с българските богомили, от които всъщност произлиза западното учение на катарите. От своя страна привържениците на тези еретични учения са се наричали помежду си „добри хора“ и „добри християни“, защото са смятали, че връщат християнството към първоначалната му чистота“, казва Фредо Вала в интервю за БНР.

Катарите и богомилите са поддържали идеята за Бог, основаваща се на съществуването на доброто и злото или на противопоставянето между дух и материя. „Богре“ преоткрива една тема, заличена в учебниците по история и, разказвайки за ерес, която прекосява европейското Средновековие, ни кара да се замислим за нашето близко минало, белязано от преследвания и геноцид като Холокост, както и за настоящето с неговите прояви на нетърпимост, отбелязват създателите на филма.

Екипът посещава и снима Преслав, построен като първата християнска столица в Европа, както и Рилския манастир по време на нощното бдение на 19 октомври за Успението на Св. Иван Рилски, крепостта Царевец и Патриаршията, манастира в село Крепча и много други места. Сред учените, с които Вала разговаря във филма, са проф. Казимир Попконстантинов, проф. Аксиния Джурова и доц. д-р Георги Николов.

„Живея в планината на 1350 метра надморска височина срещу масив във формата на пирамида, както обикновено децата рисуват планините. Това е Монвизо, много известен връх в Италия, защото от там извира река По. В живота си съм вършил различни дейности: бях занаятчия като ковач при баща ми, после станах детски писател. Публикувал съм  към 30 книги, не само в Италия и Европа. Работил съм в италиански списания и важни месечни издания като „Айроне”. Работил съм и за „Мики Маус”. В началото на 90-те години реализирах мечтата си да правя кино - завърших школата на Ермано Олми. Оттогава се занимавам с кино, когато е възможно и с телевизия. Като режисьор правя документални филми. Този жанр ми допада, защото хората разказват за себе си. В игралното кино съм преди всичко сценарист“, разказва за себе си Фредо Вала.

Живея в алпийски район, където се говори езикът на трубадурите, известен още като окситански, който се говори в Южна Франция чак до Пиренеите. В Италия, в област Пиемонте има 12 долини, където се говори този език. Той не е защитeн, бил е много престижен през Средновековието чрез поезията на трубадурите. Още като младеж се интересувах от този език и култура и неведнъж покрай историите на трубадурите съм се сблъсквал с тези на катарите, свързани с историята на Южна Франция. Когато бях в България за реализирането на телевизионни серии, се запознах с много учени. Тогава открих, че катарите спадат към обществото на българските богомили“, допълва Вала, запитан откъде идва идеята да заснеме филм за богомилите.

„Избрах „Богре - голямата европейска ерес” за заглавие на филма, защото това е била наистина голямата европейска ерес, развила се на територията на Балканите от България, в Северна и Централна Италия, Южна Франция, която се нарича и Окситания. Засяга също Босна, Фландрия, както и част от Германия. Едно движение през Средновековието с много широко разпространение като църковна алтернатива на  Римокатолическата църква или на Източноправославната в Константинопол“, пояснява още режисьорът. 

Да се прави филм за катарите и богомилите е изключително трудно, защото един филм е съставен от изображения, не само от думи, признава Фредо Вала.

Богомилите и катарите не са имали църкви, култови места, не са оставили стенописи или скулптури. Според тях, църквата на Бога е общността, която се събира на едно място, като например в нечии дом или друго помещение или навън сред природата. Ето защо реших да отида на местата, където българските богомили и западноевропейските катари са видели с очите си. Така и аз с очите си и с окото на камерата гледах местата, където те са живели. Бях в Преслав, където Презвитер Козма е написал вероятно своя трактат от десети век срещу богомилите. Бях във Велико Търново, където цар Борил пред голям църковен събор отправил анатеми срещу тях. Бях и в Рилския манастир, а след това в центъра за проучвания „Дуйчев”. Там с Аксиния Джурова прегледахме антични кодове, принадлежащи на манастирските библиотеки, кодове, чрез които монасите да разпознават еретиците. Бе уникално като преживяване дори само да се гледат тези книги и кодове от 12-и 13-и и 14-и век. Бих казал, че моят избор бе да бъда не само режисьор, но и исторически изследовател, човек,  който се движи в онези пространства, из онези места в търсене на следа, която не се вижда, защото не е изображение, а е само въображение.“

Според Фредо Вала историческият момент, отразен във филма „Богре”, се вписва в настоящата европейска действителност.

„Като си помислим само как през Средновековието една идея за вяра в Бога емигрира от България към Запада, разпространява се в Италия, Босна, Франция, във Фландрия и Германия. Европа е в това, а не в трактатите и в междудържавните договори. Европа е една идея, духовна или друг вид идея, която мигрира в това голямо териториално пространство, което наричаме Европа, и пуска корени из него. Това е смисълът на Европа. Средновековието не е било тъмно и мрачно, както много от нас са учили от учебниците в училище. Имало е идеи и тези идеи са пътували, но не с автомобили или дигитално. Пътували са пеша, на кон, с карети, с керваните и търговията. Пътували са и как само са пътували!“

Разпространението на филма на Фредо Вала е в ръцете на английска агенция, която го предлага на различни телевизии в Италия, Франция, Канада, Полша.

„За съжаление, заради пандемията в Италия кината са затворени. Чакаме те да отворят отново врати, за да започнат вече договорените прожекции на филма в различни италиански градове, както във Франция през лятото и есента. Аз съм много доволен от международния дебют на „Бугре” в България на фестивала в София, защото се представя официално. Той бе готов преди месеци, но заради пандемията не можеше да бъде показан. Сега филмът се представя официално там, където е родено богомилството. Струва ми се, че така се затваря един кръг, който е много хубав. За мен е като значим начален сигнал за неговия път към Запада от Балканите, откъдето е тръгнала идеята на богомилите, разпространила се на запад, приемайки различни имена, но оставайки дълбоко свързана с България чрез наименованието „бугре”.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Едно от изображенията в изложбата на Guerrilla Girls в София

Знам, чух, видях. Изкуството на непослушанието

"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..

публикувано на 05.04.25 в 18:09

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10

Ще го бъде ли летището в Горна Оряховица?

В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..

публикувано на 31.03.25 в 06:57

Барселона с участие в петото издание на "Хоро да е, в Лондон да е"

Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания.  Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..

публикувано на 30.03.25 в 06:44

Столичното 48-о училище "Йосиф Ковачев" е събрало цвят от талантливи деца

48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..

публикувано на 30.03.25 в 05:10

Новооткрит ръкопис на Георги Раковски от 1856 г. е представен в книга

Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател   и антиквар Александър..

публикувано на 25.03.25 в 17:34