Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

История за спасена от депортиране в лагерите на смъртта спасителка на деца

Израел
Снимка: БТА

На 10 март отбелязваме спасението на българските евреи от депортация в лагерите на смъртта.

Следващата история разказва как една от спасените в България жени е помагала на оцелели от лагерите на смъртта деца, да намерят пътя до дома си.

Кураторката на изложби Яфа Меир от Бат Ям е родена в Израел, но спомените в нейното семейство са за лагера Кайлъка край Плевен и за мисия на нейната майка след края на Втората световна война.

„Запазени пощенски картички с изгледи от Рим, Париж, Виена и Берлин, които майка ми е изпращала между 1945 и 1948 - изглеждаха като спомен за красиво тригодишно пътешествие из следвоенна Европа. Доста по-късно, след смъртта на мама, сестра ѝ ми  разказа, че тя е помагала на спасените от лагерите на смъртта евреи. Била е част от благотворителната организация „Джойнт“. Всичките бивши лагерници са били с татуиран номер на ръката си, но без каквито и да е било документи. Отстъпвайки от лагерите, началниците им прилежно са изгорили всички възможни списъци с имена.

Майка ми е завършила търговска гимназия в България, където са се изучавали поне три от основните езици на Европа: немски, френски и руски. Освен това, тя говореше свободно испански и полски. Други езици е научила говоримо на място. Задачата й е била да разговаря най-вече с децата на техния език и да научи собственото им име, имената на майка им, баща им, имали ли са братя и сестри и откъде са.

Единственият език, на който било „забранено“ да им говори, бил немският. Децата много се плашели да не попаднат отново във фашистки лагер. Задачата на служителите в мисията била да ги облекат, нахранят и да им издадат удостоверения, подобни на паспорти. С тях те или са се връщали по родните си места, или са отплавали към бъдещата държава Израел.

Много от тези, които се връщали в своите селища, откривали, че в домовете им вече живеят чужди хора. Лагерниците, особено децата, нямали начин да докажат, че това е била тяхната къща.  Така се налагало също да се отправят към Светите земи. Не било лесно.“

До 1948 г. там е имало квоти за прииждащите евреи и било трудно да се получат легални имигрантски документи, уточнява Яфа Меир.

Ако английската охрана успявала да хване плавателните съдове, с които евреите се опитвали нелегално да достигнат до Хайфа или Ашдод, ги отвеждала в Кипър. Там е имало лагери, които според очевидци се отличавали от фашистките само по това, че са нямало крематориуми. Отношението към бившите затворници не било особено по-добро.

Истинско щастие било, когато през 1949 година, няколко месеца след обвяване възстановяването на еврейската държава на Светите земи, им разрешили да се завърнат в Израел. И там не им било леко, но това е друга история.“

Защо са избрали точно майка й за тази мисия?

„Познанието по различни езици не било рядкост сред спасените български евреи. По-скоро са отчели, че нейното семейство още през войната се е борило против фашизма. Били са от „неблагонадеждните евреи“ от пределите на България, които при първа възможност е трябвало да бъдат депортирани в Германия. Били са близки роднини на младеж, които не е чакал като агнец заколението си, а са се включил във въоръжената борба против фашизма.“

„В началото неблагонадеждните били в лагера в Сомовит - единствения концентрационен лагер от фашистки тип на територията на България. По-късно били преместени в също толкова строг лагер в местността Кайлъка край Плевен. Една вечер надзирателите решели да си направят „шега“. Залостили вратите на бараките и ги подпалили, докато изморените от тежък труд през деня лагерници спели. Някои успели се измъкнат от пожара, но имало и изгорели живи“, продължава разказа си Яфа Меир.

„Било доста студено. Баба ми решила да се върне в горящата барака, за да си вземе жилетката. Точно тогава една греда се срутила и обгорила гърба ѝ. Втурнала се да й помага дъщеря ѝ Софи Харавон, бъдещата ми майка. До края на живота си имаше белег от изгаряне на крака си.“

„След края на мисията на майка ми в Европа, тя се е омъжва в България за баща ми и заедно през 1950 година заминават за Израел. Установяват се в Яфо.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40