Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Фердинандов: Космическият блясък на красивия ум

19-годишният студент по Авиокосмическо инженерство има собствена теория за колонизиране на Слънчевата система

Димитър Фердинандов
Да гледаш към звездите с жадно мечтание за нови знания, да имаш собствена теория за колонизиране на Слънчевата система, да посветиш стотици часове в самоусъвършенстване, събиране и синтезиране на информация от научни източници, за да информираш другите. Това не е Малкият принц, а 19-годишният Димитър Фердинандов - млад визионер и мечтател, студент по Авиокосмическо инженерство в Бирмингам.
„Изотопия“ го откри и си поговори с него. Заради усложнената ситуация с вируса във Великобритания, Димитър не е в Бирмингам, а в родния Пловдив. Не се бавим, а веднага го питаме - по-ярки ли са звездите над тепетата?

Димитър Фердинандов: „Бирмингам е много светъл през деня, но вечер винаги е облачно, така че трудно могат да се видят звезди там. Над Пловдив небето винаги е хубаво. Тук виждаме по-голяма част от интересните звезди, защото се намираме по на юг. Можем да кажем, че от тепетата небето винаги е по-красиво.“

 Гледайки звездите потъваме в размисли за житейските премеждия и предизвикателства от последната година. Според нашия млад гост „опознавайки света, който ни заобикаля, ние съществено променяме начина си на живот. „Важно е важно да говорим за науката и да споделяме достиженията навременно, за да не допускаме страха и недоверието да ни превземат.“


Разговорът за наука като антидот

Живеем във времена на коронавирусна пандемия и социални мрежи, бликащи от претенции за лесни обяснения на сложните въпроси. „Винаги, когато имаме грешни схващания, породени от неправилно разбиране на науката, ще се появяват конспиративни теории и ще се прокрадват фалшиви новини, казва Фердинандов.
Лесно достъпната информация всъщност е нож с две остриета, защото доверявайки се на нея взимаме грешни решения, които понякога могат да ни навредят.

Димитър дава пример с ваксините срещу Covid-19 в България: „Много хора бяха предубедени за това как са направени ваксините, дали те са безопасни. Не искаха да чуят какво имаха да им кажат учените. Може би защото самите учени не обясниха нещата достатъчно достъпно. Да, науката е изключително сложна, но винаги може да бъде представено по интересен начин. Защото науката е светът около нас.“

Младият ни гост приема разяснителната кауза присърце и в своя канал в YouTube публикува подробно обяснително видео за ваксините - как работят и защо трябва да се ваксинираме, дава разяснения и за самия вирус - как ни заразява и какво се случва с тялото ни, когато ни поставят ваксина.


Димитър Фердинандов работи по видеото почти месец - чете усилено и синтезира информация. Дори посещава курсове и семинари на авторитетни университети и институции, като Харвард, Йейл, Джонс Хопкинс, Масачузетския технологичен институт.

„Те подготвят нещо подобно на селекция от лекции на теми, свързани с коронавируса, в които обясняват как всъщност се случва инфектирането, как помагат ваксините. Използвах наученото по време на тези курсове, за да създам това видео", разказва Димитър.

Скептицизъм и опасения без адрес
При наличието на толкова обширна информация по темата, кому е нужно още такава? Причината е, че на много места по света има притеснения, които създават добра почва за виреенето на конспиративни теории.

„За съжаление хората слушат и разбират избирателно - дори да им се даде невероятно точна информация и да им се покаже, че ваксините работят и са безопасни. До голяма степен това може би се дължи на проблеми с доверието в институциите.“
Скептицизмът у нас има социални корени, смята Фердинандов.
„Проблемът е, че в България много хора не живеят добре. А науката винаги е била по-скоро средство, което са използвали хората с по-нормален начин на живот. Винаги по-напред в науката са били по-заможни държави. Имаме хора, които се борят всекидневно с това да преживеят. Няма как да очакваме от тях да застанат зад науката. Разбираемо е, че откриват проблеми при ваксините, дори когато тях ги няма, защото ги е страх.“

Питаме Димитър с какво тогава се различава британският от българския скептицизъм. Според младия ни гост това е свързано с начина, по който обществото комуникира и взаимодейства с институциите.
По думите му в страните с по-добре социално развитие, процентът на желаещите да се ваксинират е висок. На места е дори над 80%.



СОКОЛ, който пази Земята

Да оставим за малко спринцовките и да погледнем нагоре. Димитър Фердинандов има разработена мащабна програма за колонизация на Слънчевата система. Тя се казва SOCOL (SolarSystemColonizationProgram). В нея е залегнала идеята за създаване на космически асансьор, който се ускорява от лазери и система от сателити, които да предпазят Земята от астероиди.

Плановете на Димитър са проектът да се осъществява в следващите 150 до 200 години. Една от основните идеи е създаване на програма която да следи за астероиди, които застрашават Земята и от рано предупреждава и взима нужните мерки за отстраняването на опасностите.

Иновативната програма включва и колонизирането на други планети. Но не за сметка на Земята.

Димитър Фердинандов: „Ще може да живеем по някакъв начин в скафандри на Марс, на Луната, но това няма да е пълноценен живот, такъв какъвто го имаме днес на Земята. Докато не открием някоя друга далечна планета някъде и създадем технологиите, които биха ни помогнали да достигнем до тези звездни системи и планети, дотогава Земята остава нашият единствен дом, за който трябва да се грижим, както тя се е грижила за нас през последните милиони години.“

А вие не е нужно да излизате от дома си или да чакате милиони годиин, за да чуете цялото интервю с младия визионер Димитър Фердинандов, а просто да си пуснете звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Омайващата Юркие Фейзи предава на хората позитивния си дух

Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..

публикувано на 10.11.24 в 08:14
Йордан Караджов

Данчо Караджов: Националното радио е в основата на успеха на "Сигнал"

"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...

публикувано на 07.11.24 в 14:55
Кадър от видео, публикувано от SpaceX, показващо тестов полет на Starship при втория опит за изстрелване на SpaceX в Бока Чика, Тексас, САЩ, 20 април 2023 г.

Директорът на НАСА Бил Нелсън за бъдещето на космическите програми

"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..

публикувано на 03.11.24 в 07:30
Проф. Радка Аргирова

Проф. Радка Аргирова: Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен

Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..

публикувано на 03.11.24 в 06:53
Атанас Капралов, поет и директор на Националния литературен музей

Атанас Капралов: Доста от гробовете на наши класици са оставени в забвение, немилост, тревясали

Днес се навършват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов . Той умира на днешната дата през 1914 г. Години след смъртта му драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията. Мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да привличат изследователи и публично внимание. " Пейо Яворов е един от великите поети..

публикувано на 29.10.24 в 09:52
Д-р Петко Загорчев

Д-р Петко Загорчев: Великият диригент на човешкия организъм е ендокринната система

" Ендобиогенна медицина е един нов дял в медицината, един нов подход към лечението на човешкия организъм, сподели в "Нощен Хоризонт" д-р Петко Загорчев , началник на Спешно отделение в гр. Шумен. "Тя съчетава в себе си трите съставки - ендобиогенис - тоест вътрешното движение на биологичните функции в човешкия организъм на метаболитно клетъчно..

публикувано на 29.10.24 в 09:11

Да кукуригаш, но да не съмне. Борю Зевзека, петелът на българския хумор

33 Христови години делят онзи 10 октомври от 10 октомври 1977 г., когато на екран излиза филмът "Авантаж" на Георги Дюлгеров . И в "Авантаж" има петел, и той има чувство за хумор, но не се разпорежда в курника, ами го разпореждат към затвора. Лазар Касабов Петела е джебчия със свободолюбив дух по времето на комунизма. Не случва в..

публикувано на 24.10.24 в 17:03