Първо систематично представяне на клайнианската психоанализа за българския читател

Още докато е била жива, Мелани Клайн е била считана за най-иновативния и оригинален психоаналитик в света. Тя ревизира много от теориите на Фройд, обясни Светлозар Василев в предаването „Преди всички“. Книгата представя и проследява развитието на нейните идеи и практики и след смъртта й.

Клайн датира много събития, които според Фройд се съотнасят към по-късна част от детството, в първите две години от живота. „И по този начин обръща внимание върху важността на това колко значима е бременността, колко значима е кърмаческата възраст от гледна точка на отношението към детето. То има чувства, има преживявания. Оказва се, личността ни се формира до голяма степен още през тези първи фази“, подчерта Василев.

Сърцето на клайнианската психоанализа - най-значимите автори все още живеят и работят във Великобритания, в Лондон. Англичаните успяват да привлекат Мелани Клайн от Виена да постави там развитието на най-съвременните възгледи, разказа още Василев.

„Ние прилагаме тези идеи за несъзнаваното, за значението на разрушителните импулси в човешките взаимоотношения, към култури, където психоанализата, както и демокрацията, всъщност са съвсем нови. И поради тази причина се чувстват от много хора чужди. На тях се гледа с подозрение.“

Относно отражението на пандемията върху психиката на хората преподавателят отбеляза, че година по-късно някои тенденции се открояват много ясно.

„Разделенията в обществото станаха още по-драматични. Интензитетът на несъзнаваните тревожности, които се проявяват по отношение на склонността ни да мразим и атаките, на които се натъква всяко ново нещо, е точно обяснено от Мелани Клайн, която казва – непрекъснато хората осцилираме между два режима на ума. Единият, при който преживяваме света като застрашителен и тази заплаха може да бъде за нашето оцеляване, но може да бъде и за нашите вярвания, ценности, морални устои. И другият режим е, когато можем да гледаме по-умерено и да оценяваме реалността по много по-балансиран начин. За съжаление не само малките деца, а и ние, възрастните, продължаваме да сменяме тези два режима.“