Тайната благотворителна дейност на Исак Семо

По стара еврейска традиция в продължение на 7 дни в дома на покойник отиват хора, които са го познавали, за да изкажат своите съболезнования. И семейство Семо от Тел Авив отворили вратите на дома си, като смятали, че ще дойдат най-много стотина души, но започнали да пристигат съвсем непознати за близките на родения в България инженер и юрист Исак Семо. Всеки от тях разказвал някаква история, за която семейството не подозирало. Тогава станало ясно, че освен, че се грижел за най-близките си, г-н Семо имал един друг, непознат за тях живот. Той бил свързан с благотворителност и помощ на различни хора.

Това, което съпругата му Офра си спомня, е как в една ветровита и дъждовна вечер Исак я помолил да дойде да го вземе от спирка на междуградския транспорт. Тя помислила, че колата му е дефектирала. Много се учудила, когато след няколко дни пристигнал куриер, който донесъл огромна саксия, опакован акумулатор и някакво писмо, което съпругът й веднага скрил. Дни след смъртта му Офра научила, че в онази бурна нощ съпругът й е видял на шосето как съвсем непозната млада майка се опитва да запали колата си, а акумулаторът й явно е бил изтощен. Бебето в колата й пищяло. Тогава той снел акумулатора от своята кола и го инсталирал при младата майка, за да може бързо да се прибере. Самият той вървял километри в бурята, до първата спирка на междуградския транспорт и оттам позвънил на жена си да го прибере.

Исак Симо имал фирма за експертна помощ в подготовка на документи по оценка на щетите на машини, претърпели авария, за пред застрахователните дружества. Фирмата била от средния бизнес. Би могъл да си намали данъците, ако подкрепя такива дейности, спонсорирането на които се стимулира от държавата. Той, обаче, помагал не на тях. Към него се обръщали хора, на които дори роднини са отказвали да станат гаранти при получаване на заем за купуване на жилище. Лично спонсорирал способни младежи в следването им. Няколко души разказали как ги е подпомогнал не само материално, но и със съвети, и с връзки да започнат свой бизнес.

Моделът за благотворителност и въобще на помощ за хората Йсак Семо получил от майка си. Тя не била с високо образование, но нейният начин на живот бил продукт на наблюдаваните от ранно детство взаимоотношения между хората от тяхната улица в София, които и в тежки моменти, и в радост си помагали един на друг. Живеели близко до Женския пазар. Смятала, че богатството е материално и душевно. Душевно богатият човек винаги може да помогне на другите, а Бог бди над семейството му. Обикновено не приемала пари или подаръци в замяна на услуги или помощ, която е оказала. Ако прекалено много настояват да й се отплатят, тя вземала подаръка и веднага го давала на някое семейство в нужда.

Самата Офра Семо на няколко пъти откривала, че някак сметките в семейния бюджет не излизат. Тогава съпругът ѝ я питал дали нещо липсва на нея и на децата. Ако имат нужда от нещо, той ще се погрижи да го получат. Тя не е с български корени, но семейство Семо така я е приело и „осиновило“, че и тя помага на когото с каквото може. Дълго е била директор на училище и е спасявала много от учениците от отпадане от образованието или пък материално, когато родителите са останали без работа или им се случило някакво нещастие. Обикновено не говори за това.

Щафетата е поел един от синовете й – Бени, който е юрист. Има фирма, с дейност и в България. Лично той на няколко пъти безплатно е защитавал пред съда хора, които нямали средства да си наемат адвокат. Противниците им са платили на най-добрите защитници и е имало опасност да не възтържествува справедливостта.