Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Watching The Watch... Струва ли си?

Критиките към сериите по Пратчет отекнаха далеч отвъд Света на Диска

The Watch
Снимка: BBC America

14 февруари често е повод за спор – дали да почетем любовта или силата на виното. Тази неделя обаче феновете на брилянтния британски писател Тери Пратчет ще са пред дилемата с отрезвяващо хладно отношение или с влюбени очи да гледат последния осми епизод от сериала „Стражата”.

TV поредицата на BBC America по книгите за Света на Диска навлезе в напълно реалния свят на трети януари. Още преди излъчването си обаче сериалът събра огромен интерес и повсеместна разпердушинваща критика.

Това е историята на стражниците, тоест полицаите в Света на Диска. Предвождани от капитан Сам Ваймс – умен, находчив, но и оръфан, депресивен и с проблеми с алкохола. В групата са още тролът сержант Детритус, близък приятел на Ваймс, върколакът с непогрешимо обоняние сержант Ангуа, сержант Веселка Дребнодупе, джудже, отглеждано някога като момче, но всъщност момиче, самоеманципирало се с обеци, червило, лак за нокти и пола. Никаква брада и никаква брадва. Към групата се присъединява и редник Керът. Рижав като морков човек, отгледан от джуджета. Принципен и много почтен.

В отбора скоква и лейди Сибил Рамкин, благородничка, влюбена в драконите и стария ред, при който няма Гилдия на убийците, Гилдия на крадците и на какво ли още не. В Анкх-Морпорк, най-големия и влиятелен град в Света на Диска, управляван от Лорд Ветинари, всички професии са обединени в гилдии, които плащат данъци и организират дейността си. Така дори престъпленията са легални, стига да са извършени по правилата на гилдиите и странните порядки, наложени от Ветинари, за да се развива градът.


И както винаги – има добри, има и лоши. Лошият в случая е Карсър Дън, познайник на Ваймс от миналото, който иска да изпепели Анкх-Морпорк с невиждан дракон. За да го призове и подчини, има нужда от специфични артефакти, сред които говорещ меч. За капак в историята се появява и Смърт, един от култовите персонажи на Пратчет. Сами можете да се досетите какво работи...

Разбира се, добрите трябва да надвият лошите, а надвиването става в свят от неонови надписи над затвора и кръчми с графити à la Жан-Мишел Баския и Кийт Харинг. Насред полусъвременен, полустаровремски град, в който фантастичното и реалното се преплитат постоянно. И да не забравим: в даден момент стражниците се превръщат дори в рок звезди.


Претенцията на авторите на сериала не е за точно предаване на литературния свят на Пратчет на екран, а за свободна интерпретация на героите и историите му. „Стражата” е замислен като версия на Света на Диска, без всъщност да е Светът на Диска.

Колко успешен може да бъде подобен ход? Писателят Нийл Геймън, който пише книгата „Добри поличби” заедно с Пратчет, казва за екранната „Стража”, че е: „като шоу за Батман, в което той вече е репортер с жълто палто и прилеп за домашен любимец”.

Всъщност сериалът е замислен още през 2011-а. Дъщерята на Тери Пратчет – Риана, оглавява продуцентската компания „Наративия”, която трябва да отговаря за всички екранизации по творчеството на писателя. Риана също пише. През 2012-а очакванията са да се заснемат 13 епизода с бюджет от 35 милиона долара. Тогава Риана трябваше да се заеме с част от работата по сценария, замесено бе и името на Тери Джоунс от „Монти Пайтън”.

Всичко това обаче се трансформира драстично след смъртта на Тери Пратчет през 2015-а. Следват промени на продуцентско ниво и сериозно орязване на бюджета. През август 2019-а Риана потвърждава публично, че вече няма нищо общо със сериала от няколко години. Продуцент е Саймън Алън. Той подчертава, че поредицата му не е базирана на творчеството на Пратчет, а само вдъхновена от него. Следват етикетите „стиймпънк” и „сайбърпънк продукция”, както и „пънк рок трилър”. Мнозина се питат защо въобще се намесва естетиката от Света на Диска, ако Алън ще създава свой собствен.


Според Variety сериалът ще разочарова аудиторията, към която се стреми. И това е най-меката оценка, дадена от списанието. Риана Пратчет отчита актьорската игра, но е категорична, че тези стражници не споделят една и съща ДНК със стражниците на баща й. Светът реагира остро. България също.

„Пуснах първата серия, гледайки я, трябваше да преглътна този т. нар. културен шок, който изпитах. Като голям фен на Света на Диска – това, което гледах, не е това, което съм си представял. Въпреки че знаех какво ме чака. Опитали са се наистина да постигнат сайбърпънк свят. В първата серия наблягат на него и постепенно в следващите серии сякаш остава на заден план”, казва Димитър Копарански, автор в специализирания сайт „Операция Кино”. Обича Тери Пратчет, но и киното, и е изгледал наличните екранизации на различните книги, както и епизодите от „Стражата”. Държи на това каква е интерпретацията на Света на Диска и обяснението на създателите на сериала за особено волен и свободен прочит не му се нрави.

Те обещаха, че няма да използват нито една от оригиналните истории, а ще си измислят свои собствени. А още с първия епизод виждам пълната сюжетна линия на „Стражите! Стражите!”, имаме „Нощна стража”. От тук нататък имаме страшно много малки препратки към почти всички книги, които съществуват. Поне за мене се е получила манджа с грозде, грозен миш-маш от много истории, без да се фокусират върху нещо конкретно. Дори за незапознатите ще е хаос, пък да не говорим за по-запознатите.”

По-запознатите като Димитър веднага са се попитали защо от телевизионната сюжетна линия са отпаднали двама от най-колоритните литературни стражници: Ноби Нобс и Фред Колън. Малко повече за тях: Ноби Нобс е ефрейтор, невъзможен за определяне съвсем точно. С външния си вид отблъсква всички. С проблеми в любовта, със собствената си кожа и миризма. Добър, емоционален, непринуден, лаком. Сержант Фред Колън е добряк, мързеливец, привързан към старите порядки и йерархията, мечтателно устремен към пенсия, когато му се иска да има ферма без нищо да разбира от четината на което и да е домашно животно. В интелектуално отношение не е най-острият нож в долапа.

Според Димитър обяснението е в опита на телевизионерите да наблегнат на драматизма и мрачното минало на останалите герои, каквито трудно могат да се измислят за твърде пародийните Фред и Ноби. Със сигурност опциите за смях рязко са намалели с липсата им. 

Но и в сериала залагат на комичното, отвъд драматичното и се опитват да ни разсмеят. Смешни ли са смешките, при това по терипратчетовски?

Имат и моменти, в които уцелват. Харесва ми Смърт. Също така съм фен и на Мат Бери, който озвучава меча, който също имаше добри попадения. Но са се старали да направят нещо по-драматично и сериозно и на много места тези шеги идват не на място. Сякаш трябва да има шеги, защото в Света на Диска е по-комедийно, но в същото време искаме да бъдем и сериозни и сякаш не се получава. Много малко неща се усещат като сарказма и иронията, които струят от страниците на Пратчет”, коментира Димитър.

Той обаче не е краен, защото отчита силните страни на други ленти по книгите на Пратчет. Не са много и не са сериали, но все пак съществуват:

Фен съм на първите филми, които BBC Англия изкараха. Това са „Дядо Прас”, „Цветът на магията”, „Фантастична светлина” и „Пощоряване”. Аз лично ги харесвам. (...) Филми, които улавят в доста голяма степен духа на Пратчет и на книгите и постигат много хубав ефект. В това число бих искал да спомена и двете анимации, които съм гледал. Едната е по „Музика на душата”, а другата по „Вещици в чужбина”. Телевизионни филми и макар да са стари, може би на по 20 години, може и повече, са изключително добри адаптации на самите книги.”

Разбирайте, екранизациите по Пратчет не са мисия невъзможна. Дори когато искаш да са възможно най-далеч от автора и да се брандираш като голям новатор. Че сериалът „Стражата” не се нрави на повечето почитатели на британския писател е повече от ясно. Няма положителни коментари за него в кинофорумите, както и под статиите на Димитър за „Операция Кино”: „Рядко съм наистина безмълвна.”; „Тая русата, дребничката, доста ми мяза на една от сервитьорките, влюбени в Рене от „Ало, ало!“... А иначе не съм чел книгите на Пратчет.”; „Кой финансира тази тъпотия и въобще чувал ли е някога името на Пратчет?”.

Ако обаче гледаме сериала с очите на хора, които не са чели Пратчет, и се опитаме да го оценим като кинопродукция, анализирайки актьорската игра, визуалните ефекти и музикалния избор на емблематични в десетилетията назад парчета?

Ако човек първоначално се абстрахира и не е фен на Пратчет, смятам, че има надежда да се хареса на хора, които харесват подобен стил миш-маш между фентъзи, сайбърпънк и т. н., тези неща, които са опитали да смесят. (...) Някои от актьорите се справят наистина прекрасно, очаквах доста по-слабо изпълнение”, признава Димитър.


Спорен за мнозина обаче остава подходът на екипа за разпределение на персонажите между артистите. В Света на Диска има голямо разнообразие от раси и герои, високо ценено от читателите. Дали е отразено адекватно в сериала, където мъжът Лорд Ветинари е жена, а закръглената аристократка на средна възраст Сибил Рамкин е чернокожа атлетична бойна дама с яркочервена коса, минидракон за оръжие в едната ръка и брадва в другата? Един от най-силните дамски персонажи в книгите – Веселка Дребнодупе, е изиграна от gender-fluid актьор. Дали сериалът следва определена тенденция за политически коректен, дори квотен принцип при избора на актьори, за да се покаже по-толерантен, отколкото всъщност е, или просто авторската фантазия ражда конкретни визии, интерпретирани от артисти, които са избрани заради таланта и заслугите си?

Аз лично нямам проблем на даден персонаж да му бъде сменен цветът на кожата или полът, когато това работи в контекста на сценария, на действието, което трябва да се случи. В този сериал са сменили пола на поне трима герои. (...) За цвета на кожата – не мисля, че в случая има някакво значение, тъй като нито в книгите, нито тук се споменава дали това е плюс или минус за който и да е герой или за цялото действие. (...) Подозирам, че наистина в случая става въпрос за тренд. Продукцията е американска, а там това е най-силно застъпено. Повечето от тези промени не променят по никакъв начин сюжета, дали ще са мъже или жени... Просто са гонили политическа идея”, казва Димитър.


Като добавим и целия шум около сериала, включително острите критики към него, машината на киноиндустрията се е завъртяла в полза на епизодите, защото „и лошата реклама е реклама”.

Трябва ли тогава британският писател да си остане само в света на литературата или е добре хората от седмото изкуство да продължат с опитите да го изобразят на голям екран? Според Димитър екранизации трябва да има: „Аз си представям едно нещо по един начин и винаги ми е интересно да видя как някой друг ще го реализира. Разбира се, бих искал да са малко по-близки до оригиналния първоизточник, а не до такива своеволни миш-машове, каквито са направили сега”.

А какъв изотопски миш-маш между радио и телевизия сме заформили – чуйте в звуковия файл.

Снимки: BBC America

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фестивала за куклено изкуство Шарено петле

В Плевен започва VII издание на Фестивала за куклено изкуство "Шарено петле"

В Плевен започва Седмото издание на Фестивала за куклено изкуство за всички възрасти "Шарено петле". В продължение на пет поредни дни ще бъдат показани представления за за цялото семейство.  В "Шарено петле" ще има и международно участие. На сцените на ДКТ "Иван Радоев" и в парка на Регионалния исторически музей ще излязат творци от цялата..

публикувано на 04.07.24 в 11:15

Премиера на оперетата "Страната на усмивките" във В. Търново

В Европа, Азия и света на сънищата отвежда публиката новото оперетно заглавие от репертоара на Великотърновския театър. Тази вечер на голямата сцена в музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" е премиерата на оперетата "Страната на усмивките" от Франц Лехар.   Спектакълът е съвместна продукция на Великотърновския театър и Софийската..

публикувано на 04.07.24 в 08:30
Диригентът Пааво Ярви

Маестро Пааво Ярви: Класическата музика е в положението да трябва да се извинява, че съществува

През месец юни организаторите на престижния конкурс за пианисти „Геза Анда“ привлякоха в Цюрих някои от най-значимите фигури от света на класическата музика. Сред тях беше и големият естонски диригент Пааво Ярви, който ръководи изпълненията на тримата избраници на реномираното жури във финалния тур, заедно с оркестър "Тонхале" – Цюрих, на който..

публикувано на 03.07.24 в 17:09

Арт фестивал "Солинария" - с внимание към младите музиканти

Започна четвъртото издание на Младежкия арт фестивал "Солинария" в Созопол. На откритата сцена с невероятна гледка към морето от 5 до 13 юли отново изява ще имат млади артисти от България и гости от цяла Европа – от проекта EuroChoir.  Започнаха и майсторските класове – по цигулка на именитата наша цигуларка Ангелина Абаджиева, която пристигна от..

публикувано на 03.07.24 в 16:35
Димитър Вълчев по време на запис в Първо студио на БНР (1971 г.)

Спомен за композитора Димитър Вълчев

С голямо уважение припомняме творческото дело на един любим за много българи музикант - Димитър Вълчев - композиторът, който се изявяваше и в класическата, и в поп музиката. Всеки слушател обича песента му “Една българска роза“, но е чувал и оперетата му „Време за любов“, и очарователните му детските песни, филмовата му музика. Разбира се, Димитър..

публикувано на 03.07.24 в 16:03
Детският радиохор с диригент Венеция Караманова - Ансамбъл на годината 2023

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Детският радиохор е "Ансамбъл на годината"

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Детският радиохор, ръководен от Венеция Караманова, е едва втората формация в 33-годишната история на анкетата, която е двукратен носител на званието "Ансамбъл на..

публикувано на 03.07.24 в 14:52
Виктор Теодосиев и Константин Илиевски

Радиооркестърът закрива сезона си на 5 юли

В петък Симфоничният оркестър на БНР закрива с концерт своя 75-и сезон. Събитието е в зала "България" от 19.00 ч. Главният диригент на състава Константин Илиевски, който ще бъде на пулта, е избрал три произведения: "Елегия" от Пламен Джуров, Концерт за валдхорна и оркестър №1 от Рихард Щраус и Симфония №7 от Антон Брукнер. Солист ще бъде много..

публикувано на 03.07.24 в 14:31