Експерти във времена на политическа коректност

Eдно от най-проглушителните клишета на нашето време е клишето за непогрешимостта на експертната класа. Ах, тази противоречива прослойка, която медийно мутира в нещо като нова аристокрация за епохата на корпоративно-политическия либерален меланж, драматично губещ легитимност в контекста на пандемията, кризите и всеобхватната цензура.

„Доверете се на експертите! Слушайте експертите! Не бъдете конспиратори и глупаци!“ Горе-долу така звучат заклинанията, които медии, политици и организации агресивно натикват в гърлата и черепите на публиката.

Ок, но кои експерти? Наистина велики и доказани учени, нобелови лауреати отпреди плотикоректната епоха като Джеймс Уотсън и Тим Хънт, които бяха демонизирани и медийно прогонени от публичната среда, заради неудобни на прогресисткия режим коментари?

Явно не става въпрос за такива експерти, защото тези истински значими учени бяха ритуално и безумно пожертвани от същите хора и организации, които не спират да пищят „Слушайте експертите“.

Какви експерти ни остават тогава. Кариеристи и конформисти, които са готови да се гаврят факти и наука в името на властващата идеология? Даа, това ще да са важните експерти на деня.

Ярка илюстрация на описваната патологията е падението на най-авторитетното и влиятелно медицинско издание в света – The Lancet. Медицинският журнал, основан през 1823-а от английския хирург Томас Уокли окончателно затри вече страдащата си репутация с наистина умопомрачително идиотска и откровено расистка публикация от началото на февруари.

Тази вековна западна институция на медицината и науката официално подкрепи най-конспиративната, антинаучна, подривна и отблъскваща идеологическа каша на нашето време – Критичната расова теория.

Най-модерната конспирация от най-радикалните специалности и курсове в американските либерални университети намери място в най-известния и сериозен медицински журнал в света. Пардон, в бившия най-известен и сериозен медицински журнал в света. Никой и никога повече не трябва да приема The Lancet насериозно.

Критичната расова теория постулира, че всички закони и институции в Запада са нелегитимни защото произтичат от „бяла привилегия“, „бяла опресия“ и „бяло превъзходство“. Всички обществени отношения и явления са видени през специфичен расов филтър, който прави всички бели изначални злодеи, а всички небели – изконни жертви.

„Бялото превъзходство“ е основна оперираща сила в Западната цивилизация и всяка политика, разговор и избор трябва да се съобразява с тази расова рамка. Невидимата, но религиозно и митологично зла ръка на „бялата привилегия“ задвижва всички механизми на репресивните европейски и американски страни и общества.

Такива и още безчет конспиративни глупости превръщат Критичната расова теория в най-модерната, най-враждебната и откровено абсурдна колекция от лоши и трагикомични идеи за света.

И така преди дни „най-важният и сериозен“ медицински журнал на планетата излиза с дълга публикация с половин дузина автори и заглавие „Време е да вземем критичната расова теория насериозно и да преминем отвъд невиждащата цвят перспектива за глобалното здраве“.

В срамно глупавата публикация се призовава за преформатиране на целия разговор за здравето и произтичащите политики и решения. Новата отправна точка трябва да е расата и по-специално идеята, че небелите малцинства страдат от бялата привилегия и системния расизъм в Америка и Европа.

Журналът направо създава аргумент за етническа вражда и вместо наука и факти разгръща емоционален конспиративен театър, в който белите тормозят малцинствата и им развалят здравето с привилегията и репресията си.

Публикацията буквално призовава за „расово съзнание“, което да „адресира неравенството“.

Трудно е човек да повярва, че лишено от факти и логика насърчаване на биологична и неизкоренима омраза към определена група само по етнически белези е нещо, което безпристрастните експерти трябва да правят.

Но явно и дефиницията за експерт в епохата на прогресивизъм и политическа коректност се сменя лесно като полова идентичност и партийна позиция.

Новите експерти споделят расистки конспиративни теории и крещят за социални конструкции като пациенти след лоботомия от времената преди възхода на модерната медицина.

Е, как да уважаваме такива експерти. Унищожаваш велики учени като Тим Хънт и Джеймс Уотсън и слагаш политически активисти да пропагандират критична расова теория в медицински журнал, редуциран до радикална партийна медийка.

Сещаме се и за Световната здравна организация, която по време на пандемия и брутални забрани подкрепи наситените с насилие и смърт бунтове и метежи, познати още като „антирасистки протести“ след смъртта на Джордж Флойд.

Няма нищо експертно в подобни експерти. Кухата фасада на някогашния престиж вече не може да скрие процесите на гниене и разруха. Авторитетните институции бяха изтърбушени от фанатици, шарлатани, опортюнисти, полезни идиоти и други ВИП-персони на прогресивната патология. Затова, позволете да подходим леко скептично към следващия пропаганден диктат за красотите на Критичната расова теория.