Изнудването за „Северен поток 2“

Отношенията между ЕС и Русия са на ръба на криза, заради „Северен поток 2“. Германия иска газовата тръба, Америка не разрешава. САЩ оказват невъобразим натиск върху Германия да преустанови проекта и използват всякакви оперативни похвати – от санкции за компаниите, работещи по „Северен поток 2“, до театрални спектакли за натровени дисидентски герои ала Навални. Европейският съюз отново е употребен като колективна бухалка и Европейският парламент поиска тежки действия за Навални, като призова държавите-членки да преразгледат сътрудничеството си в различните външнополитически платформи с Русия, каквато е и „Северен поток 2“. Строителството на газопровода започва през 2018 г. и до този момент 94% от него са завършени. Единственият участък от 147 км, който все още не е завършен, е този във водите на Дания. На 14 януари САЩ предупредиха компаниите, участващи в „Северен поток 2“, че ще бъдат обект на допълнителни санкции. Германският канцлер непрекъснато се опитва да подчертае, че става дума за търговски въпрос, който не бива да бъде обект на геополитически решения или да се свързва с проблеми около правата и свободите на гражданите, какъвто е провокационният проект „Навални“. Франция, която принципно се притеснява от икономическото нарастване на Германия, веднага обяви, че „Северен поток 2“ трябва да бъде преустановен, заради отношението на руските власти към Навални и репресиите срещу неговите привърженици. Случаят „Навални“ се оказа не толкова случаен за ударите срещу „Северен поток 2“. Вадят се и други геополитически аргументи от американската доктрина за национална сигурност като този, че „Северен поток 2“ ще остави Украйна без парите от транзитни такси, което ще направи страната уязвима за натиск от Русия. Разбира се, основната теза на американската трансатлантическа загриженост е, че Европа ще увеличи своята зависимост от енергийните източници на Русия. Всъщност съвкупното потребление на европейците годишно превишава един трилион куб. метра газ. А общата сумарна мощност на „Северен поток“ и „Северен поток 2“ е около 110 млрд. куб. метра газ годишно. Германия се отказва от ядрената си енергетика и се нуждае от други източници на енергия, какъвто е природният газ. През последните години германците са построили десетки газови централи. Природният газ е чист източник на енергия, не е толкова евтин като въглищата или ядрената енергия, но е три пъти по-евтин от енергията, добивана от вятър, и десет пъти по-евтин от производството на енергия от слънцето.

Към санкциите и Навални се прибавиха и активни мероприятия вътре в Германия. Германската неправителствена еко организация DUH предизвика скандал, като освети писмо от германския финансов министър Олаф Шолц, написано през август 2020 г. до неговия американски колега, вече бивш министър на финансите – Стив Мнучин. Олаф Шолц предлага на САЩ помощ и финансиране за изграждане на терминали за втечнен природен газ (LNG). Като иска в замяна САЩ да отменят санкциите и да разрешат „безпроблемното изграждане и експлоатацията на Северен поток 2“. Германското правителство е готово да увеличи обществената и държавна подкрепа за изграждането на терминали за втечнен природен газ по крайбрежието на Германия като предоставя за тази цел до един милиард евро. Въпросното предложение предизвика отговори на различни политици и шумотевица доколко е допустимо подобно търгуване. Зелените обявиха, че Шолц се опитва да откупи „Северен поток 2“ от американските санкции с парите на данъкоплатците като същевременно закрепи американския газ в Германия. Не е трудно да се разбере как въпросната неправителствена организация е получила това писмо, за да предизвика публичен скандал. Същата организация Deutsche Umwelthilfe, заедно с още няколко други, административно оспорват федералното разрешително за строителството на „Северен поток 2“ в определен участък на изключителната икономическа зона на Германия и са постигнали замразяване на дейностите в германски води. Напълно странно действие, тъй като строителството на тръбата в германската акватория вече е завършено през 2019 г. Въпросът е, че дори да не бъдат взети под внимание исканията на еко организациите, се губи време по разглеждането на техните претенции. Обжалването е парадоксално и доколкото на дъното на Балтийско море вече съществуват първите две линии на „Северен поток“, които работят и за които германският регулатор е дал своето разрешение.

„Северен поток“ 2 започва от Усть-Луга, район, близо до Санкт Петербург, продължава по дъното на Балтийско море и излиза на територията на Германия до град Грайфсвалд. Дължината му е повече от 1200 км. Пет европейски енергийни компании, ENGIE, OMV, Royal Dutch Shell, Uniper и Wintershall, финансират 50% от проекта, който струва общо 9,5 милиарда евро. Австрийската OMV до този момент е вложила в проекта 960 милиона евро. Инструментализирането на екологичните организации е тактическа част от битката на САЩ срещу руското присъствие в Европа. Американската стратегия включва изтласкване на Русия от енергийните пазари на Европа, независимо дали проектите са необходими на европейските държави. Байдън определя „Северен поток 2“ като лоша сделка, но в момента претегля санкциите. Съвсем скоро ще трябва да вземе решение как да отговори на Германия, която поиска изпълнението на санкциите да бъде забавено, а „Северен поток 2“ допуснат да се случи.

Фундаменталното питане за бъдещето на Европа зависи от отношенията между Германия и Русия. Икономиката на Германия е зависима от руските енергийни ресурси, но също така е и свръхзависима от износа, а САЩ винаги са ползвали богатия си пазар за геополитически контрол и упражняване на натиск. Точно затова европейският лидер Германия смирено очаква Джо Байдън да вземе решение за „Северен поток 2“, като германският властови елит предлага на САЩ възможни компенсаторни ползи. Проектът „Южен поток“ беше унищожен, тъй като нямаше кой и срещу какво да го изтъргува. Санкциите и оперативните мероприятия срещу „Северен поток 2“ стават възможно най-безцеремонни точно когато 94% от газопровода са завършени. Всъщност, това наивен страх от Русия ли е, или истината е, че геополитическият дискурс се ползва като обикновено изнудване – в крайна сметка САЩ ще разрешат на Германия да довърши газопровода в обмен на максималните възможни икономически ползи за американския интерес.