Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има законодателен пропуск кой плаща здравните осигуровки при принудително излизане в неплатен отпуск

Стойчо Кацаров: Правителството трябва да плати здравните осигуровки

Хасан Адемов: Управляващите нямат воля за законодателни промени заради проблема

Има ли законодателен пропуск кой плаща здравните осигуровки при принудително излизане в неплатен отпуск?

Защо хората, които са в неплатен отпуск заради пандемията, остават без здравни осигуровки и кой трябва да ги поеме? Можем ли да говорим за законодателен пропуск и дали той може да бъде запълнен, ако неплатеният отпуск заради Covid ограниченията не е описан нито като по вина на работника, нито по вина на работодателя, то тогава кой трябва да покрие здравните осигуровки на служителите, когато бизнесът им е затворен?

Това самите работници ли са, както съветват от социалното министерство? Според социалния министър хората трябва да платят здравните си осигуровки за периодите на неплатен отпуск, за да не изгубят насред пандемията и правата си на платено от НЗОК лечение.

„Според мен има празнина в закона и това е трябвало да се предвиди, още когато се е вземало решението за извънредната епидемична обстановка“ - посочи в „Хоризонт до обед“ Стойчо Кацаров от Център за защита на правата в здравеопазването.

Законът казва, че ако работникът излезе по свое желание в неплатен отпуск, той трябва да внесе здравните си вноски върху половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица.

В случая обаче работникът не излиза по желание в неплатен отпуск, а по заповед на министъра на здравеопазването и затова отговорността е на правителството, а не на работника, нито на работодателя – а законът за здравното осигуряване въобще не разглежда тази хипотеза и това трябва да се коригира – мина вече достатъчно време да бъде коригиран този пропуск", каза още Стойчо Кацаров.

Решение може да се постигне и тълкувайки съществуващите правни разпоредби – има общ правен принцип – че този, който е нанесъл някому вреда, трябва да я поправи – да кажем - в случая е правителството. 

От друга страна можем да тълкуваме изплащането на компенсации през социалното министерство – тези 24 лв. на ден за хората в неплатен отпуск. Чрез тези компенсации правителството става своего рода работодател – така че правителството трябва да плати и здравните вноски. Като към тези към тези 24 лв. да се добавят още средства -  да станат около 30 лв. компенсациите", коментира още д-р Кацаров.

Според него корекции в закона са необходими, каквото и да се реши.

"Този, който е излязъл в неплатен отпуск, си заплаща здравните осигуровк, според закона и Кодекса на труда, но законодателен луфт има за сегашната ситуация на пандемия", коментира темата пред БНР и д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС.


"Трябва да уточним, че когато лицето само е поискало неплатен отпуск, осигуровките са за негова сметка, а когато е със заповед на работодателя - той заплаща. А в сегашната ситуация - правото за един месец неплатен отпуск, после беше удължено на 60 дни, а с последните промени в закона за извънредното положение този срок се удължава до 90 дни.

В тези рамки не се губят никакви осигурителни права - за пенсия, майчинство, но не се предвижда същата хипотеза и за здравните осигуровки и права. Този въпрос не се включва и в закона за здравото осигуряване, който приехме преди малко.

БГНЕС

Този въпрос според мен трябва да се реши в Закона за извънредните мерки. След вашата покана информирах за казуса и председателя на Надзора на НЗОК, с министъра на финансите, с председателя на бюджетната комисия, но решение на бюджетна комисия не се взе."

Адемов допълни, че в момента, ако в рамките на три месеца имаш платени здравните осигуровки за последните три години, тогава не губиш осигурителни права. Има и един друг текст в Закона здравното осигураване, който казва, че когато има начислени дължими, но неизплатени суми, тогава лицето не губи осигурителните си права. Но в нашия случай няма начислени заплати, а има начислени компенсации - което също е абсурдно. И друго абсурдно, прието миналото година - на робатодателя е вменено задължение, ако предприятието е спряно със заповед на държавен орган, той не трябва да допуска работници там - а как тогава те трябва да плащат здравни осигуровки?  това коментира още Хасан Адемов.

Според него управляващите нямат воля да направят корекции в законодателството.

Още по темата в звуковите файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ДАНС и военното разузнаване предупреждават за потенциални кибератаки

През 2024 г. най-чести кибератаки са свързани с блокиране на информационни системи на фирми или кражба на данни. Това посочва докладът за дейността на ДАНС. Докладът на Военното ни разузнаване също предупреждава за кибератаки. Под атака остават информационни системи на държавни институции и общински администрации; дружества, ангажирани с производство,..

публикувано на 27.04.25 в 16:16
Христо Иванов

Христо Иванов: Българските демократични сили вече трябва да разчитат само на себе си

"Да, България" – една от партиите в коалиция "Продължаваме промяната – Демократична България", избира нов лидер на мястото на подалия оставка преди 9 месеца Христо Иванов. Кандидатите за поста са шестима. От предварителните им заявки стана ясно, че има консенсус партията да бъде ръководена от двама съпредседатели. За да се случи това, делегатите..

публикувано на 27.04.25 в 12:36

Кои бяха най-важните новини в Светлата седмица

В края на Светлата седмица, в която се питахме къде са светлината и просветлението, толкова ли е голяма търпимостта в държавата и толкова голямо ли е човешкото безрасъдство. Седмицата ни донесе поредна печална статистика за жертвите на пътя. Липсата на отговорност убива хора всеки ден, а близки на загинали на пътя се изправиха пред..

публикувано на 27.04.25 в 10:10
Георги Богданов

Г. Богданов за предмета "Добродетели и религии": Не е ясно какво иска да въведе МОН

Не е ясно какво МОН иска да въведе в училище.  Това заяви пред БНР Георги Богданов, председател на Националната мрежа на децата,  за намерението на МОН да въведе предмет "Добродетели и религии"  от следващата учебна година. До 8 май просветното ведомство ще публикува концепцията за предмета. "Явно има политически натиск върху..

публикувано на 25.04.25 в 12:30
лунапарк, Ямбол

Инж. Димитър Бичев: Две фирми у нас проверяват атракционите, не са достатъчни

В България няма акредитирани органи за контрол, които имат права за технически проверки на съоръженията, поставени в увеселителните обекти. Това пък съобщи пред БНР Ирена Бориславова, директор на ИА "Българска служба за акредитация".  Тежко остава състоянието на мъжа, ранен при инцидента в лунапарка в Ямбол Въпросът за необходимостта от..

публикувано на 25.04.25 в 11:30

Как се спасяват бизнеси, застрашени от фалит? Съвети от експерти

Фалитите в България растат и процесът ще се задълбочава във все повече сектори, прогнозират икономически анализатори. Проучване на глобален застраховател на търговски кредити показва, че 2% от компаниите ще фалират през тази и следващата година, а все повече ще задлъжняват - всичко това на фона на европейската и световна икономическа криза,..

публикувано на 25.04.25 в 10:55

Христо Панчев: Нужен е анализ за съвместимостта на оборудванията на АЕЦ "Белене" и "Козлодуй"

Международната организация "Грийнпийс" последователно се противопоставя на ядрената енергетика, определя я като опасна, скъпа, замърсяваща и несъвместима с устойчивото бъдеще. "Грийнпийс"-България обаче се обяви за оставане на оборудването на АЕЦ "Белене" в България и ако технологиите са съвместими, това оборудване да се използва в работещите..

публикувано на 24.04.25 в 11:40