Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александър Сивилов и „След края на историята“:

Съдът над Народния съд

Народен съд
Снимка: Държавен архив

1-ви февруари е ден за почит на жертвите на комунизма. Безспорно невинните жертви на политически репресии трябва да се помнят, за да не се повтарят такива убийства. За съжаление, както 1 февруари, така и 23 август, когато ЕС се прекланя пред жертвите на тоталитарните режими, се използват само и единствено като пропагандни инструменти. Още по-тъжно е, че ситуацията с Народния съд в България за пореден път, по нашенски, се превърна в съревнование на ударници и се облепи с митология. Заради това ще започна от нея.

Най-разпространената версия е, че на 1 февруари комунистите, които са завзели с оръжие властта у нас, разстрелват невинния и знаещ политически елит на страната ни. В това твърдение има прекалено много фактологични грешки, но то е най-тиражираната мантра.

В правителството на Отечествения Фронт, което взема властта на 9 септември 1944 г., от 16 министри едва четирима са комунисти. Останалите са звенари, земеделци, социалдемократи и безпартийни. Така страната в този момент не се управлява само от Българската работническа партия, а от широка антифашистка коалиция, която включва и бъдещите опозиционни сили. Земеделците имат пряка връзка със САЩ и с Великобритания и са подкрепяни от тях до унищожаването им през 1947 г.

В момента, когато е решено страната ни да започне съдебните процеси, тя е подчинена и на още няколко фактора – съветското командване, а по-късно след подписването на примирието през октомври 1944 г. и на Съюзническата контролна комисия, в която участват представители и на Лондон и Вашингтон. Решението за преследването на хората, които са сътрудничили на Третия Райх, идва със санкцията на всички от съюзниците. България няма право да избира. Това е известно на политиците у нас още от лятото на 1944 г., когато Стойчо Мушанов се опитва да договори мир с британци и с американци. Сред исканията, поставени от тях, е и наказание на виновните за войната. Позициите на западните държави по този въпрос са пределно ясни. В дневниците на Гай Лидъл, шеф на контра шпионажа на Великобритания, става ясно, че темата за съдбата на нацистите и техните поддръжници е обсъждана от Сталин, Рузвелт и Чърчил по време на конференцията в Ялта. Тогава британският премиер предлага видните нацисти и техните поддръжници по места да бъдат избити без съд, само по усмотрение на победителите. Срещу тази идея се обявяват както американският президент, така и Сталин и се стига до Нюрнбергските процеси. Тези документи в момента са достъпни в Британските национални архиви, както и са издадени за широката публика.

Нашата страна следва насоките, идващи отвън, и на 3 октомври влиза в сила приетата в края на ноември „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“. От самото название на закона става ясно кои хора попадат под ударите му. Това са всички тези, които ръкопляскат, когато на 13 декември 1941 г. България обявява война на Съединените щати и Великобритания, както и всички, които водят открита пропаганда в подкрепа на нацизма и сътрудничат на Третия Райх.

Когато са провеждани заседанията на Народния съд и са изпълнявани присъдите му, нито десницата у нас, нито който и да е от Западните съюзници им се противопоставят. В условията на примирието, подписано от правителството ни в Москва на 28 октомври 1944 г., има ясно изискване за съдене на военнопрестъпниците. Още по-категорична е формулировката в Парижкия мир, който подписваме през 1947 г. Във втора част на чл. 5 страната ни поема отговорност да предаде на съд всички, които са извършили, заповядали или подстрекавали военни престъпления и престъпления срещу мира и човечеството. Също така се изисква под съд да бъдат предадени и всички, които са сътрудничили на нацистите. В параграф трети е обяснено, че тези решения се съгласуват с представителите на трите велики сили в София. Странно защо тогава решенията на Народния съд не срещат съпротива от никъде. Възможно ли е ние днес да сме по-добре запознати с действията на хората, които попадат под ударите на правосъдието?

За съжаление, сред осъдените виждаме и имената на хора като Райко Алексиев и други дейци на изкуството и общественици, които са избити още в първите месеци след 9 септември. Според различните изследвания тогава в страната ни са убити между 2000 и 30 000 души. В тази ужасна статистика ние отново не сме сами. С такъв тип линч без съд са унищожени 80 000 французи, които или са сътрудничили на нацистите, или са просто набедени. При това цитирам американските оценки, а тези на френския вътрешен министър от 1945 г. са за 105 000 души.

Така 9-и  септември поставя поредния щрих в гражданската война, която се води в страната ни още от 1918 година. Избиваните в продължение на двадесет години, избиват когато стигат до властта. Лошото е, че вместо да търсим помирението и истината и да разберем какво реално се е случило, днес съдим предците си. Съдим Георги Димитров и Васил Коларов, но с тях и тези, които се противопоставят на социалистическия режим - Г. М. Димитров и Никола Петков, защото те също подкрепят решенията на Народния съд. 

Добре е тези дати на спомен да не се превръщат в дати за реванш и разделение. Дали не е добре, след като имаме на държавно ниво дни за почит на убитите от социалистическата власт, да въведем и такива дати за почит на убитите антифашисти и борци срещу нацизма или пък на падналите под ударите на царската власт? Иначе просто възвеличаваме привърженици на нацизма като Богдан Филов и забравяме съдбите на Гео Милев и Никола Вапцаров.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров

Петър Димитров призова към намаляване на загубите във водопреносната мрежа

Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров призова общините да се възползват от предоставените над 7 милиарда лева за общински проекти по програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за до 2026 г. за намаляване на загубите във водопреносната мрежа. "Силно препоръчвано на местната власт, особено на кметовете..

публикувано на 27.11.24 в 21:59
Елена Ласкони и Калин Джорджеску

Двама от кандидатите за президент на Румъния внесоха жалби в Конституционния съд

Двама от кандидатите за президент на Румъния внесоха жалби в Конституционния съд на страната с искане за анулиране на резултатите от вота на 24 ноември, съобщават местни медии. Президентските избори в северната ни съседка бяха спечелени изненадващо от независимия кандидат, известен с проруските си и антинатовски позиици Калин Джорджеску, който получи..

публикувано на 27.11.24 в 21:39
Вицепрезидентът Илияна Йотова на церемонията по връчването 14-ите национални отличия „За жените в науката

Обявиха трите победителки в Националната програма "За жените в науката"

На официална церемония в Ректората на Софийски университет "Св. Климент Охридски" бяха обявени трите победителки в 14-ото издание на Националната програма "За жените в науката".  Всички те получиха по 5000 евро награда за подпомагане на кариерното им развитие.  "За жените в науката" е инициатива на Националната комисия за ЮНЕСКО - България, Софийския..

публикувано на 27.11.24 в 20:37
Снимката е илюстративна, архив.

Не са засечени взривни вещества при проверката на пратки в куриерска фирма в София

Не са засечени взривни вещества при проверката на пратки в куриерска фирма в София, съобщиха от МВР. Няма причини за притеснение, допълниха от вътрешното министерство. Проверката вече е приключила.  Рентген е засякъл взривни вещества в пратки на куриерска фирма в София По-рано тази вечер беше задействана апаратура за откриване на опасни..

публикувано на 27.11.24 в 20:12

КЗП за мобилните оператори: При предсрочно прекратен договор се дължи само стандартна неустойка до 3 месечни вноски

При предсрочно прекратяване на договорите с мобилните оператори клиентите вече ще дължат само стандартната неустойка в размер до три месечни вноски. Начисляваните досега допълнително лихви за неизползваните от абонатите отстъпки за времето до изтичането на договора са неравноправни условия, които трябва да отпаднат до един месец, съобщиха от..

публикувано на 27.11.24 в 20:05

С черна кърпа върху бюста на Левски в Босилеград напомниха за 105 години от Ньойския договор

Българи от Западните покрайнини поставиха черна кърпа върху бюста на Васил Левски в Босилеград по случай 105-ата годишнина от Ньойския дотовор, с който над 200 000 българи остават извън границите на България. Босилеградчани отпътуваха днес за София за участие в митинга по повод  годишнината от Ньойския договор в София. В Босилеград решиха по този..

публикувано на 27.11.24 в 19:58

Шествие "Български марш" на ВМРО по повод 105 години от подписването на Ньойския договор

От Войнишкия лъв при НДК тръгва шествие "Български марш", организирано от ВМРО по повод 105-годишнината от подписването на Ньойския договор. Тук звучи "Шуми Марица", чуват се и тъпани, виждат се и български знамена. В деня, в който през 1919 година е подписан Ньойският договор, членове и симпатизанти на ВМРО се събраха пред Войнишкия паметник в..

публикувано на 27.11.24 в 19:39