Въпреки проблемите с доставките на ваксини за Европейския съюз през последните седмици, вчерашното одобряване на трета ваксина носи оптимизъм относно възможността за имунизация на желаещите през идните месеци.
Рискуват ли обаче Европа и богатият Западен свят да се забавят прекалено много с по-цялостен отговор на пандемията - достигането на ваксини до развиващите се страни, след което да можем да заговорим за елиминиране на коронавируса.
За тази опасност Константин Мравов разговаря с Брандън Лок, политически експерт в "One" - една от международните хуманитарни организации, които се борят политиците и фармацевтичните компании да възприемат имунизационните средства като общо благо.
Организацията Ви "One" настоява за справедливо разпределение на ваксините и лекарствата срещу Covid-19, разглеждайки ги като обществени блага. В изминалата година видяхме много обещания за международно сътрудничество и създаването на механизми като Ковакс. Но сега, когато вече имаме ваксини наблюдаваме т.нар. имунизационен национализъм, фармацевтични компании не изпълняват ангажиментите си и не споделят информация за разработките си, не на последно място - не е ясно кога ваксини ще достигнат до развиващите се страни. Защо дори тази безпрецедентна ситуация не запълни пропастта между идеализма и сбъдването на обещанията?
"Мисля, че две неща не се случиха. Най-напред, не сме постигнали нужното финансиране за програмата "АКТ" на Световната здравна организация, чиято цел е да увеличи достъпа до ваксини и други здравни средства. Спешно нужни са още 27 милиарда долара за подпомагане на механизми като Ковакс, чрез които да се осигурят ваксини за страни с ниски доходи. Това е малка сума, предвид потенциалните загуби за икономиката от трилиони долари, ако ваксините не бъдат разпространени навсякъде.
Второто, което не успяхме да постигнем е промяна в обичайното ни отношение по въпроси като интелектуалната собственост и патентните права, въпреки че правителствата платиха в аванс голяма част от цената за разработките на ваксините. Сега виждаме цената на монополизираното производство - забавянията при "АстраЗенека" и "Пфайзър". Ясно е, че компаниите трябва да споделят технологиите и интелектуалната си собственост, за да се увеличи производството.
В рамките на Световната търговска организация има интересни предложения за временни промени в правилата за интелектуалната собственост. Виждаме как Европейският съюз и няколко богати страни като Съединените щати и Великобритания блокират тези предложения, въпреки поетите от тях ангажименти за осигуряване на глобален достъп до ваксини".
Какви са позитивните сигнали?
"Трябва да погледнем по-голямата картина. Механизми като АКТ и Ковакс са наистина впечатляващ символ на международно сътрудничество в изключително кратък срок. Виждаме и повишаване на ангажиментите и капацитета за производство - "Пфайзeр" имаха очаквания за производство на милиард и 300 милиона дози от тяхната ваксина през 2021. С инвестицията на ЕС това число се увеличи до 2 милиарда дози. Началото е трудно, но има място за оптимизъм, ако държавите и компаниите се съгласят да излязат от обичайните си бизнес практики, за да увеличим производството.
Говорейки за тези практики, видяхме как фармацевтични компании отлагат договорени доставки. Имайки предвид разговора ни до момента, изглежда, че свободният пазар не дава нужния отговор на пандемята, който се сблъсква с преследването на печалби.
За тази гледна точка има аргументи. В защита на свободния пазар - той е осъществил много значими иновации, включително в сферата на лекарствата, през последните 30-40 години. В момента виждаме и технически проблем - шепата компании с успешни разработки нямат производствен капацитет да отговорят на огромното глобално търсене на ваксини при тази безпрецедентна ситуация. Това ни показва, че и тези компании няма как сами да произведат нужните по целия свят ваксини.
Компаниите трябва да направят повече за споделянето на технологиите, така че да увеличим производството. Но също така трябва да се увеличи прозрачността. При обичайния бизнес подход това не е приоритет - говорим за споделяне на информация за ценообразуването, търговски тайни, колко всъщност могат да произвеждат. Такава конфиденциалност е защитена от правилата на честната конкуренция, но ние се намираме в безпрецедентна ситуация. В нея обществения интерес ни дава право да видим детайли относно доставките, ценообразуването, за да може да се търси отговорност и на компаниите, и на правителствата, които използват пари на данъкоплатците".
Има ли политическа воля, гледайки към Европейския съюз, за извънредни регулации в такава насока?
"Ситуацията се развива много бързо и подходът на Европейския съюз еволюира заедно с нея. След като видяхме разминаване между обещанията на компаниите и реалните доставки, може би ще видим и повече действия от страна на Брюксел и националните правителства по деликатни въпроси като интелектуалната собственост.
В края на 90-те и началото на новия век видяхме същото по време на кризата със СПИН. Фармацевтичните компании взимаха между 10 хиляди и 15 хиляди долара на година от един пациент за лекарства, помагащи при СПИН. Нужна беше глобална координация, за да промяна в правилата на Световната търговска организация да позволят на по-обикновени производители да създават тези лекарства за няколко стотин долара. Милиони загубиха живота си, но тази голяма криза доведе до промяна в обичайните ни виждания, която не е невъзможна и в момента.
Въпреки изброените по-рано проблеми поне в рамките на Европа изглежда ще имаме достатъчно ваксини за желаещите в рамките на следващите месеци. Добър сигнал ли е това за приближаването на края на пандемията?
Не съм толкова оптимистичен предвид бавните темпове в страни с ниски доходи. В момента почти няма имунизации в Африка и други по-бедни региони. Ако ваксинираме само отделни региони, рискуваме вирусът да мутира, както стана в Южна Африка, да се завръща и потенциално да е резистентен към сегашните ваксини. Ако гледаме само към собствения си регион и не обхванем света, заплахата никога няма да си отиде.
Организацията Ви се бори за елиминиране на крайната бедност и разпространението на лечими болести до 2030 година. Какви уроци ни даде пандемията относно справянето с проблеми, които имат толкова голям мащаб?
"Пандемията, също като климатичните промени, показва, че глобалните проблеми изискват глобални решения. Не можеш да спечелиш, ако играеш само за себе си. Ако не се погрижим всички заедно да излезем от тази пандемия, ще допуснем грешките от финансовата криза през 2008, които доведоха до популизъм и нестабилност на много места".
В Плевен четири детски градини търсят помощ от Общината за допълнително осигуряване на питейна вода. За Плевен и 14 населени места продължава ежедневният воден режим. Водният режим в Плевен продължава Дали да се обяви бедствено положение в Плевен вече е обмисляно преди време на среща, но е взето решение да се изчака, каза кметът д-р..
Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов отхвърля вероятността за подкрепа на кандидатурата на Бойко Борисов за премиер и на Атанас Атанасов за председател на Народното събрание. В позицията на Трифонов, разпространена от пресцентъра на партията, се казва: "Нашата позиция остава непроменена, както по отношение на председателя на парламента,..
Как да се намалят жертвите на пътя? Крачка в правилната посока ли са промените в Закона за движение по пътищата, които служебното правителство одобри , но предстои разглеждането и гласуването им в парламента, а той още не е заработил. България е страната в ЕС с най-висока смъртност при катастрофи Автомобилният състезател Илия Царски..
Независимият кандидат Калин Джорджеску печели президентските избори в Румъния. Известен с критичните си позиции към НАТО и определян като проруски настроен, за Джорджеску са гласували малко по-малко от 23% от избирателите в северната ни съседка. На второ място с 19,17 на сто подкрепа е кандидатката на дясноцентристкия "Съюз за спасение на Румъния"..
Трийсет и три годишен мъж в Истанбул е убил седем души, предимно членове на семейството си, след което се е самоубил, съобщиха турски медии, цитирани от БТА. Убийствата са извършени в рамките на час и половина вчера, в които мъжът обикалял от къща на къща и ликвидирал една по една жертвите, посочва турската частна телевизия НТВ. Убиецът..
Бронзовият медалист от олимпиадата в Париж 2024 година по вдигане на тежести Божидар Андреев спира спортната си кариера. Това потвърди пред БНР треньорът му Пламен Братойчев. Според лансираните версии Андреев се отказва от спорта, заради неизплатената олимпийска премия и заплати от федерацията. Репортер на БНР бе в залата по вдигане на..
Ръст на случаите на домашно насилие за тази година спрямо всяка от предходните, откакто съществува Закон за домашното насилие. Това сочат данните за Габровска област, които бяха обявени по повод днешния международен ден за елиминиране на насилието над жените. Протести под наслов "Нито една повече" предстоят довечера в Габрово и Трявна. В..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..
Като дете обича да разглобява различни предмети, след това започва да ги сглобява. И да изобретява. Обича да работи с ръцете си. Хирургът д-р Тургай..