Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Помним Холокоста

Фиктивните бракове като път към спасението

Пловдив спаси от депортиране над 100 гръцки еврейски момчета

Пловдив, първата половина на ХХ век

Ден след възпоменанието на жертвите на Холокоста - 27 януари, ще ви разкажем една по-различна история.
Когато говорим за събитията по нашите земи по време на Втората световна война, съществуват стереотипи - или се акцентира върху „спасението на българските евреи“ и подвига на българския народ да опази евреите от царство България, или - върху горчивината от депортацията на евреи от присъединените (тогава) към страната ни земи. Кореспондентът на БНР в Израел Феня Декало откри една по-различна история, която опровергава черно-бялото мислене.

Александър Белев (в центъра) наблюдава депортирането на евреи от окупирания от България град Скопие, Югославия, март 1943 г.

За първи път тази история огласява преподавателката по изкуства Рахал Ково - Бенсал, чиито корени са от Пловдив. Тя споменава своя братовчедка, чийто брак бил невероятно здрав, независимо че е започнал като фиктивен. 

100 или малко повече момчета от Гърция идват в Пловдив в началото на 1940 год. Повечето от тях имали роднини в България. Не се знае защо дошлите са били само момчета. Вероятно в Гърция са ги заставяли да изпълняват някаква повинност, която са се опитвали да избегнат. Трябвало бързо да ги обявят за български граждани. На всички други жители на присъединените към България територии правителството давало гражданство, но не и на евреите. Най-лесно те са успявали да получат такова след брак с българска гражданка.

БТА

Имало практика граждански бракове формално да обявяват младите хора за семейна двойка. Обикновено и двамата се отнасяли с уважение към другия, но след приключване на необходимостта да твърдят, че се заедно, се разделяли и всеки създавал свое семейство.

Братовчедката на Рахел Ково била ученичка в немското училище. Фиктивно я омъжили за солунски младеж и той заживял в тяхното семейство. Братовчедката на Рахел Ково била от малкото, които се влюбили в своя фиктивен съпруг и след войната се оженили.

В България излязъл закон, според който всички еврейски мъже се мобилизират в трудови лагери, прокарват пътища и железопътни линии, работят от април до октомври. През зимата са у дома, после пак ги мобилизират. 

Пристигналите от Гърция младежи също отиват в трудовите лагери.

Какво се случва в трудов лагер на пловдивски евреи през 1943 година разказва Ицхак Пардо - основател на туристическа агенция, родом от Пловдив. Режисьорът Джаки Комфорти предоставя запис на Пардо:

Ицхак Пардо, снимка Джеки Конфорти

„Строяхме пътя между Дупница и гръцката граница. Около 20 хиляди евреи работихме там. Бяхме в 9 еврейски лагера. Нашият беше край малко село, надалеч от Сандански, край жп линията. Имахме връзка помежду ни. От лагерите, по-близки до границата, ни съобщиха, че към нас са движат влакови композиции с евреи от Гърция. В нашия лагер имаше около 40 младежи от Гърция. Те работеха наравно с нас и ние криехме тайната, че не са пловдивчани.

Но вестта за депортацията ги накара да настръхнат. Покрай тях и нас. Направихме стачка и се събрахме край линията. Ръководителите на нашия лагер се опитаха да ни спрат, но бяха безсилни. Имаха оръжие, но за щастие не го използваха. Край другите лагери вагоните са минавали без да спират и само по стоновете, които се чуваха през решетките на прозорците в горната част на вагоните и виковете за вода и хляб издаваха, че в конските вагони се превозват хора.

На нашата малка гара единият от влаковете спря. Водата на локомотива беше свършила. На склада работеха наши лагерници и те изнесоха всичко налично и го предадохме на гръцките затворници.

Но най-страшното беше срещата на гръцките момчета, от нашия лагер, с техните семейства и роднини. Един от тях позна сред хората във вагона майка си и баща си, а също братята си. И не издържа. Отиде и призна на началника на влака, че той е грък и иска да отиде със семейството си. Веднага го набутаха във вагона. 

Знаехме, че има трудови лагери в Полша, но не всички подробности за тях. Затова и други няколко младежи, открили във вагоните своята любима или просто, не издържали при мисълта, че техните събратя ги отвеждат на някъде, се предадоха на началника на влака и бяха отведени.

Бяха им казали, че отиват на работа в Германия или Полша, но всички знаем къде точно ги изпратиха. Никой от тях не оживя. Останалите, които продължиха да работят с нас, дочакаха края на войната.

Все ме питат защо не направихме нещо да освободим хората от влаковете. Бях в основата на РМС /Работническия младежки съюз/ . Бях лежал в затвора за политическа дейност.

Нямахме оръжие. Искахме от партизаните да ни помогнат. Когато поставих въпроса дали не биха атакували тютюневите складове в Дупница, където научихме, че е междинния лагер на гръцките евреи, ми отговориха, че ако нещо ме заплашва лично мен, мога да избягам при тях (което направих по-късно в Пловдив), но е твърде рисковано да се спасяват толкова много хора.

Минаха един след друг седемте влака. Те имаха по 12-13 вагона. В тях вместо 50 човека бяха натъпкани сто и повече. Охраната не ни попречи да им дадем хляб и вода. Чух, че в друг лагери евреите също са се опитали, но не са им позволили. Бяхме на един метър от вагоните. Войниците тихичко ни отвориха вратата на вагона и затворените в тях поеха продуктите и водата. Чест им прави на българите, че още същия ден ни донесоха още храна и вода."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какъв е ефектът на войната върху икономиката на Израел?

Какъв е ефектът на войната върху икономиката на Израел?  Това коментира Шимон Улиел - борсов анализатор от Телавивската борса .  На какво се дължи разликата между оценките на рейтинговите агенции като "Мудис", например, и оптимистичната прогноза на Телавивската борса? Израелската борса вече гледа утрешния ден, когато ще има..

публикувано на 28.11.24 в 18:25

Купа "Петър Атанасов" отново събра в село Баня любители на катеренето

И тази година в рамките на Банско филм фест се състоя вече традиционното състезание за любители на спортното катерене – купа „Петър Атанасов“, на името на основателя на международния фестивал. Въпреки силния вятър, за поредна година студенти от НСА, деца и техните родители, гости на фестивала решиха в съботната сутрин да отидат до село..

публикувано на 25.11.24 в 12:16
Законите на Мърфи

24.11.24 Законите на Мърфи

В звуковия файл можете да чуете изречението-победител за месец ноември, както и новите предложения. Водещ - Даниела Якова 

публикувано на 24.11.24 в 10:15

Надежда Хвойнева - глас като на влюбен славей

Наричат Надежда Хвойнева „ярка звезда на фолклорния  небосклон“, гласът ѝ е “божествено чудо“, а през 1988 г. американската музикална критика я обявява за „най-големия алт на планетата“. Безспорно Надежда Хвойнева е сред най-ярките български изпълнителки, пресъздала в творчеството си магията на Родопа планина и успяла да спечели редица почитатели на..

публикувано на 19.11.24 в 03:00

17.11.24 Законите на Мърфи

Рубриката от 17.11.24 година.

публикувано на 17.11.24 в 08:15
Проф. д-р Добрин Денев

Уникалността на Мадарския конник край Шумен

Не мога нито аз да пресъздам, нито проф. Денев да разкаже всичко, което съдържа неговата най-нова книга "Мадара - отразената история", но поне направихме досег до същността на тази старина и нейното правилно разчитане. Проф. д-р Добрин Денев е инженер, дълги години преподавал във ВИАС, София и изследовател на древна България и нейни исторически..

публикувано на 17.11.24 в 05:14
Георги Пелтеков - Гумата

Екстремните спортове 10 - 16 ноември 2024

Приятели на парашутиста, пострадал тежко миналия месец край Ботевград, отправиха призив за помощ. 37-годишният Георги Пелтеков е претърпял две операции на гръбначния стълб, но има нужда от дълга и скъпа терапия в чужбина, за да може отново да ходи . Необходими са 49200 евро за следващите 6 месеца. През октомври Пелтеков и още двама души предприемат..

публикувано на 16.11.24 в 14:34