115 години от рождението на автора на “Българската идея” Стефан Попов

Тази година отбелязваме 115 години от рождението на автора на “Българската идея” Стефан Попов, писана на немски в политическа емиграция през 70-те години на ХХ век.

Стефан Попов е роден на  24 януари 1906 г.  в София. Баща му – Сава Попов е роден 1874 г. в Севлиево, завършва Априловската гимназия, след това е сред първите възпитаници на геолого-географския факултет на Софийския университет. Той е изявен учител, географ, автор на много учебници, член на Висшия учебен комитет към Министерството на образованието, кавалер на ордените „Св. Александър” и „За гражданска заслуга”. Основател на Българското географско дружество.Майка му – Марийка Попова е сред малкото за времето си българки, завършила висше образование.

В Русе Стефан Попов учи в немското католическото училище „Св. Йосиф". По-късно в София Попов започва много активна обществена дейност като журналист и редактор, основател и лидер на младежкото движение „Млада България”. Най-големият обществен принос на младостта му е, че става основател на Юношеския туристически съюз, създател е на организирания алпинизъм в България.

През 1930 г. Стефан Попов завършва право в Софийския университет.

През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После работи в българската легация в Будапеща, а от 1943 г. – в Берн. Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество – факт, от които се възползва максимално за да се докосне до великите умове и културните върхове на своето време. След съветската окупация в България, Попов остава емигрант, живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. От 1951 г. е наставник на образованието на Симеон II в Испания, но през 1955 напуска двора в изгнание.

"Знаех всичко за него, най-вече, че е много високо образована личност“, разказа в „Хоризонт до обед“ племенницата на Стефан Попов Юлияна Маринович.

"Напуска, защото с царицата не стигат до общо съгласие как трябва да се възпитава бъдещият цар на България – оставката му аз съм я чела, тя е много дълга и написана на висок език“, коментира още Маринович и допълни:

„С него говорехме повече за изкуство и планините“.

Дълги години Попов е активен в емигрантските среди, говорител в Радио „Свободна Европа” и дългогодишен главен редактор на българската секция на „Гласът на Америка”.

Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.

Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Но урната му е преместена след време в София.

„Книгата „Безсъници“ – неговите мемоари успях да издам 1992 година с помощта на Тончо Жечев, трябваше в Германия да излязат, но не успях. Писах до „Свободна Европа“ и неговите приятели зад граница, единственият, който ми отговори беше неговият дългогодишен приятел в Женева – Любен Басмаджиев, които ми изпрати и чек с писмото, за да издам мемоарите. Тончо Жечев помогна с издаването. Няма в момента и допечатка на книгата, отдавна се изчерпа тиражът. Иначе целият архив, което е запазено, е при мен".

Още по темата можете да чуете от звуковия файл.