Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ясмин Муянович: Европа няма външнополитически мускули, Западните Балкани плащат цената

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Смяната на президентите във Вашингтон и фактът, че новият е именно Джо Байдън, събуди надежди на Западните Балкани, че Съединените щати ще се ангажират отново с региона, за да ускорят евроатлантическата интеграция на страните в него. В Босна някои се надяват 25 години след Дейтънското мирно споразумение най-после да бъдат предприети реформи, за да се промени статуквото - именно продължаващото етническо разделение и податливостта на външно влияние. 

„За това е необходима промяна в конституцията, която е всъщност един от анексите в Дейтън“, призовава политологът Ясмин Муянович, който в момента работи в Калифорния. 

„За Дейтън никога не е предвиждано да оцелее толкова дълго - 25 години. И според мен е ясно, че няма да доживее 50-и рожден ден. Въпросът е как ще се случи това - с конституционна реформа или заради това, което за съжаление наблюдаваме през последните около 15 години - ентропия. Мисля, че с избирането на Джо Байдън за президент на Съединените щати се появява възможност главният архитект на Дейтънското споразумение да влезе отново в ролята на посредник - този път за конституционна реформа. Те могат да помогнат за премахването на някои от съсиреците в политическата кръвна система на Босна, по-специално обструкционизма на сръбските и хърватските националисти, който е основната бариера пред преминаването от Дейтънската конституция към по-функционален и либерален европейски конституционен режим“.

Ако Джо Байдън намери време да се занимае с Балканите, какви са вариантите пред него? Не всички биха били доволни от американска намеса. 

В Солун през 2003 година се случи официалното и символично предаване от Съединените щати на Европейския съюз на ролята на основен международен играч не само в Босна, а на целите Западни Балкани. Принципно смятам, че регионът пострада от оттеглянето на Америка. При съвместната работа на Съединените щати и Обединеното кралство за демокрацията и сигурността в региона видяхме най-значителен напредък на Западните Балкани. Причината за това е много проста - тези две държави имат идеологическа ангажираност към либералната демокрация, но и достатъчно капацитет да прилагат твърда сила за осъществяване на волята им. Нямам предвид военна сила, а например налагането на санкции. 

На Европейския съюз ми липсват и двете неща. Това е съюз, ако трябва да се изразя дипломатично, основан на сговорчивост. Това е причината да сме свидетели на случващото се през последните години в страни като Полша и Унгария. Но и в отношенията на Европа с Русия и с Турция. И съюзът, и отделни негови членки са крайно резервирани към по-конфронтационен подход по отношение на антилиберални и авторитарни играчи, ксенофоби, шовинисти и иридентисти, каквито има в изобилие в Босна и в региона. Затова Европа е беззъба и позволява на дори дребни риби като Милорад Додик или Драган Чович фактически да налагат волята си на съюз от 500 милиона души, защото той няма институционален капацитет и политическа воля. 

Европейците приемат радушно Джо Байдън, но в същото време са резервирани към Съединените щати заради възможността да се върнат към тръмпизма и дават знак, че не за всичко биха се съгласили със стария си съюзник. Има ли вероятност интересите и целите на Байдън и на Евросъюза на Западните Балкани да не съвпаднат и да се стигне до сблъсък? 

Страхувам се, че ще има сблъсък. Разбирам напълно защо европейците са скептични и загрижени за бъдещето на американската политика. Защото ако на изборите през ноември само 40-50-60 хиляди гласа бяха отишли за другата страна в щата Пенсилвания, сега нямаше да говорим за президента Джо Байдън, а за втори мандат на Тръмп. Американската политика е доста далеч от преодоляването на периода на антилиберални и дори авторитарни тенденции. 

В същото време Евросъюзът в никакъв случай не е стожер на демокрацията на Западните Балкани. Той носи голяма част от вината за упадъка на демокрацията в региона. И затова наистина има нужда от Съединените щати. Практиката и историята го показват. Защото Европа няма външнополитически мускули. Цената за това плащат хората в Босна и въобще на Западните Балкани. Но и Европа губи авторитет. Тя не показва външнополитически капацитет дори в толкова малък регион. И всички отдадени европейци, за какъвто се смятам и аз, трябва да сме много загрижени за бъдещето на Европейския съюз от тази гледна точка.

Ако има промени в конституцията, какви трябва да са те? Каква трябва да стане Босна?

За мен е очевидно, че Босна има нужда от модерна европейска конституция, каквато имат лебарално-демократичните демокрации. Тя трябва да отразява етническите въпроси и в това няма нищо лошо. Защото такава е същността на модерния либерализъм - да брани правата на личността. Това сега липсва в Босна. Конституцията ни претендира да брани правата и интересите на отделните етническите групи, но всъщност тези права не са универсални навсякъде в Босна за представителите на тези групи. Ако например сте етнически сърбин, на територията на федерацията на мюсюлманите и хърватите нямате същите политически права като в Република Сръбска. Този модел, който според мен сполучливо е описван като сегрегационен и дори режим на апартейд, е несъвместим с евроатлантическите аспирации на Босна.

Настоящото статукво обслужва интересите на националистическите олигарси, както ги наричате. Как биха могли те да бъдат лишени от власт и влияние?

Важно е да се отбележи, че голямата власт на тези хора в момента е фикция, поддържана от настоящата конституционна система. Додик - отколешният сръбски националистически лидер, който често се представя за най-могъщия човек в Босна, е избран с едва около 350 000 гласа, които в друга държава са достатъчно някой да стане кмет на средно голям град. Ето защо е пълен абсурд Додик, но и Чович, и Изетбегович да се смятат за недосегаеми аватари на легитимност. Но едва около една трета, дори една четвърт от хората в Босна гласуват за политици, които не са националисти. Системата е такава, че е много трудно за такива играчи да постигнат някакъв значим резултат. Затова е необходима международна намеса. Защото националистите се представят за твърдолинейни защитници на настоящата система, защото им е от полза. Но в същото време я разграждат отвътре, защото са против Дейтън. В случая на Додик - той иска Република Сръбска да се отцепи от Босна. Затова трябва да заиграят санкциите срещу хора, които блокират естествения процес на демократични реформи. 

Ако той не се осъществи, каква е алтернативата?

Ще продължат политическата деградация, нестабилността и хаосът. Само преди няколко месеца Додик завърши процеса на създаване на полувоенен контингент към полицията в Република Сръбска. Той задълбочи не само преките си връзки с Кремъл, но и със свързаните с него въоръжени престъпни групи като "Нощните вълци". Заздравява дружбата си и с китайците. Направи доста големи стъпки към отцепване, а вече разполага с необходимия за това апарат. Идеята за разцепване на Босна няма как да бъде осъществена без насилие. Затова, освен ако международната общност не иска след 10 или дори само 5 години да й се наложи да се оправя с много сериозна криза със сигурността в Босна, би трябвало да направи необходимото за превръщането й във функционираща наистина демокрация. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шести опит за избор на председател на парламента

Шести опит за избор на председател на Народното събрание ще бъде направен днес с продължение на първото заседание на 51-ия парламент. Заседанието е от 11 часа, предаде репортер на БНР. От ПП-ДБ категорично отхвърлиха предложението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за председател на НС бъде избран лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, а Борисов да е..

публикувано на 27.11.24 в 07:41
Димитър Главчев

Главчев свиква съвещание за ГКПП-тата с Румъния и Гърция след влизането в Шенген

Служебният премиер Димитър Главчев свиква съвещание за  организацията по граничните ни пунктове с Румъния и Гърция след евентуалното ни пълноправно приемане в Шенген.  Предстои то да бъде гласувано на срещата на министрите на вътрешните работи от Европейския съюз на 12 декември в Брюксел. Срещата с институциите ще се проведе след днешното..

публикувано на 27.11.24 в 07:40
Танкове на израелската армия маневрират в зона в Северен Израел близо до израелско-ливанската граница, 1 октомври 2024 г.; Снимка АП/БТА

Влезе в сила прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула"

В 4.00 часа тази нощ влезе в сила прекратяването на огъня между Израел и ливанската шиитска организация "Хизбула", което по-рано бе одобрено от израелския кабинет по сигурността. Американският президент Джо Байдън обяви: "Днес имам добри новини от Близкия изток. Току-що говорих с премиерите на Израел и Ливан  и имам удоволствието да ви..

публикувано на 27.11.24 в 07:27
Американският президент Джо Байдън обявява примирието между Хизбула и Израел

"Хизбула" и Израел приеха предложението за спиране на огъня. Споразумението влиза в сила тази нощ

Примирието между Израел и "Хизбула" влиза в сила от 4 ч. сутринта българско време, обяви  в изявление президентът на Съединените щати Джо Байдън.  "Днес имам добри новини от Близкия изток. Току-що говорих с премиерите на Израел и Ливан  и имам удоволствието да ви съобщя, че правителствата приеха американското предложение за слагане край на..

обновено на 27.11.24 в 02:25
Бенямин Нетаняху

Нетаняху: Граждани на Израел, обещах ви победа и ще постигнем победа

Израелският премиер Бенямин Нетаняху се обяви "за" проекта на споразумение за примирие с "Хизбула", одобрен по-рано тази вечер от военния кабинет на Израел. Израел е одобрил примирие с "Хизбула" В близките часове по споразумението, от което се очаква да сложи край на израелското нахлуване и бомбардировките в Ливан, се очаква да се произнесе и..

публикувано на 26.11.24 в 21:43
Илва Йохансон

Илва Йохансон: Убедена съм, че България и Румъния ще се възползват от всички блага на Шенген от началото на 2025-та

"Убедена съм, че България и Румъния ще се възползват от всички блага на Шенген от началото на следващата година", каза по време на дебат в Европейския парламент в Страсбург еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. Утре се очаква посланиците на страните членки да одобрят споразумение за пълноправната им интеграция от 1 януари без възражения...

публикувано на 26.11.24 в 21:35

Ще броят бюлетините в 28 изборни секции в Кюстендилско

В 28 изборни секции в 10 МИР - Кюстендил бюлетините ще бъдат броени наново,  ще се проверяват и протоколите . Това се налага след днешното решение на Конституционния съд да образува дело по исканията за касиране на парламентарния вот от 27 октомври.  Секциите..

публикувано на 26.11.24 в 21:17