Отношенията на Русия със Запада излязоха на преден план тази седмица не толкова заради смяната на президентите във Вашингтон, а заради решението на опозиционера Алексей Навални да се върне от Германия в родината си, след като се възстанови от опита да бъде отровен с бойно отровно вещество - нещо, в което са убедени правителствата на водещите страни в Евросъюза.
Люк Хардинг е журналист от вестник „Гардиън“, бивш негов кореспондент в Москва. Автор е на няколко книги за Русия, сред които „Мафията държава“, Досиетата „Сноудън“, „Много скъпа отрова“ и „Тайното съглашение: Как Русия помогна на Тръмп да спечели Белия дом“. Най-новата му книга “Shadow State” излезе миналия юли на пазара с подзаглавие: „Убийства, хаос и руското прекрояване на Запада“.
Какво може да се очаква от Владимир Путин като политика в един все пак променящ се свят с идването на Джо Байдън в Белия дом, но и на все по-увеличаващо се напрежение между Русия и Запада?
Мисля, че политиката на Кремъл към Запада си остава в голяма степен непроменена. Имаме добър пресен пример, когато Америка с ужас установи, че предполагаеми руски шпиони са проникнали в компютрите на американски федерални институции, включително министерството на отбраната и на финансите. Това наистина беше голям удар, по-голям, отколкото през 2016 година, когато руснаците проникнаха в базата данни на избирателната система.
За Путин няма значение дали в Белия дом е Тръмп или Байдън. Америка си остава главният враг. А Европа с България - по-малки врагове, но все пак част от Западния лагер. Така че Путин ще продължава да прави това, което прави през последните две десетилетия. Опити за подкопаване на устоите на Запада чрез модерни средства като кибератаки и старомодни похвати като убийства и отравяния, включително във вашата страна - България.
Путин вижда геополитиката през призмата на някаква надпревара, в която Русия е заобиколена от врагове и е ангажирана в нещо като неофициална война. Не пълномащабна война, а полувойна, квазивойна, в която противник е Западът, воден от Америка.
Смятате ли, че Кремъл някак си ще се опита да разедини Запада и как би могъл да постигне това?
Мисля, че Кремъл имаше огромен успех в това начинание и най-големият му триумф бе Доналд Тръмп. Не казвам, че Владимир Путин постави пряко Доналд Тръмп в Белия дом, но със сигурност му помогна чрез кибератаките през 2016 година и шпионската дейност. Това, което постигна Тръмп, бе от дълго време мечтата на КГБ. Той успя да отчужди Америка от европейските ѝ съюзници, да отслаби НАТО, да третира ЕС като враг, да създаде напрежение между Лондон и Вашингтон, между Вашингтон и Париж и т.н. Това наистина бяха четири години на маргинализация и отстъпление от световната сцена.
Очевидно Джо Байдън е много по-различен тип политик. В речта си при встъпването в длъжност той каза, че иска да възстанови отношенията на Америка с традиционните съюзници, да заздрави трансатлантическия съюз с НАТО и ЕС. Така че се връщаме към по-традиционната американска външна политика, но въпреки това си остават напрежения на Запад, които Русия, както винаги, е готова да използва. Мисля, че ако Владимир Путин реши да се отпусне и седна с чаша вино в ръка и погледне назад във времето, ще бъде много доволен от начина, по който се развиха нещата. Русия вдигна много шум на международната сцена и наистина успя да използва американските слабости и разделение.
Вече стана дума за кибератаките. С какви други оръжия или похвати на международната сцена разполага Русия?
Кибератаките са едно на ръка. Всеки хаква. България, Великобритания, Америка. Но това, което прави Русия, е да разпространява информацията по един много добре пресметнат начин, така че да се засегнат политиците и техните отношения. Това отива далеч отвъд така наречения „класически хакерски шпионаж“. Друго, което правят, и то много ефективно, е намесата в социалните медии. Правят го на български, на английски, на немски, дори на скандинавските езици, като идеята е да се объркват хората. Да се играе психологическа игра за постигане на политически цели.
Те подстрекават крайната левица и крайната десница, прокарват популистки послания и послания срещу ЕС. Целта е да се унищожи умерената центристка политика в Европа. Руснаците са много добри с пропагандата. Не казвам, че в тези страни няма хора, които искрено вярват на тази пропаганда или че няма български или унгарски национализъм, защото такъв има. Но Путин се опитва да превърне тази пропаганда в оръжие. Кибератаките са един аспект, но пропагандата в социалните мрежи, във Фейсбук и в Туитър, е един друг много мощен фактор, който Кремъл използва с голям успех.
Има хора, които смятат, че отношенията между Запада и Русия сега са много по-лоши, отколкото по време на Студената война.
Този въпрос е малко по-сложен. Сега я няма идеологията от Студената война. Вече не живеем в противопоставянето на свободния свят срещу марксизма-ленинизма. Кремъл преследва една определена цел - да възстанови величието от съветско време, Русия отново да стане велика, да има страховито, силно, агресивно присъствие на международната сцена. Това обаче, честно казано, не отговаря на реалната ситуация, защото Русия вече не е суперсила, тя е регионална сила.
Русия продължава да има ядрени ракети, но икономиката ѝ запада и произвежда неща, които никой не иска да купи. При Путин става дума по-скоро за силна власт и хегемония, отколкото за буквално възстановяване на Съветския съюз. Той иска Русия да има влияние, но като причинява злини и хаос, като играе ролята на разрушител, като се опитва да подкопава европейското единство и да срази Америка, където успее. Европейските лидери искат това да приключи, но дори с Джо Байдън на тяхна страна, това няма да се случи.
Да се върнем към случая с Алексей Навални, който всъщност е поводът за този разговор. Някъде прочетох, че само 6 процента от руските граждани знаят кой е Навални и за какво се бори. Тук, на Запад, се твърди, че Владимир Путин се страхува от Алексей Навални, но при положение, че ако е вярно това, че Навални не е достатъчно популярен сред масите, дали Путин наистина се страхува?
Мисля, че се страхува. Това, от което Путин се страхува е народното недоволство или бунт по улиците. Нещо, което наскоро видяхме в Беларус. Той е притеснен от сценарий, подобен на този с Кадафи, при който един ден група гневни селяни ще щурмуват двореца му и ще го извлекат оттам. Очевидно това звучи доста фантастично. Да се опиташ да разбереш какво става в главата на Путин, вероятно е чиста загуба на време. Но може би някъде дълбоко в помислите си той си дава сметка, че той и неговото обкръжение всъщност не са съвсем законно на власт.
Путин и поддръжниците му не участват в оспорвани избори. Те откраднаха милиарди долари и са едни от най-богатите хора на земята. Те използват държавния апарат за собствена облага, независимо дали това ще е полицията или съда, за да прокарат решенията си. Или ще е „телевизия за зомбита“, както я наричам аз, пълна с пропаганда. Те гледат да запазят всички откраднати пари и да няма промяна на статуквото. А Навални им нарушава спокойствието. Той казва: „Хората, които управляват тази страна, са крадци и мошеници и аз ще ви го покажа“.
Може само 6 процента от руснаците да бяха чували кой е Навални, но повече от 40 милиона са гледали видеото, което той разпространи при завръщането си в Русия, когато го арестуваха. Във филма той обвинява Путин в корупция и повежда хората на обиколка в двореца на Путин на брега на Черно море. Това е много ефективен подход. Навални е модерен човек, снажен, добре изглеждащ, умен, разбиращ социалните мрежи. А неговите противници, които искат да го вкарат в затвора и дори се опитаха да го убият, са съветски тип хора, дребни, неразбиращи от социални мрежи, сиви, неадекватни и стари, без да имат какво да предложат.
Мисля, че Путин наистина е разтревожен. Това не означава, че ще загуби. Вероятно ще спечели този двубой, но смятам, че Навални се опитва да използва недоволството от тази много сива ера на еднолично управление на Русия. Видяхме филма и много хора сега искат да видят нещо различно в Русия.
Бъдещето на британско-руските отношения пак в светлината на случая Навални, като се има предвид богатата история с отравяния, но и ухажвания на руските олигарси?
Това е много хубав въпрос. Аз пристигнах в Москва като кореспондент на „Гардиън“ няколко седмици след отравянето на Александър Литвиненко в Лондон с чаша радиоактивен чай от двама убийци на Кремъл. През цялото ми време в Москва тази история непрекъснато витаеше над мен, докато четири години по-късно, през 2011, Федералните служби за сигурност не ме изритаха. Когато пристигнах в Москва отношенията бяха лоши, когато напуснах - също. И мисля, че ще продължават да са лоши.
Путин смята Обединеното кралство за сателит на Америка. Особено силно мрази МИ-6 - тайните служби на Джеймс Бонд. С тези безумни театрални убийства или опити за убийства той изразява своето презрение към Великобритания. Литвиненко почина през 2006-а, Скрипал по-късно бе много близо до смъртта. Отношенията продължават да са лоши, но в същото време руснаците обичат Лондон. Това е полето за изява за олигарсите, това е мястото, където те изпращат децата си, където имат любовници, където купуват имоти в Кенсингтън и Мейфеър, където притежават вестници, престижни активи, футболни клубове.
Отношенията на „любов и омраза“ между Москва и Лондон ще продължават. Както някой наскоро каза в британския парламент: „Лондон се превърна в Лондонград“. Място, където перете парите си, където си уреждате развода, където наемате адвокати, където се храните в най-добрите ресторанти, където си почивате и където можете да узаконите всички пари, които сте откраднали в Русия.
Това наистина са много интересни отношения. Писал съм статии и книги за това. Ленин е идвал в Лондон преди болшевишката революция. От поколението преди него тук е бил Александър Херцен - социалист и революционер. Лондон винаги е бил място за недоволните, за всички онези, които са искали да променят обществото у дома. Не виждам отношенията да се подобрят, но те едва ли ще станат по-малко интересни през следващите години.
Трябва веднага председателстващият Народното събрание да изчете парламентарните групи, ако трябва представител на всяка група да ги изчете, Радев да мине в рулетката и да почваме, каза пред медиите в кулоарите на парламента Делян Пеевски, лидер на "ДПС – Ново начало“. По думите му първият мандат е зачеркнат от страна на "Продължаваме..
Служебният премиер Димитър Главчев отбеляза в началото на правителственото заседание, че месец след проведените предсрочни парламентарни избори Народното събрание все още е на първото си заседание. Според Главчев всички очакват от политическите партии да постигнат консенсус, за да се сформира мнозинство и редовен кабинет. Той отбеляза, че позитивните..
Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Силви Кирилов от "Има такъв народ" отново ще са на балотаж за председател на парламента. Преди повторното гласуване Народното събрание излезе в едночасова почивка. На първия тур от днешния шести опит за избор на председател на НС четиримата номинирани не събраха необходимия брой гласове. Рая Назарян от..
Инвеститорите все още оценяват въздействието на влязлото през нощта примирие между Израел и "Хизбула". Затова цените на петрола се задържаха около вчерашните си нива при азиатската търговия. Фючърсите на сорта "Брент", референтен за Европа, отбелязаха спад с 2 цента до 72,79 долара за барел, а цената на лекия американски суров петрол намаля..
Със срещи в Хошимин продължава посещението на президента Румен Радев във Виетнам. Държавният глава разговаря със секретаря на партийния комитет на града и откри виетнамско-български бизнес форум. В него участват 185 компании от Виетнам. Радев представи възможностите, които дава страната ни за бизнес и за инвестиции. Сред потенциалните сфери..
Без дебати и без нито един глас "против" Прокурорската колегия допусна единствения кандидат за главен прокурор Борислав Сарафов до последната фаза на процедурата - изслушване от Пленума на Висшия съдебен съвет. Преди гласуването кадровиците бяха запознати с докладите на Комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика, според..
Депутатите от коалицията ГЕРБ-СДС ще отправят две питания до Конституционния съд. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че едното питане е за правата на депутатите, а другото - дали Висш съдебен съвет с изтекъл мандат може да проведе процедура по избор на нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд. Шестият опит:..
По-добре избори, отколкото правителство на всяка цена . Коментара направи пред БНР социологът Кънчо Стойчев и уточни, че изборите са демократична..
Пеевски е човекът, с когото Борисов води разговора, а не с ПП-ДБ . Това каза пред БНР Арман Бабикян, ПР експерт и бивш депутат от "Ние идваме". "..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..