„България - дела и документи” - емблематичен спомен от радиоефира

Спорна и дори отричана след 1989 г., рубриката за паметни дати и събития оставя трайни спомени за поколения българи. Нейното начало - песента „Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила” се превръща в музикалната й визитка за посрещане ня деня.

„Предаването се подготвяше по календар, който се съставяше от много и различни източници – БТА, исторически справки. Събитията бяха свързани с конкретния ден. Не беше въпрос да попадне човек случайно като герой на тази рубрика. Следваше се строг календар на събитията от българската история – от най-далечни времена до днешни дни“, спомня си дългогодишният радиожурналист Еди Емирян.

Когато се струпвали по няколко значими събития за деня, редколегията решавала кое би привлякло вниманието на аудиторията.

„Звучеше така, както би трябвало да звучи една документална поредица – с един постоянен глас, разпознаваем за публиката – един от незабравимите гласове в българския ефир: на Георги Ламбрев. Това беше т.нар. анонимно персонифициране – публиката не знаеше кой е човекът зад микрофона, но познаваше неговия глас. Можеше да си свери часовника даже, с началото на предаването в 7.15 по двете програми“, допълва Емирян.

„Звучеше интересно, познавателно дори. Вероятно днес не е това интонацията, която би се възприела от слушателите, но пък точно тази отлика в звученето на рубриката я правеше интересна и уникална. Не беше в общия тон на звученето на програмите, открояваше се.“

Самият Еди Емирян имал досег с „България - дела и документи” още в началото на кариерата си в БНР, когато се наложило инцидентно да се включи в подготовката на епизод за следващия ден. „Направо в дълбокото трябваше да хлътна и да опитам себе си. Това е първата ми професионална редакторска изява в Радиото.“

Еди Емирян няма обяснения защо „така бързо и смело беше спряна тази рубрика“ преди около 30 години и предполага, че това се е случило „от притеснения да не бъде Радиото упрекнато в някакъв сантимент към комунизма, към тоталитаризма“.

„Лошото е, че с нищо друго тя не беше заменена“, допълва радиоводещият, за когото рубриката остава образец и школа по радиодокументалистика – „трудна за реализиране, но доста силна като въздействие върху аудиторията“.

Друга е гледната точка на журналиста и знаков водещ на предаването „12+3“ в близкото минало Георги Папакочев, също свързал професионалния си път с БНР.

„Рубриката си изпълняваше целта – като чисто пропагандна камбана, която трябваше като камертон да даде тона, под който да премине политическият ден на държавата“, коментира той.

„Разбира се, че всичко звучеше на много добър език, беше правено професионално. Въпросът е какво се говореше в рубриката“, подчертава Папакочев.

„Рубриката беше записвана от актьори, правена дълги месеци преди нейното излъчване. Била е вероятно слушана от съответните партийни организации, от началниците, за да може да зарадва ЦК на БКП, които също са я слушали и са правели мониторинг на своя „орган“ – програма „Хоризонт“. Отделен е въпросът какво точно вършеше тази рубрика с мозъците и настроенията на хората – пропагандните тези си биваха внушавани.“

Прави впечатление, че се използва като заставка една от малкото ясно документирани средновековни български песни - песен най-вероятно от времето на Шишмановата династия, изтъква преподавателят.

Според Джасим въпреки очевидно пропагандната цел като голям плюс на рубриката може да се отбележи нейната документална стойност.

Това е ситуация, в която има един единствен исторически разказ, един единствен исторически наратив, казва Емил Джасим. „И съответно слушателят е длъжен да се гордее.“

„Високият патос пречи на, може би, най-важния елемент в ученето, в разглеждането, в слушането на историята – именно съпреживяването. Високият патос не ни позволява да разберем, че това отсреща там, в историческия разказ, са били живи хора. Не са някакви приказни или легендарни герои, митологични герои. И голямото геройство на живите хора е, че въпреки своите чисто човешки качества, своите чисто човешки слабости, въпреки че са изпитвали студ, тъга, глад – те са успели да направят това, което са направили“, допълва Джасим в предаването „Хоризонт до обед“.

Още любопитни детайли за историческата рубрика – в звуковия файл.