Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Социално предприятие за рециклиране на текстил беше открито в Израел

Пандемията разкри нови възможности за работни места и производства

Снимка: EPA/БГНЕС

По време на пандемията, когато не едно или две предприятия се затварят заради липса на платежоспособно търсене на продукцията им, в едни от най-престижните райони на Израел Квар Саба-Раанана бе прерязана лентата на немско-израелски център за рециклиране на текстил.
Половин милион килограма текстилни отпадъци изхвърлят всяка година домакинствата в този район на Израел. Смята се, че в Тел Авив са около 4 пъти повече.
"Доскоро всичко това се изхвърляше на сметището, защото почти никой в Израел не би купил дреха от магазините „втора ръка“. Мнозина остават ненужните неща край домовете си или на пейки с надпис „вземи ме“ и нуждаещите се обслужват съвсем безплатно. Около 6 милиона шекела изразходва кметството в Квар Саба-Раанана, за да плати на сметището само за текстилните отпадъци. Отделно се поддържат камионите, извозващи боклуците. Сега всички вторични суровини от плат и трико се събират, сортират, обработват", разказа в "Преди всички" една от организаторките на центъра Ревитал Надив:

"Дълго време бях дизайнер и собственик на предприятия за модна конфекция, които освен в Израел, имаха филиали в Китай и в ивицата Газа. Продукцията ни се продаваше в 60 специализирани магазина из цял свят. Запозната съм с целия процес на производство на модно облекло и текстилни аксесоари към него. Било е време, когато в Израел са отглеждали памук и са хранили буби за коприна. Сега дори текстилните и конфекционни предприятия са рядкост. Но потреблението на красиви облекла расте".

Thinkstock/Getty Images
"Дори за едно паднало копче или петънце, могат да изхвърлят дрехата на боклука. Бяхме свидетели по време на първия локдаун, когато останали вкъщи домакини най-напред направиха преглед на гардеробите си и буквално планини от вече ненужни облекла се намериха на улиците. За съжаление, към тях се прибавиха чисто нови, още с етикетите, стоки от магазините за конфекция. Смени се търсенето на стоки. Сега, когато сватбите са в камерен състав, никой не купува рокли с голи гърбове и дори по-скромни, но празнични одежди, а модата си минава", разказа още за ситуацията Ревитал Надив.

"Първите ни работнички бяха доброволки от женските организации. Те помагаха да се съберат и сортират изхвърлените дрехи, постелки, хавлиени и други кърпи, въобще всичко направено от плат или трико. Част от тях, след дезинфекция и дообработване, можеха да бъдат предоставени на старчески домове, пансиони или на многодетни семейства.

Други предложихме на модни дизайнери да ги префасонират, като използват особено хубавите им платове и произведат от тях нови и практични дрехи. Но има и такива, които могат само да бъдат рециклирани. Така създадохме фабриката. В нея работят жени от района. Предприятието е социално, като сме предложили плаващо работно време, за да може труженичките и да си гледат децата, които все по-често учат дистанционно".   

Ревитал Надив казва, че още при постъпването за рециклиране материите се сортират по вид на материала. От изкуствените - се прави вата за пълнене на дивани и изолация в строителството. Тъй като в Израел е топло, от естествените материали най-често има памук, лен и коприна.

БГНЕС  
"Също ги сортираме и ги използваме вече като суровина, от която изпридаме и изтъкаваме нова материя. От продукцията ни най-много се търсят хавлиите за баня. Дори вече имаме запитвания за износ". И още предимства: 

"Освен че пестим, като обработваме така материалите по израелски патент, правим много и за екологията. Ако горим излишните ни материали, бихме замърсявали въздуха. Да използваме друга страна като боклукчийска кофа (например някъде в Африка) считам ,че е неетично. Успоредно с новото производство сме направили курс за жени, останали без работа заради съкращенията. На базата на обработка с лазерни лъчи и нанотехнологии се стремим да получим текстил с различни приложения. Например, макар и с минимално количество сребро в материята, тя придобива антиалергични свойства. Опитваме и да създадем предмети с триизмерен принтер, като изходната материя е текстил. Поставили сме за задача на стартъпи и високо технологични колективи да търсят ново приложение на нашите суровини.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Грийнпийс": COP29 не оправда очакванията

Неудовлетворение и незначителен напредък - така може да се обобщи резултатът от конференцията за климата на ООН COP29, която приключи миналата неделя и на която участваха близо 200 държави. Какво беше - и какво не беше - постигнато по време на продължилите две седмици преговори в Баку, Азербайджан? 60 000 участници, от които 1700..

публикувано на 30.11.24 в 11:00

"Аз, морето – Живот в мълчание" - филм за уникалността на живота в Черно море

Зрителите на "Аз, морето – Живот в мълчание" ще видят кадри, които иначе само водолазите могат да видят .  Това каза пред БНР Кремена Ватева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс"– България. Филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. В него са включени невиждани досега кадри на живота в..

публикувано на 26.11.24 в 17:59
Кметът на Сандански Атанас Славчев

Сандански - лечебен въздух и минерална вода в съчетание с богата история и кино

Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма  Надежда Цветкова  в центъра на Сандански беше организирана публична прожекция, която привлече много хора от различни краища на страната. А след успеха на сериала, чрез който видяхме живописната природа, традиционната..

публикувано на 26.11.24 в 12:03

18 хиляди дървета ще бъдат засадени в Кипър за борба с климатичните промени

В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари.  Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..

публикувано на 24.11.24 в 03:26
29-ата климатична конференция в Баку, Азербайджан

Нова сделка за климата бе постигната в Баку след извънредни преговори

Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..

публикувано на 24.11.24 в 02:18
Проект

Благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите"

Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем.  Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..

публикувано на 23.11.24 в 09:30

Как се борят с мръсния въздух в Лондон

Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..

публикувано на 22.11.24 в 06:51