Коментар на Петър Волгин: Краят на американската демокрация

Няма демокрация, когато нямаш възможност свободно да избираш тези, които да управляват и когато се страхуваш да изразиш свободно мнението си. Именно тези свободи изчезват в Съединените щати. И не някакво природно бедствие причинява това изчезване. Отнемането на свободите се извършва от политическите, финансовите и медийните елити. От главните действащи лица на „дълбоката държава“. Четири години те непрекъснато повтаряха на избирателите колко жестоко са се объркали, като са гласували за Доналд Тръмп. Внушаваха им, че единствената възможност да изкупят „вината“ си е сега да гласуват срещу него. Вървеше и допълнителното внушение, че всеки, който все упорства и гласува за Тръмп, е глупак, селяндур, расист, бияч на жени и деца. В крайна сметка тази неспирна пропаганда даде своя резултат. Много избиратели гласуваха за Джо Байдън именно от страх да не бъдат възприемани като глупаци, селяндури, расисти и биячи на жени. На тези хора всъщност беше отнета свободата да мислят сами. Мейнстрийм медиите го правеха вместо тях.

Именно медиите изиграха основната роля в раздухването на анти-Тръмп истерията. През последните четири години тя непрекъснато нарастваше. Рупори на либералния елит като „Ню Йорк Таймс“ и Си Ен Ен престанаха да бъдат истински медии и се превърнаха в пропагандни оръжия на Демократическата партия. Истината нямаше никакво значение за тези медии. Единственото, което ги вълнуваше, беше как да ударят американския президент. Включително и с поредица от фалшиви новини, най-фрапантната от които беше т.нар. „руска връзка“. След 1990 г. на нас като на аборигени ни обясняваха, че има само една професионална журналистика и нейното въплъщение е тъкмо Си Ен Ен. И ние по аборигенски кимахме в знак на съгласие. Ама вече не кимаме. Защото това, което върви по този канал, това, което се пише в либералните вестници, е най-безочлива пропаганда. В сравнение с нея методите на Йозеф Гьобелс и Андрей Жданов изглеждат като наивни закачки.

Вярно, в един момент изглеждаше, че социалните мрежи са чудесен начин да заобиколиш пристрастните медии. След като можеш да използваш ефикасно Фейсбук и Туитър, вече не е нужно да се молиш на телевизиите да не лъжат в репортажите си или на вестниците да те интервюират. С помощта на социалните мрежи стигаш директно до хората. Както обаче видяхме през последните дни, Фейсбук и Туитър съвсем не са такова прекрасно царство на свободата, за какво обичат да се представят. И закриването на профилите на Тръмп в тези и други канали е само върхът на айсберга. Собствениците и ръководителите на тези мрежи са също част от „дълбоката държава“ заедно с традиционните медийни магнати, партийни шефове, началниците на тайните служби. И когато някой си позволи да разклати прекалено силно системата, той моментално бива забраняван. Свобода имаш само тогава, когато се движиш в коловоза на либералния мейнстрийм. Иначе си аут. И всеки може да бъде подложен на цензура – както шофьорът на камион, така и президентът.

В момента в САЩ свободата да мислиш в разрез с правилната линия все повече се стеснява. Ако не подкрепяш господстващата либерална идеология, а ако, не дай Боже, ѝ се противопоставяш открито, те чакат много тежки дни. Забраната на Тръмп да публикува в социалните мрежи, започналата процедура по импийчмънт са както удари срещу него, така и предупреждение към всеки друг, който дръзне да се противопостави на днешните господари на мисълта. Посланието е повече от ясно – внимавайте какво пишете, внимавайте какво вършите, ние се справихме със смятания за всевластен американски президент, та с вас ли няма да се оправим. Къде е свободата тук?

Потъпкването на свободата се изразява и в, на пръв поглед, дребни детайли като атаките срещу езика. Обаче изобщо не са дребни детайли тези атаки, след като самата Нанси Пелоси, председателката на американския Конгрес, се включи в тях, налагайки премахването на думи като майка, баща, син, дъщеря и заменянето им с „полово неутрални“ слова. Ама това изобщо не е важно, изреваха либералите. Ставало дума само за работата на Конгреса. Така, де, така. Хората просто пробват докъде могат да стигнат с извращенията си. Да, първо ще става дума само за Конгреса. Ако никой не възрази, не след дълго този новоговор ще бъде наложен в цялата администрация, после в цялата страна, а накрая ще се стигне до мечтата на правоверните либерали – да приложат налудните си концепции в целия свят. Случи ли се това, свободата ще бъде окончателно погребана.