В продължение на 67 години хидрологическият бюлетин за нивото на река Дунав звучеше всеки делничен ден след новините в 15.00 часа в ефира на Българското национално радио. Бюлетинът започва да се излъчва през 1949 година като задължение на страната ни по Дунавската конвенция. Същото правят във всичките 10 държави, през които реката има плавателен път. На 6 юни 2016 година прозвуча последният.
В продължение на 40 години Ивайло Бойчев работи като хидролог. Вече е пенсиониран, както и бюлетинът му, но спомените му от службата са интересни. Първо получавали телеграми от всички дунавски държави и съответно изпращали международни телеграми за нивото до всички останали. После минали на телекс, а след това на компютър. И така до цифровите навигационни системи.
"Нашата грижа беше да измерим дебита, защото няма човешка дейност, която да мине без вода. От всички колеги, които са работили като хидролози, аз съм единственият, който е видял най-високите води и съм видял два пъти замръзването на река Дунав и големия лед в Тутракан - със самолети бомби хвърляха, защото бяха станали натрупвания от няколко метра", разказва Ивайло Бойчев.
Бюлетинът, който изготвяли хидролозите, бил от изключителна важност за тези, които са на реката. Като Николай Генчев - един от най-добрите познавачи на Дунав и автор на книги пътеводители по цялото му течение:
"За някои това предаване може да се е струвало монотонно, за други скучно, но за нас, хората от водния транспорт, то беше ежедневно чакано, много интересно и много важно за нашата работа, защото зад фразите за нивото на реката в сантиметри се криеше разнообразният и динамичен свят на дунавското корабоплаване".
Все пак, през 21 век, когато на всеки в джоба има смартфон с интернет, бюлетинът по радиото е излишен.
"Това прилича малко на разказа на Николай Хайтов "Когато светът си събуваше потурите". Всичко се променя на този свят и то много бързо, а на река Дунав, особено след като влязохме в Европейския съюз, по различни програми бяха финансирани много големи проекти в модернизацията на всички средства, свързани с безаварийността на корабоплаването, неговата сигурност, неговата обезпеченост във всяко едно отношение и практически този бюлетин, който някога се излъчваше по радиото, сега влиза не само в сайта на управлението за поддържане и проучване на река Дунав, той влиза в огромна нова модерна система, която се нарича БУЛРИС - речната информационна система, в която по много канали върви информация, свързана с корабоплаването", подчерта Генчев.
Бюлетин има, но в компютрите на капитаните. И вероятно така трябва да е, макар често да забравяме, че България не е просто европейска държава, а Дунавска страна.
За капитаните на кораби като Цончо Цонев тази информация е била изключително важна:
"Знаейки нивото, ти можеш да прецениш можеш ли да минеш през определени критични участъци, каква дълбочина има там".
Не можем да коментираме с какво са свързвали тази информация хората, които живеят далеч от Дунава. За тези, обаче, чийто дом е на километър 495, хидрологическият бюлетин е особено важен.
Нещо повече - бюлетинът е станал и част от речника ни, жалон, който е сигурен ориентир за състояние и време. "Като кажат "без он", работата е зле!", казваше един приятел.
На хората в единствената извънстолична "Агенция за проучване и поддържане на река Дунав" им е тъжно. Директорът капитан Павлин Цонев е наясно, че тази информация вече е ненужна на корабоплаването, но му е мъчно:
"Честно казано, мъчно ми е, защото първо, че е една традиция, освен това е като един лейбъл на Агенцията, всеки ден безплатно чуваш името си. Агенцията е 60 години на терена и това някак си те свързва. От една страна тази емоционалност, от друга страна технологично това може да стане по електронен път, което и го правим. Това е голямото предимство на сайта - вече можем да предложим и други форми на информация, не само като числа, които да показват какво е било нивото, но и визуално какъв участък му предстои да премине, какви условия има там".
Няма как лесно да се разделим с нещо, което е съществувало 67 години в ефира на Българското национално радио. Думи от бюлетина са станали част от поезията, от речника ни, от чувството ни за устойчивост. А самият бюлетин беше ежедневно делнично напомняне, че България е Дунавска страна.
"Да имаш една 60-годишна традиция за голяма част от западните страни е нищо, обичайно е да имаш, ние имаме. Не знам колко може да струва това всеки ден трима души да четат по един бюлетин, да, разходи са вероятно, но опираме до сферата на престижа, опираме до знаците, които ние самите излъчваме към себе си и към околните. Ето, в 15.00 часа Българското национално радио не споменава река Дунав. Река Дунав явно за мнозина от страната, като изключим тези покрай реката, е абсолютно непозната, направо им е ненужна, да не кажа, че някои може да се гнуси от мътните ѝ води, но тя е особен знак, защото реката ни свързва със сърцето на Европа и ако ние не гледаме към сърцето на Европа, то тогава накъде гледаме, накъде сме тръгнали“, подчерта проф. Ненов, директор на музея в Русе.
Може да е вярно, че тийнейджърите предпочитат други радиостанции, но и най-малките знаят, че нивото на река Дунав се измерва в сантиметри. Споменът за това, за интонацията на говорителите, за красивото изброяване на българските градове с френско ударение, ще останат у нас завинаги. Толкова дълго, колкото Бог ни е отредил да се радваме на прекрасния Дунав.
В дните, в които се поздравяваме с вяра във Възкресението, ще ви срещнем с хора, които с вяра и много работа се опитват да възкресят рухналите под напора на времето църковни сгради. Става дума за един фото - проект и десетки храмове в страната, за будни хора, хванали се за ръце. Нагледали сме се на православни храмове, изтърбушени и..
Дарителска кампания набира средства за изграждане на православен храм в плевенското село Тученица. Местните хора са пожелали новият храм да носи името на Света Параскева . Градежът вече е в ход, но са нужни още средства за завършването на храма. За каузата е организиран благотворителен концерт, каза Борислав Ботев, един от организаторите на..
Група доброволци откриха и възродиха за вярата забравена скална килия, обитавана от монаси още през Средновековието. Това се случва в русенското село Красен, сгушено в скалния венец на природния парк "Русенски Лом". Името на село Красен не е непознато за хората от цялата страна. Нека припомним, че то е "родното място" на пастет "Апетит",..
„През грапавините към звездите“ ще поеме група деца, които учат в столични училища. Български ученици с награда от конкурс за проектиране на космическа колония През юни те ще защитава своя проект за селскостопанска структура за отглеждане на растения в космоса - „Галантус“ пред Националното космическо общество в САЩ. Защото са..
Божият кръст беше издигнат вчера - на Велика събота, в разрушеното ромско гето в столичния квартал "Захарна фабрика". В началото на седмицата незаконните постройки бяха разрушени. Жителите на махалата посрещнаха Възкресение Христово под открито небе, с вяра в сърцата си. Убедени са, че Бог е милостив. "Най-важното, което сме..
Незрящо семейство отглежда двете си малки деца в бивше работническо общежитие в столичния квартал Люлин. Бена и Богомил се грижат за 4-годишната Лора и бебето Габи върху площ от 30 квадратни метра и от няколко години чакат предложение за общинско жилище. Справят се сами с пазаруване, готвене, чистене, както и с разходките на..
За войната между Израел и Хамас, започнала в приграничните кибуци на еврейската държава и продължаваща и до днес е писало много и от различни гледни точки. Днес разказваме обаче за приключенията на на две кученца по време на война и щастливата развръзка . Мийя Лимберг, ученичка в музикалното училище, нейното кученце Белла..
Най-силната реклама на Тракийския университет е качественото обучение и начинът на живот, цената на живот и студентите да развиват своите..
На всяко подаване на храна на човек пожелава здраве и "утре те очаквам в 16 часа". Така прави вече 9 години Мартин Мартинов , собственик на..
С тържествени пасхални богослужения православната църква празнува втория ден на Великден - Светли понеделник. С него започва Светлата..