Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиолюбители по света слушат „Хоризонт“

Снимка: Ани Петрова

Имаше време, когато нямаше интернет. И късите, средните и дългите вълни бяха единственият начин да слушаш радио от друга държава. Някои ще си спомнят, че така са слушали и вражески радиостанции. Оказа се обаче, че дори и в първата четвърт на 21-ви век традицията да се ловят станции през късите, средните и дългите вълни не е отмряла

Пьотр Крупски е от Полша, радиолюбител от глад Елблонд. Той споделя, че се интересува от радио от детството си. Когато бил дете, имал малък радиоприемник, който често поставял под възглавницата си и така заспивал:   

„Като дете слушах радио на средни и къси вълни, защото още нямаше интернет и други възможности. Това е много интересно хоби. Предоставя също големи възможности за опознаване на културата на други народи, езика и музиката. А ако говорим за радиостанциите, които са на славянски езици, разбирам и почти всичко, което говорят. Моята любима станция е „Хоризонт“ 1, за други радиостанции не се сещам. Румънското радио е много добро и също обичам да го слушам“. 

Пьотр Крупски е потомствен радиолюбител. В електронната книга, издадена за любителското радио в град Елблонд, Крупски пише, че още дядо му и баща му са се занимавали със слушането на любителско радио. Самият той не смята да се отказва, защото се радва, когато може да чуе гласове дори и най-далечната станция като Австралия.  

В момента имаме нови технологии като интернет и сателити, но самият мен повече ме радва директното приемане на тези радиостанции, без допълнителни устройства, без компютър. Тогава съм доволен, че съм успял да хвана станция и да настроя моя приемник така, че да може да се слуша удобно и добре. Знаете ли, цялата повърхност на земното кълбо е покрита с интернет, но има и зони, където няма друга възможност за достигане до слушателите освен чрез дълги, средни и къси вълни. Тъжно е, че те изчезват. Причината е вероятно е заради високите разходи за издръжка на всякакъв вид предаватели и ретранслатори. Обаче тези радиостанции трябва да останат. Представете си, ако нещо се случи с цифровите, модерните технологии?! Директната радиовръзка би била най-доброто решение. Да не забравяме и ролята на простия аналогов начин на излъчвате. Във времена на криза това е най-бързият начин да уведомите хората. Защото радиото е във всеки дом“.  

Радиолюбителят от Полша е член на Международната спасителна мрежа ЕМКом и при спешни ситуации може да съдейства за комуникация чрез неговата радиостанция с други радиолюбители. За щастие, казва той, не му се е налагало да се включва в акции. 

„Но съм слушал за използването на този начин на комуникация по време на наводнения и урагани, когато GSM мрежата е отказала. При нас в Полша вече няма предаватели на средни вълни. Имахме преди време най-големия предавател на дълги вълни, най-големия в света, той беше по-висок от Айфеловата кула. Вече не съществува, за което много съжалявам“. 

Но Пьотр Крупски е реалист за аналоговото радио, заместено с дигиталното. Казва, че светът върви напред, всичко се развива и също притежава цифрово радио. За него обаче радиото не са само вълните и предавателите, а и хората, които правят програмите: 

Хората създават радиото и от тях зависи колко интересна е програма и колко слушатели ще има то. За мен лично най-доброто радио е това, при което имаме баланс между музика и говор. Т.е. трябва да има различни новини, интересна информация, но също и хубава музика от различни стилове. Аз най-много харесвам този вид радио. Искам да поздравя цялата редакция на Българското радио, най-сърдечни поздрави също и за всички слушатели както от България, така и от целия свят. Защото мисля, че радиото Ви се приема в цялото земно кълбо и Ви желая още поне 50 години с толкова прекрасна работа и прекрасни радиопрограми“. 

И от далечна Бразилия имаме сигнал, че „Хоризонт“ се чува. Радиолюбителят ни е писал през юли 2019-а, но сигналът е уловен чрез т.нар. софтуерно радио. Антената е някъде в Русия, е написал човекът, но той я управлява от компютърът в Бразилия. 

Пьотр Крупски
Другият слушател е Маркус Кюлерц от Дюселдорф „хванал“ програмата на „Хоризонт“ през 2017 година.  

През 1998 година разбрах, че Българското радио разполага с програма на немски език на къси вълни. И тогава изпратих писмо, че съм чул програмата им. Те ми върнаха, че има такива излъчвания от Пловдив и в София. През 2017-а се случи така, че успях да намеря това радио „Хоризонт“ със значително силен сигнал. Не съм сигурен, но тогава сигналът се смесваше с испански или на британски“.  

Но много преди това – преди 30 години, започнало увлечението на Маркус да слуша радио на къси и средни вълни.  

Слушането на радио е като да погледнеш малко „отвъд ръба“, отвъд границата. Телевизията е картинка, но слушането на радио провокира твоята фантазия. Например, слушаш за Испания, слушаш за България и започваш да си представяш как, например, изглежда стадиона от отвътре и то на място, на което никога не си бил. За мен това е образователно. Обичам да уча и езици. Харесваше ми начинът, по който испанските радиостанции излъчваха на живо. Научих малко испански заради момиче от Майорка, в което се влюбих. С радио „Москва“ пък започнах да уча руски. Е, само основни неща, от съответния език. Обаче, като слушаш как звучи примерно българският, руският или турският, влезеш в една друга държава, в друг свят“.  

Маркус казва, че по времето, когато започнал да слушам тези радиостанции, е имало интернет. Но предпочел да събира SQL картички. И да опознава света. До момента е събрал 350 такива картички. Много сувенири книги, или благодарствени писма. Маркус обаче вярва, че слушането по този начин на програми е за определен тип хора.  

Обичам точно това хоби. За хората, които не са наясно с този начин на излъчване на програми, звучи доста скучно. Казват, че не могат да ги слушат, защото нищо не разбират. Но представете си, има хора, които обичат да слушат индийска музика, тайландска музика или хинди музика, китайска, фламенко на средни вълни. Ето това е една отличителна черта на тези радиостанции Това са онзи тип, където можем да чуем нещо специфично и което го няма в стандартните радиостанции. Ето, аз мога да ти кажа, че слушам прогресив рок, Pink Floyd, но много от модерните станции не ги излъчват, а късовълнови и средновълнови радиостанции го правят“.  

Към момента Маркус не залага, че синът му ще продължи традицията да слуша радиостанции. Той е малък а и трябва да научи езиците, казва Маркус Кюлерц. И сигурен също, че това хоби няма да отмре с развитието на технологиите.  

В Германия средните вълни вече почти не се ползват. Късите вълни пък преживяват ново развитие заради дигиталното радио. Този тип излъчване знам, че то има основно в азиатските държави. Между другото, звучи много по-добре да използват тези честоти за дигитални програми. Подобрява качеството. На някои африкански държави по-евтино излиза дигиталното разпространение на къси вълни. Защото не всеки има достъп до интернет. Въпреки това - представете си какво ще се случи с дигиталния ни свят, ако токът спре. Или ако сателитът не работи. Затова си мисля, че моето хоби няма да отмре. За аналоговото радио няма граници. Стига до държави с ограничена свободата на словото, ако примерно сте потиснати от собственото си правителство, ще слушате точно тези радиостанции. Които говорят и обсъждат проблемите вместо вас, докогато вие няма да можете да го правите“.  

Перфектната радиостанция, според Маркус Кюлерц, „трябва добре да представят своята държава“. Слушателят на „Хоризонт“ от Дюселдорф споделя желанието си един ден Българското радио да поднови своите излъчвания на английски, немски и френски. А за половинвековния юбилей на „Хоризонт“ Маркус казва: 

Честит 50 годишен юбилей програма Хоризонт“. Иска ми се хората в България също да преборят тази пандемия. Да няма много смъртни случаи. Политиците да имат някаква възможност да помогнат на хората, които не могат да си помогнат сами“. 

Маркус Кюлерц

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

По-заможните също стават жертви на трафик на хора

С "Поход за свобода" беше отбелязан Европейският ден за борба с трафика на хора . Европейският ден беше на 18 ноември. Но от Националната комисия за борба с трафика на хора са преценили, че съботата е по-удобният вариант. За десета година: "Поход за свободата" в София Статистиката и за тази година отчита, че официално сигналите за..

публикувано на 19.10.24 в 19:03

Инж. Иван Иванов: Цената на водата да стане двукомпонентна

Цената на водата да стане двукомпонентна - предложението е на инж. Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите. Става въпрос за това да има такса "Водомер", която да се плаща от всеки, без значение дали ползва вода или не. Пред БНР инж. Иванов обясни, че това е добра практика, която се прилага в много държави .  " Идеята е..

публикувано на 18.10.24 в 14:11
Сергей Скрипал

Сергей Скрипал може би е оцелял след отравянето с "Новичок" благодарение на грешно лекарство

Бившият руски шпионин Сергей Скрипал, станал обект на опита за отравяне с "Новичок" в Солсбъри, може да е оцелял, защото парамедик случайно му е дал грешно лекарство, беше съобщено по време на започналото публично разследване.  Започналото публично разследване тази седмица проверява обстоятелствата около смъртта на Доун Стърджис, която се е..

публикувано на 18.10.24 в 11:42

ГД ГВА: Не се очаква ограничаване или затягане на експлоатацията на дронове

Не се очакват съществени изменения с цел ограничаване или затягане условията за експлоатацията на дронове . Това каза пред БНР Даниела Минчева, ГВА. Тя припомни, че  от 2019-а има европейскo законодателство за непилотираните въздухоплавателни средства.  Влиянието върху безопасността се отчита в зависимост от  теглото на дрона, неговите..

публикувано на 17.10.24 в 11:35

Трафик на хора: Робството съществува и днес!

Увеличава се броят на жертвите на трафик на хора , сигнализира пред БНР Даниела Савеклиева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора. "Трафикът на хора е съвременен проблем, който за съжаление остава непознат за мнозина. Днес, в XXI век, робството все още съществува и се случва пред очите ни. България е една от..

публикувано на 17.10.24 в 09:38
Кремена Кунева

Кремена Кунева: Не може една жена да е нещастна, след като роди. Това е индикация за проблем

Не може една жена да е нещастна, след като роди, това е индикация, че има някакъв проблем. Това каза пред БНР Кремена Кунева, председател на фондация "Даная", която публично сподели, че е преживяла следродилна депресия.  "Близките и приятелите са много важни, но за такива случаи трябва експертна помощ ", подчерта тя. По-рано Кремена Кунева..

публикувано на 16.10.24 в 17:58
Училище за надежда

Съвременни будители успяват да създадат "Училище за надежда"

Видяхме деца с искрящи очи и хора, които дават всичко от себе си за тях. Това разказа пред БНР  Симеон Цончев. Той е продуцент на филма "Училище за надежда", който тръгва по кината от  първи ноември. Лентата разказва за училище "Димитър Екимов" във великотърновското село Русаля. Там вече десет години спасяват деца от бедни семейства,..

публикувано на 15.10.24 в 10:55