Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Владислав Драмалиев: Covid кризата показа силата на електронните валути

Биткойн
Снимка: Ройтерс

Covid кризата през годината е показала силата на електронните валути“. Това отбеляза пред БНР Владислав Драмалиев, директор на фондация „Битхоуп“. 

Какви възможности отварят „електронните“ пари и ще изчезнат ли „аналоговите“ в общество, което все повече ще преминава към виртуални отношения? 

„Много неща се случиха през 2020 година, които насочиха сериозно внимание в посока криптовалути, конкретно в биткойн. Кои са основните причини? Със сигурност едната от причините е Covid-19 - пандемията, която в началото на годината събори пазарите много сериозно. Унищожи икономическия растеж в цял свят. Което принуди и централните банки да започнат да печатат невъобразимо количество пари. И с тези свои действия те успокоиха финансовите пазари, което покачи и пазарите на акции. Това повлия на пазарите на златото и на биткойн“.  

По думите на Драмалиев биткойнът се е възприел като една модерна алтернатива на златото

„Броят на биткойните е ограничен на 21 милиона и е гарантирано, че няма да има повече. Не може да се фалшифицира. Може да се изпраща до другия край на света за секунди. С изключително ниски такси и без значение каква е големината на трансфера. Това е един такъв актив за 21-ви век, който е много силно контрастен спрямо валутите като долари и евро, чийто брой постоянно нараства. Хората се уплашиха, че това изливане на евро и на долари в системата в някакъв момент ще доведе до инфлация“. 

Владислав Драмалиев поясни в предаването „12+4“, че на този етап биткойнът не се използва толкова за разплащания, а по-скоро на него се гледа като актив, който може да запази стойност дългосрочно

„И не само да я запази, ами по-скоро и да я увеличи. И като такъв не се използва толкова често за разплащания, тъй като, ако платите нещо, да кажем нещо, което струва 1 лев днес, стойността, която сте дали днес под формата на биткойн, може да е равностойна на 2 лева утре. И в този смисъл хората по-скоро виждат биткойн като дългосрочна инвестиция“. 

В България вече има и бюра, които обменят левове срещу биткойни.  

„Идеята е, че това е покупка на актив с цел дългосрочно съхранение. Това всъщност и едно от другите преимущества. Може да се съхранява много по-лесно, отколкото, да кажем, физическото злато. Там просто е необходимо да имате някакъв хардуерен портфейл. Има и други начини. По-евтини дори. Докато за златото трябва да използвате сейфове, банки или персонални сейфове“.  

Според Драмалиев кризата е забързала процеса на дигитализацията и значението на криптовалутите се е увеличило. 

През лятото се забърза една ниша в блокчейн индустрията, наречена „децентрализирани финанси“. Там цялото общото количество на пари, които бяха депозирани в такъв тип децентрализирани финансови приложения, се покачи от 500 милиона, мисля, на 16 милиарда в рамките на около три-четири месеца. Това говори, че този тип услуги стават все по-популярни. Този тип услуги приличат на банковите услуги. Ако имате биткойни, етери или някакви други криптовалути, можете да ги депозирате и да почнете да получавате лихва от тях. Или пък може да вземате заеми в криптовалута. Може да обменяте криптовалути за други криптовалути. Без да е необходимо да използвате борса. И безкрайно още много други неща. Буквално се създават нови финансови инструменти, продукти, благодарение на тази сфера“. 

Каква ще бъде ролята на парите в обществото в бъдеще? 

Парите, издадени от централните банки, ще продължат да съществуват, разбира се. И е възможно централните банки да започнат да възприемат някои от функциите на комерсиалните банки. Със сигурност в случая на Китай - развитието на техните криптопари е малко по-различно. Поради факта, аз се опасявам, че там ще се използва тази технология за по-сериозен контрол върху обществото. Примерно, директно запориране на сметки от страна на централната банка, ограничения на лимити за депозити, за тегления. Но се надявам, че в Европа и в Щатите технологията ще бъде малко по-прозрачна, отворена, по-анонимна. Това ще доведе до буквално електронен кеш, който е издаден от централните банки. Както в момента е физическият кеш, който не е проследим да се извършват някакви по-анонимни плащания онлайн. Не само благодарение на биткойна и на другите криптовалути. Но смятам, че все повече и все повече ще преминаваме към безкешово общество. И в този смисъл е много важно точно в момента да бъдат направени правилните стъпки, така че да не се превърне бъдещето в една антиутопия, в която централната банка следи абсолютно всички плащания или да не позволява да се извършват определени плащания. Но в точно това бъдеще криптовалутите, които са отворени и напълно прозрачни, ще имат много съществена роля“.

Интервюто с Владислав Драмалиев можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

20 години в очакване на закон за доброволчеството

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" едва 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности - близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. Мария Тончина:..

публикувано на 02.10.24 в 07:14

Бягане в подкрепа на незрящи хора ще се проведе за седма година в София

Благотворително бягане в подкрепа на трудноподвижни или незрящи хора ще се проведе тази вечер в София.  Организатор на събитието "Светулки RUN" е Софийски планински клуб и началото му е край езерото Ариана в Борисова градина. Информация за инициативата можете да немарите и във "Фейсбук" . Регистрацията започва в 19 часа, а самото бягане - от 20 часа...

публикувано на 01.10.24 в 05:08

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02