Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Дано коронакризата не се окаже опит за социално инженерство

В момента сме в биологична война, въпросът е кой печели, казва преподавателят

Снимка: БТА

Обществата в Европа не са подготвени за кризата, която връхлетя. В България нещата са още повече хипертрофирали. Трийсетгодишното безхаберие в момента дава своите резултати. Това мнение изрази пред БНР народопсихологът и преподавател в Университета за национално и световно стопанство проф. Ивайло Христов. 

Българинът само веднъж в историята си е бил изправен пред оцеляване – в края на 14 век, по време на османското завоевание, посочи той.

Нещата са трудни, годината, вън от съмнение, е особена, но нека не забравяме, че не сме пред сталинградската битка. Няма смисъл толкова много да се драматизират нещата и да се подхранват различни спекулативни и конспиративни теории.“

Колкото и да не искаме да го признаем – имаме нов тип нормалност. Промени се комуникацията, семиотиката на общуването, смята проф. Христов, който чисто човешки е обезпокоен от крайния резултат.

„Вече хората не се здрависват, поздравяват се едва ли не с юмруци. Това е, което страшно ме притеснява и дали за идващите поколения няма да е нормален начин за общуване. Дали няма да се въведе нов тип виждане за света, което няма нищо общо с нормалните човешки взаимоотношения. /…/ Силно се надявам, че това не е опит за някакво социално инженерство, което може да доведе до необратими последици, водещи до роботизация на хората и на обществото.“

В момента сме във война, тази война е биологична, въпросът е кой е печеливш от тази война, подчерта Ивайло Христов в предаването „Преди всички“.

„Печеливш е едрият капитал, казано най-просто. Разрушаването на материално-технологическата база води до технологично обновление. Големи компании печелят страшно много от новата онлайн среда.“

Снимка: БГНЕС

Цената на работната сила става много ниска, разоряването на средния и на дребния бизнес, което се вижда в момента, благоприятства централизирането на капитала, отбеляза още  проф. Христов.

„По време на война, както и сега, има масово измиране на инвалиди, на пенсионери, на едно население, което, грубо казано, „струва“ само разходи. По този начин едрият капитал е освобождаван от тази тежест и се намаляват производствените разходи. Силно се надявам тази моя крайна прогноза да не е вярна“, коментира той и даде друг пример - с работата от вкъщи, където консумативите за сметка на работника.

Ако във времето крайният индивидуализмът на българина е помагал, сега той пречи да се създаде работещо гражданско общество, изтъкна преподавателят.

„Сега българинът ако няма реална сметка от нещо, конкретен интерес, той загърбва каузите и се затваря в дома, в себе си, в семейството. Вижда дотам, докъдето му се простира погледът. Ако се качи на по-високо дърво, ще гледа повече. Ако се качи на по-ниско дърво, гледа по-малко.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51