Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Виктория Бешлийска: Словото е спасение

| обновено на 29.12.20 в 14:07
Виктория Бешлийска
Снимка: Лозина Владимирова

Писането е чиста форма на спасение. Още когато започна карантината, интензитетът, с който започнах да пиша и да попълвам блога си „По дирите на думите“, стана по-наситен и по-личен. Виждам в словото спасение – да преработваш болезнените моменти чрез изкуството. Цялата болка на тази година – в глобален и в личен свят, мина през това тази енергия да бъде трансформирана в думи“. Това сподели пред БНР Виктория Бешлийска. Дебютният ѝ роман „Глина“ излезе в началото на месеца. 

„Създадена от огъня на думите и пръстта на историята,
„Глина“ е книга за любовта като съзидание и наказание.
За ревността като проклятие.
За мистичната сила на един майстор, който заедно с глината вае съдбата си“. 

Защо млад човек, и то от 21-ви век – толкова дигитален и модерен, поглежда назад към миналото, а не напред към бъдещето? 

„Корените ми се намират в миналото. Като стигнеш до корена на сърцето, там е коренът на духа, здравето, там можеш да бъдеш единствено и само ти. И да бъдеш цяло, ако знаеш как да го подредиш. Няма как да вървиш напред и да виждаш хубавото напред, ако не си цял и не се връщаш към този корен, ако не пренасяш частиците от духа на миналото напред“. 

В предаването „Нощен Хоризонт“ Виктория допълни:  

Импулсът за книгата ми дойде от читателите ми в блога – хората ме насърчаваха да напиша книга. Книгата никога не е била самоцел за мен, стигнах по естествен път до нея. Идеята за сюжета дойде от пътуване до село Бусинци и виждайки керамичните съдове, изложени в музея, се впечатлих от енергията и духа, които носят. Погледнах идеалистично на тях. Надявам се този идеал да усещат и всички, които четат книгата. Искаше ми се да консервирам този дух и да го пратя в бурканче на повече хора. До „Глина“ стигнах през едно пътуване и чрез идеала да се хвърли повече светлина върху забравените български занаяти и закътаните български местенца“.

Първото изречение на един роман - кукичката за читателя

„Когато започнах да пиша, всичко тръгна с първото изречение, следвах интуицията си до момента, в който започнах да следвам героите и те започнаха да ме водят. Историята се изля... Първото изречение на един роман е кукичката. Когато избирам книга, винаги гледам първото изречение, ако то ме грабне, значи това е моята книга. Много е трудно и винаги съм си мислела как ще започна историята, докато изречението не си дойде само – един ден, докато си чистех вкъщи: 

„Никой не помнеше вече как и кога беше дошла Зевна в селото“. 

Героите на романа – хора, думи и чувства

„Глината“ е вечност и метафора на вечността и на човека – за закономерността, която съществува между човека, другите и земята. От момента, в който започнах да мисля върху книгата, знаех, че това ще бъдe моето заглавие и глината се превърна в художествен образ, предопределящ съдбата на останалите герои... Не съм се опитвала да пиша романа на книжовен език, исках да го напиша на жив език. Когато навлязох в дълбочина в епохата и имах на разположение много източници, се оставих словото да води. Опитах се да направя смесица от думи от различни региони, но достатъчно старинни. Оставих се да ме води естественият ритъм на изказ. Понякога конструкциите са по-разговорни и по-песенни... В романа има палитра и смесица от чувства, те не живеят едно до друго, изолирани, преплитат се като сплав. През всяка клетка от телата на героите и през всяка частица от душите им тези чувства текат едновременно. У героите надделява някое чувство, но се вижда, че те са комплексни и сложни, подвластни на противоположни емоции в себе си“.  

Глината е магия 

„Направени сме не от думи, а от кал. 
Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал. 
Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш“. 

Глината е магия, създава чувство за връзка със земята, може да те заздрави“, разкрива още Виктория, която е „опитала“ от занаята, докато е писала романа. Сядането на грънчарското колело е завъртяло в нея мечтата един ден правенето на керамични съдове да се превърне в нейно хоби. 

След издаването на дебютния си роман Виктория признава, че се чувства „сладостно изморена“:  

„Удовлетворена от резултата и изтощена от интензивния процес. От написването на първото изречение до излизането на книгата имаше шест месеца... Всички отзиви до момента, които получих, са много позитивни, изпълнени са с благодарност от читателите, че съм успяла да ги пренеса в миналото. Често хората използват думата „магия“, за да определят чувството, което са изпитали, докато четат романа ми“. 

Дивно е майчиното сърце, което дори окъпано в най-кървавата болка, намира утеха. От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим. Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето какво е утехата - живот в повече. („Глина“)

Интервюто с Виктория Бешлийска можете да чуете в звуковия файл. 

Виктория Бешлийска е филолог, работила е като учител и редактор на художествена литература, професионалният ѝ път днес е свързан с маркетинга. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Добромир Манев

В месеца на жените: Жената в картините на актьора – художник Добромир Манев

В картините си  Добромир Манев  пресъздава собствената си  представа за жената .  "Жената не може да бъде обрисувана по никакъв начин. Може би само гениалните художници преди нас да са успели да уловят тази жена, жената с големи букви. Жената е един Космос, тя може да бъде рисувана само чрез фантазията, казва художникът.  По думите му..

публикувано на 19.03.25 в 16:52
Доц. д-р Костадин Нушев

Доц. д-р Костадин Нушев: Каква е силата на духовният пост преди Воскресение Христово?

" Постът е почивка за душата, красота на старите, чистота на младите и венец на всички прекрасни хора.  Постът не означава само да не ядем месо, постът изисква и да се въздържаме от зло .  Затова който пости, трябва да укроти гнева си, да бъде смирен, да има съкрушено сърце, да прогони от ума си лошите помисли , винаги да има пред..

публикувано на 19.03.25 в 10:12
д-р Юлиян Моллов

Д-р Юлиян Моллов: Да се научим да се грижим за себе си!

Д-р Юлиян Моллов от Силистра, който работи в чужбина, основа фондация на свое име. 40-годишният анестезиолог и специалист по реанимация има амбицията да подпомага лечението на пациенти, които нямат достатъчно финансов ресурс. Д-р Моллов е роден в Силистра, където е завършил средното си образование с пълно отличие. Освен медицината, музиката е..

публикувано на 19.03.25 в 09:55
Сиверт Хойем

Норвежкият изпълнител Сиверт Хойем: Хората все още пазят човешкото в себе си

Един от най-известните норвежки изпълнители Сиверт Хойем издаде своя девети студиен албум .  "Dancing headlights" се появи в началото на февруари , а излизането му бе отпразнувано и в България – с два великолепни концерта - в София и Пловдив.  Събитията са част от пролетното европейско турне на музиканта . Фронтмен на легендарната рок..

публикувано на 18.03.25 в 09:46
Златина Георгиева - журналист

Златина Георгиева: Радиото е пъстро като букет и е винаги в сърцето

Златина Георгиева е гост в рубриката "Горещи сърца". Животът й е свързан с Българското национално радио. Работила е като политически репортер. "Да се загърби радиото мисля, че не може. То е като наркотик. Влезе ли веднъж в кръвта ти, оттърване няма. Минеш ли покрай сградата на радиото, поглеждаш и казваш "Тук беше, тук бях" и то продължава...

публикувано на 16.03.25 в 06:51
Проф. Карим Наама

Проф. Карим Наама - гост в "Горещи сърца": Българинът търпи прекалено много!

Карим Наама е иракчанин, професор по икономически и политически науки , преподавател е в Стопанския факултет на Великотърновския университет и специалист по въпросите на Северна Африка и Близкия Изток .  Напуска родината си 18-годишен след издадена смъртна присъда от режима на Садам Хюсеин.  Идва в България и след близо 40 години изгнание..

публикувано на 09.03.25 в 07:15

В Русе представиха книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов

В деня, в който Русе отбеляза годишнината от освобождението си от османска власт, се състоя представяне на изключително богата книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов хора. Нито една точка, главна буква, запетая или друг препинателен знак. Така изглеждат записките на първостепенний воевода Панайот Хитов. Съхраняват..

публикувано на 23.02.25 в 06:20