Зад маската на „Звездното дете“ на KISS

Пол Стенли разказва откровено за битието си на и извън сцената в автобиографичната си книга, излязла на български език

публикувано на 28.12.20 в 20:43

Пол Стенли по време на концерта на KISS The Legends of Rock в Португалия през юли 2018 г.

Снимка: EPA/MANUEL DE ALMEIDA/БГНЕС

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Материал за автобиографичната книга на Пол Стенли за предаването ''Изотопия''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Искате най-доброто, получавате най-доброто. Най-горещата група на света.

KISS

Всяко шоу вече четири десетилетия започва така.

Ярки прожектори, пироефекти, тежък грим, костюми, обувки на висок ток, сценични образи: Демонът, Звездното дете, Космическият човек и Човекът котка.

Със всичко това сме свикнали да свързваме една от най-великите, най-влиятелните, и боготворени до истерия групи, променили лицето на рок музиката - KISS.

Какво обаче има отвъд блясъка, платинените албуми, разпродадените концерти, екзалтирани до крайност тълпи фенове.

„Звездното дете“ на KISS Пол Стенли разказва откровено за всичко в автобиографичната си книга, прясно излязла на български език - „Музиката - моят грях без маска“ (изд. Hybrid books). Декорите на живота, славата, жените, страховете, затварянето, кошмарите, терзанията, проваления брак и откритото по-късно щастие.

Корицата на автобиографичната книга на Пол Стенли

физически недъг и трудно детство

На сцената и извън нея има две неща, които са определящи за живота на родения през 1952 г. в „Манхатън“, Ню Йорк Стенли Бърт Ейсен, както е рожденното име на Пол Стенли. Първото е физическият недъг, с който се ражда - деформация на дясното ухо, водеща до пълна глухота от тази страна. Другото, са отношенията в семейството, където по думите на Стенли има „липса на топлина и привързаност.“ Деспотична майка и раздразнителен баща, които не са щастливи заедно. Не се подкрепят помежду си, не подкрепят и децата си.

„Бях почти парализиран от страх, понеже наоколо нямаше никой, който да ми каже, че съм в безопасност“, спомня си онези години Стенли. „Всеки нов ден означаваше да се справям със свят, за който не бях подготвен, и да разшифровам неизказаните послания вкъщи“.

Китарата, уредбата и концертите, на които ходи, представляват социалния живот на затворения младеж.

Високо, високо

Мащабът, перспективата, погледът на Пол Стенли - това е движещата сила за окомплектованата четворка Пол Стенли, Джийн Симънс, Ейс Фрийли, Питър Крис.

На първия от серията три дебютни концерта - в Куинс на 30 януари 1973 г. идват по-малко от десет души.

„Въпреки това се раздавахме напълно и направо изкъртихме мивките - знаехме, че винаги ще помним това шоу“, спомня си Стенли.

Следващите шоута са също пред същия брой публика. Момчетата сами носят оборудването си и го превозват с взет под наем ван. Пол Стенли пише за този период в биографията си: „Винаги бях искал солиден саунд - две китари, които да мачкат народа като валяк. И до известна степен бяхме постигнали нещо подобно. Но в същото време ни липсваше тежест, значимост.“

Трябва да се звучи „солидно“, продължава Стенли и споделя раздразнението си от поведението на барабаниста Питър Крис, който благодарил на приятелите си, че са дошли и соло китаристът Ейс Фрийли, който „се разплямпал на микрофона“.

Пол Стенли продължава: „Искаш да бъдеш малък и незначителен? Поздрави Тони и Гуидо, които са дошли да те видят. Искаш да бъдеш огромен? Направи необходимото впечатление, без значение колко хора стоят пред теб. Взаимодействай с публиката, все едно си в Медисън Скуеър Гардън. Тогава взех твърдото решение, че вече аз ще водя групата на сцената. Ще бъда нейният говорител.

Исках KISS да бъде църква. Точно така! Рокендрол църква. Ще чуя ли амин?“

Пол Стенли във вихъра на живите изпълнения на KISS

Примамливата сладост на славата

Въртележката се завърта стремглаво и още след първия албум KISS започват сериозно да набират скорост. Стенли се докосва до рокендрол живота, за да го почувства като свой дом и да се вкопчи в него: "жени, ресторанти, тв предавания, тежкарски хотели и всички онези благинки и удобства, които вървяха ръка за ръка с успеха".

Но пристрастяващата лепкава сладост на звездния живот предизвикват страх у Пол Стенли, който пише в книгата си: "Молех се, изпълнен с ужас какво ще се случи, ако някой реши да раздигне масата, преди да съм вкусил от всичко. Дори трохите бяха толкова прекрасни. Господи, не ми отнемай все още всичко това."

Армията на KISS

Рок групите имат фенове, KISS имат армия. Димитър Лашев вече над 30 години е в редиците ѝ. „Изотопия“ го издири, откри и го върна в тийнейджърските години, когато един видеозапис променя усещането му за рокендрол завинаги: "Бях около 13-годишен, беше някъде 85-а, 86-а година, когато един съсед и приятел донесе у нас видеокасета с концерта на KISS. За първи път въобще гледах концерт на рок група. Тогава се влюбих в KISS и досега си ми е голямата любов."

Не е съвсем лесна работа да си фен на KISS по време на годините на Социализма у нас. Когато приятел на Димитър му рисува гръб на KISS - най-якият в Младост 4 по думите на Димитър, който твръди, че това е и най-КИСС-арският квартал на София. Заради двете гръмотевици в надписа, напомнящи нацисткото SS Димитър е привикан в милицията за обяснения.

"Трябваше да пиша обясениня дали не съм против строя и дали съм нацист", спомня си Димитър.

Оставяме обществено-политическите особености у нас и се качваме отново на сцената. Първото и засега единствено гостуване на KISS у нас е през 2008 г. Създанията на нощта отново предвидиха София за коцерт на 18 юли тази година в рамките на турнето End of the World Tour, но заради пандемичната ситуация отмениха всички дати в Европа.

Явно ще го караме на разкази - затова питаме Димитър какво е усещането да си на концерт на KISS?

"Ходил съм на концерти на други групи, но тези на KISS са друга планета, няма място за сравнение", казва той.

Измества ли шоуто музиката?

Преди да ми отговори Димитър, Пол Стенли вече има мнение по въпроса.

"Може да имаш красива кола, боядисана с як металик и сума ти хромирани части, но ако двигателят ти е скапан, автомобилът ще стои на място. Бяхме осигурили достатъчно добър двигател и печелехме публиката на своя страна със силата на нашите четири личности и с музиката, която създавахме."

Ето какво мисли и Димитър от армията фенове на бандата:

"Изживяването е уникално, когато отидеш на концерт на KISS и видиш на живо парче, което си слушал безброй пъти", казва Димитър от армията фенове на бандата. Това да си част от редиците ѝ не е въпрос на младежки увлечения или настроения, продължава той: "Никога не съм срещал човек, който да каже "слушах KISS като млад и им бях фен". Няма такова нещо. Всеки един, който някога е харесвал KISS, ще продължава да ги харесва и ще продължава, докато се свърши света за него."

Материалът за автобиографичната книга на Пол Стенли „Музиката - моят грях без маска“ може да чуете в звуковия файл.