Ще намери ли България мястото си в новата икономическа реалност

Якуб Розман от Израелската аерокосмическа корпорация отговаря за производствената линия на елементи за изтребителите F-15, F-16 и F-35. В цеховете на компанията край летището на Тел Авив той показва как се изпълняват поръчките за американската компания „Локхийд Марнтин“. В тези цехове ще бъдат произведени и крилата на осемте български изтребители, които страната ни закупи за близо 2 милиарда и 200  милиона лева. България очаква първите самолети след 3-4 години, но коронакризата породи притеснения, че това може и да не се случи в указания срок.

Якуб Розман не се притеснява, че пандемията може да забави доставките на материали или производството на продукти. Дори и в пандемичната обстановка близо хилядата души при Розман са работили, споделя той опита си от пролетта на 2020 г.

„По време на пандемията ние не спряхме да работим. Разбира се, имаше ограничения, наложени от правителството и ръководството на компанията, с които се налагаше да се съобразяваме. Но това беше заради здравето на работниците - един болен можеше да спре производствената линия. По време на пандемията най-голямото ни притеснение беше, че в един момент нямаше полети. Частите за нашата продукция се произвеждаха, но нямаше самолети, които да ги докарат или да ги изпратим в САЩ. Това вече е преодоляно. Производството за отбранителния сектор не беше засегнато. Производството за гражданския сектор беше засегнато. Но в края на 2020 година, като си направим сметка, нямаме пропуснати доставки към нашите клиенти. Успяхме да върнем производството на нивата отпреди Covid кризата. Wспяхме да спазваме условията на нашите клиенти. Сега дори увеличаваме производството си.“

В момента не виждаме глобални проблеми на веригите за доставки, уточнява и Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско промишлена палата. „Фабриката на света“ – Китай работи, китайските митници и индексът за пристанището в Шанхай го показват.

„В момента товарите стигнаха до близо 5000 долара за 20-футов контейнер, което означава, че товарите, които излизат от това пристанище, са толкова много, че те не смогват да ги обработват и затова цените скачат неимоверно“, пояснява той.

Прекъсване имало през март, веднага след Китайската нова година, но това не е породило огромни проблеми в производството, твърди още Динев.

„Имаше един друг много голям ефект. Тъй като Сovid е свързан с потреблението, потреблението намаля изключително много, Китай не беше брънка, която да спира доставките. В момента има проблеми с пласирането на автомобили, а не с части и доставка за автомобилния клъстър.“

В България пандемията ще повлияе положително на автомобилната индустрия, прогнозира Любомир Станиславов, изпълнителен директор на аутомотив клъстъра в България. Той говори за „определени процеси“, които могат да се случат заради търсенето на по-сигурни доставки.

„Като цяло IT индустрията и аутомотив индустрията в момента изживяват истински бум. Нашите компании работят предимно за европейската автомобилна индустрия, която е най-голямата света. Големите компании в момента се справят изключително успешно с кризата. Те освобождаваха хора пролетта, тъй като имаше притеснения, не беше ясно какво представлява тази криза. В момента назначават хора и вече са назначили доста повече хора“, изтъква Станиславов.

Според него това дава шанс на България, която може да стане част от решението за по-бързи доставки по веригата. В началото на септември министърът на икономиката Лъчезар Борисов посочи пред посланици от други държави плюсовете на т.нар. ниършоринг – процес на скъсяване на веригата на доставки и производство на продуктите по-близо до крайния клиент. България в момента разчита на това, за да привлече инвестиции и да намали ефекта от последващи проблеми по верига на снабдяване, декларира и сега министър Борисов.

„В момента такива проблеми нямаме. Българската икономика има своя потенциал да отговори не само с наличните компании, които са на пазара – български компании поддоставчици, а може да отговори на този процес и чрез нови инвестиции.“

Лъчезар Динев смята, че дори България да не е Китай, страната ни може да почерпи пример как да се справи с последиците от затворените бизнеси и предприятия.

„Те имаха и опит с предишни проблеми като птичи и свински грип и т.н. Те се научиха как да го управляват, докато ние май го пропуснахме този момент. Не вярвам в универсалните рецепти и това, че някой се е справил по някакъв начин, ние сляпо трябва да подражаваме на него или трябва да правим точно същото, но не ни пречи въобще да се получим от начина, по който те го направиха. Те подпомогнаха предприятията си, отначало не съвсем с парични средства, а с безплатни материали, с поддръжка на работниците, имаше и субсидии за експорт. През октомври-ноември направиха ръст от близо 10% в сравнение с миналата година.“

„Един от вариантите, който много от производителите в момента се опитват да направят, но не е толкова лесно, е да диверсифицират производството. В момента дори и китайците се опитват да диверсифицират това да не бъде само в Китай. Въпросът е дали ние ще се закачам по някакъв начин. Част от производство може да бъде в България. Говоря за високи технологии“, коментира председателят на Българо-китайската търговско промишлена палата Лъчезар Динев. Той припомня, че благодарение на тези политики, Китай вече е надминал нивата на производство  отпреди кризата. И до края на годината се очаква ръст на БВП „може би от 2.9% на фона на това, че всички останали страни ще имат отрицателен ръст на БВП“.