За тъкачеството като съдба и нишките, които свързват багрите и душите

В тъкачеството участват петте основни човешки добродетели. Човекът е като пентаграм, както ни учи учителят Петър Дънов, казва майсторът от Самоводската чаршия Валери Йотов. 

„В този занаят двата крака участват, натискайки педалите, двете ръце, бутайки совалката в двете посоки, и главата трябва да е непрекъснато в тъканта, което показва какво се случва в живота. Работим с левия крак, левият крак е символ на доброто, натискаме двата педала. С лявата ръка подаваме совалката към дясната. Лявата ръка е любовта, дясната е мъдростта. В този живот най-дългият път между сърцето и ума трябва да го съберем. Десният крак е правдата. И истината е в главата. Практикувайки този занаят, ако всеки човек го осмисли, нещата ще станат по-ясни и разбираеми“.  

Миглена Чаталова споделя, че с пъстрите си черги и шалове, които тъче в дюкяна си на Самоводската чаршия, сбъдва мечтите си и лекува душата си, но остава здраво свързана с корените и земята ни. 

„То ако не е в душата, няма как да го правиш, то това е усещане, това е начин на живот. Когато ти живееш мечтата си, тогава само се получават нещата. Когато това нещо е свързано с ръцете, ръцете са на нивото на сърдечната чакра, и тогава има много голям смисъл. Само че ние не виждаме нишките, които ни свързват. Не говоря за нации, тук говоря за човешките сърца и души, защото ние сме свързани с невидими за нас нишки. Има хора, които могат да ги виждат и мисля, че това е много прекрасно нещо. Това ми дава тъкането“. 

Невидимите нишки на душите са се пресукали в житейската совалка, която прехвърля конеца между сърцето и ума, за да се тъче общата житейска черга в любимите синьо и зелено на Меги и Валери. 

„Откога сме заедно – мисля, че са четири години, понеже се случи много естествено и в една по-зряла възраст и за двама ни. Ние нямаме дата, нямаме си песен. Това, което го има по филмите, го нямаме. Аз имам чувството, че сме от цял живот заедно“, споделя Миглена. 

„То си стана, трябвало е да стане. Поради стечение на обстоятелствата се преместих да живея в Търново и бях силно впечатлен, даже екзалтиран от красотата на този град и бях на небето. Любовта стана в едно кафене на приятелите. Аз обичам да посрещам слънцето на Картала, най-високото място на Търново. Пиейки кафето, тя се появи на вратата. Бяхме се виждали вече веднъж на един курс по астрология и съм я запомнил. Пихме кафе, заговорихме се и неусетно се озовахме в ателието, тъкачницата“, спомня си Валери Йотов.  

Казват, че по Коледа се случват чудеса, за всеки чудото е различно. За тъкачите от емблематичната Самоводска чаршия Миглена Чаталова и Валери Йотов чудото е любовта им. Дошла ненадейно, била неподозирана и затова е силна, казват 47-годишната тъкачка и 66-годишният ѝ ученик и половинка в живота.  

„Много хубаво ми се усмихна, много благо, от сърце. И аз толкова се стреснах, че чак не можах да отговоря на тази усмивка. Това беше, което много ми хареса и си давам сметка, че една усмивка, която е от сърце, винаги отваря врати“.   

„Миглена е очукана много от живота, минала е през месомелачката и това прави хората по-достойни, по-самостоятелни, по-човечни. Аз много оценявам хора, които са преминали през трудности, справили са се с живота и в тях силата не се демонстрира, не се афишира, те просто я имат, те го живеят живота“.  

И докато в занаята си има правила как да се изтъче чергата, за да не се налага да бъде разтакавана, в живота често се налага да се тъче и разтакава в поредица от успехи и грешки. Меги и Валери имат своите разтъкани житейски черги, но сега имат общата посока и не спорят кой е главата и кой шията в семейството и занаята. 

Настоящата година бе трудна за майсторите на Самовдската чаршия, но житейската философия за очаквай неочакваното крепи виталната Миглена Чаталова. 

„Според мен и следващата година ще бъде още по-трудна за всички нас. Няма така бързо да се оправят нещата, очакват ни изключително големи промени и всъщност съм подготвена за „очаквай неочакваното“. То не е задължително да е положително. Човечеството в момента много гони това да е много щастливо, илюзорни неща. Самата планета ни показа, че не е нормално това, което правим, та очаквам трудности, които ще ни дадат много посока за нас самите - какви сме като хора и кои са ценностите“. 

Нищо не е случайно от това, което преживяваме, това е урок, който трябва да научим, твърди Валери Йотов. 

„Бялата раса е дошла на земята, за да влезе дълбоко в материята. Тя е влязла толкова дълбоко в материята, че по-дълбоко няма. Всички удоволствия са изпитани, всички неща, които има да се случват, са се случили. Всичко материално е изпитано до такава степен, че трябва да се мине в следващата фаза на развитие – тази материя да я одухотворим. Одухотворяването, когато не става доброволно, става доброзорно“. 

За новата година тъкачите отправят пожелания за оптимизъм, здраве и търпение. И припомнят индийска поговорка, която гласи: „Всичко завършва добре. Ако не е така, значи още не е завършило“.