Коментарът на Александър Сивилов: Спомени за демокрацията

„Драги съотечественици, съграждани, вследствие на създалата се ситуация с образуването на Организацията на независимите държави, аз прекратявам дейността си на поста президент на СССР. Приемам това решение по принципни съображения.“, заявява Михаил Горбачов ден по-рано.

Мястото на съветския президент в историята е, меко казано, спорно. Днес симпатизиращите на левите идеи го възприемат като предател и чужд шпионин, който довежда до разпада на Съветския съюз. Западните лидери от същото време пък го определят като слаб и неориентиран политик, който не успява да осъществи това, което е замислил. Истината е, че един човек не може да доведе сам до толкова грандиозни обществени промени. Въпросът е, че високият политически залог все още ни пречи да погледнем безпристрастно на разпада на първата в света социалистическа държава. 

Независимо дали сме носталгици по изчезналата обществена справедливост и червените връзки или се изпълваме със злоба и тъга заради изпуснатите пазарни възможности и невинните жертви на режима, безразлични трудно оставаме. Историята на СССР е история на един идеал. Вероятно несъстоял се, но това поне е един опит да се стигне до справедливостта и равенството, бленувани още от френските революционери. Заради това разпадът на Съветите обраства с митология.

Една от най-популярните мантри е, че икономиката на Източния блок не работи. Всъщност почти нямаме документални икономически изследвания, посветени на този период, а ресурси има. Според справките на ЦРУ за макроикономическите показатели на СССР във времето от 1985 до 1988 г., ръстът на брутния вътрешен продукт на страната е средно 2.5% годишно, като спада едва след неуспешните реформи за въвеждане на частна собственост и масови пазарни практики от 1989 г. нататък. Ако вземем цифрите на съветската статистика, нещата изглеждат още по-неочаквани. Няма да ги цитирам, защото се смятат за подправени данни. Питам се колко от страните в Европа в момента имат такъв икономически ръст в продължение на три последователни години?

Нека оставим икономиката и се пренесем към политиката. Днес всички деца четат в учебниците, че демократичните държави са ни донесли демокрацията и тя е станала системата за пример в цял свят. Само че през 1985 г. в САЩ управлява Роналд Рейгън, президент, който започва новата Студена война. Човек, който сам нарушава законите и ембаргото, наложено от неговата държава и продава тайно оръжия на иранските аятоласи, за да финансира нелегалните, наемни отряди на контрасите, които се опитват да унищожат съседна Никарагуа. Той определя СССР като „империя на злото“ и смята за най-големия враг на света комунистите. Възможно ли е този човек да започне промени, които да доведат до демократизиране на целия свят? Във Великобритания Маргарет Тачър вкарва страната си във война с аржентинската военна хунта, само за да остане на власт и да успее да разпродаде държавните предприятия в страната. Независимо, че стотици хиляди британски работници може да загубят работата си.

Премахването на цензурата и приемането на другото мнение в целия свят започва с „гласността“, предложена от Михаил Горбачов и неговия екип. В СССР и Източния блок се коментират и разискват проблемите на системата. Хората тук са тези, които търсят свободата и демокрацията. В момента когато поляци, унгарци, българи и чехи вече говорят за демокрация и свободни избори, на много места в Западния блок все още има военни диктатури, които убиват всеки, който се опита да говори нещо различно от официалната капиталистическа пропаганда.

Реформите, започнати от ръководството на СССР, слагат начало на демократизацията в Източна Европа. През 1986 г. Горбачов предлага пълно унищожаване на ядрените оръжия и край на опасността от атомна война, но западните политици не могат да приемат подобно нещо, защото са натискани от военно-промишленото лоби.

Горби става една от най-популярните личности в края на 80-те. Случващото се на Изток е следено от европейци и латиноамериканци. Една след друга падат и диктатурите в Южна Америка, защото САЩ вече няма как да ги подкрепя и да твърди, че е най-демократичната държава. Вълната на свобода, тръгнала от Източния блок, залива целия свят. Тази свобода не е донесена от Запада, а от хората на Изтока, които искат достойно и свободно бъдеще. Проблемът е, че част от тъй наречения социалистически елит вижда възможността да бетонира властта си като я превърне от политическа в икономическа. Неслучайно днешните олигарси са бившите комсомолци. Изчезването на социалистическата алтернатива вече не принуждава капиталистите да търсят демокрацията и да твърдят, че я подкрепят. В момента виждаме как тя все повече изчезва, а САЩ и Запада с войните си носят само разруха, която бавно пълзи към нас.

Заради това е важно да помним историята и да търсим полезното, дори и в толкова отречени примери като първата социалистическа страна СССР, която изчезна преди 29 години.