Спомен за Иван Цибулка

През декември отбелязваме 140 години от рождението на чешкия музикант Иван Цибулка, дошъл в нашата страна на 20-годишна възраст и останал тук до края на живота си, отдал знания и сили за развитието на българското професионално музикално изкуство. Няма събитие в нашия музикален живот от първата половина на ХХ век, в което да не фигурира името на Иван Цибулка - той свири в Гвардейския оркестър и е един от основателите и преподавателите в първото частно музикално училище, после на държавното училище, прерастнало в Музикална академия, даже е неин ректор в годините 1933/34. Цибулка участва в създаването на първия оперен театър у нас - „Оперната дружба“. По-късно свири в оркестъра на Софийската опера. Той е и създател на Българската народна филхармония, чийто председател е дълги години.

Иван Цибулка е личност с големи заслуги към нашата музика. У нас той идва като виолончелист, завършил Лайпцигската консерватория като ученик на Юлиус Кленгел. За негова изненада той открива, че виолончелото е абсолютно непознат инструмент в България - нито има откъде да се купи, нито има някаква литература за този инструмент. И той започва активна пропаганда на инструмента - изнася концерти из цялата страна. Той е първи изпълнител в България на виолончеловите концерти на Дворжак, Сен-Санс, Хайдн. Когато започва преподавателската си дейност, има само един ученик, но постепенно успява да продолее предразсъдъците и да подготви много музиканти - на практика той е създателят на българската виолончелова школа. Негови ученици са Кирил Вапорджиев, Ангел Борисов, Константин Кугийски и др. Самият Цибулка е много добър виолончелист. Той развива и международна кариера - гостувал е в Германия, Чехия, а през 1918 г. е бил солист на Лайпцигския Гевандхауз оркестър с диригент Артур Никиш.

Цибулка създава един от първите български струнни квартети заедно със сънародниците си Швертнер, Ханел и Клингер, съществувал 2 години. Той е участвал в много камерни състави заедно с най-големите български музиканти от онова време - Андрей Стоянов, Саша Попов, Менахем Бенсусан. В спомените си Цибулка описва една колкото смешна, толкова и тъжна случка от работата на кварета:
"Това стана в столовата на Военния клуб, където нашият струнен квартет даваше камерен концерт. Салонът беше препълнен с отбрана публика. Тъкмо бяхме започнали прочутото "Анданте кантабиле" на Чайковски, в салона долетяха звуци от погребален марш - свиреше военна музика /доколкото си спомням, това беше погребалната процесия на бившия министър Стоилов/. Слушащата ни с голямо внимание до този момент публика, един по един се измъкна от салона, тръгна с процесията и ние останахме сами в залата. Нито един слушател нямаше около нас. Разбира се, не ни оставаше нищо друго, освен да си приберем инструментите и да си отидем. Това и направихме. Този случай достатъчно красноречиво говори за интереса към музиката по онова време“.  

Заслугите на Иван Цибулка са оценени от българската държава и той е удостоен със златен орден за наука и изкуство. Умира на 8 септември 1943 г.

Чуйте в звуковия файл изпълнение на един от видните ученици на Иван Цибулка - виолончелиста Кирил Вапорджиев.