Великотърновският спортен журналист Ангел Ганцаров е в професията от 1986-а година. „Великотърновската журналистика от 1878 до 2020 година“ е шестата му книга и тя направи старопрестолният град първият в страната, който вече има своята журналистическа енциклопедия, проследяваща развитието на печата и електронните медии в града и региона от Освобождението до днес.
„Много хора се питат - защо, как? Едни казаха - от къде на къде човек със спортна журналистика ще прави история на цялата журналистика. Други казват, че си правя книга за колекцията от вестници. Само в моята колекция имам над 150 вестника, които са излизали във Велико Търново. Има и много, които ги нямам, а вестниците винаги са били първото и дълги години единствено средство за масова информация“, каза Ангел Ганцаров.
208 вестника са излизали в старопрестолно Търново от Освобождението до 9 септември 1944 година. Описана е периодиката и до 10 ноември 1989 година и след демократичните промени, появата и развитието на електронните медии в града.
„Първата медия след вестниците и списанията електронна е кабелното радио, сега Общинско радио Велико Търново. След това в средата на 90-е години се появи кабелно радио „Мина“. Така че освен вестниците е имало две кабелни радиа, имало е и има две телевизии и 7-8 електронни сайта. Целта ми беше да наблегна повече на вестниците и списанията, а също така да намеря и какви печатници е имало във Велико Търново - къде и кои вестници са се печатали. Целта ми с тази книга беше да намеря колкото се може повече медии и повече журналисти“, допълни Ангел Ганцаров.
При подготовката на книгата си Ангел Ганцаров проучва архивите на Регионалния исторически музей, ровил се в Държавния архив, в печатната периодика, съхранявана в Регионалната библиотека „Петко Славейков“ във Велико Търново. В 380-е страници на книгата на Ангел Ганцаров за великотърновската журналистика са описани и представени много първи български издания, случили се точно във Велико Търново през годините:
„Във Велико Търново е излязъл първият селски вестник в България. Във Велико Търново излиза първият български датиричен вестник „Остен“. През 30-е години излизат първите цветни вестници - през 1936-38 година. Рових се от януари миналата година, почти 10 месеца. Имаше папки, неотваряни от преди 140 години, потънали в прах. Във великотърновски вестници излиза първата кръстословица, отново през 30-е години на миналия век. Първият театрален вестник излиза във Велико Търново през 1900 година. Много работи излизат, тогава е имало спорт по вестниците и тогава е имало култура“, изтъкна журналистът.
Книгата на Ангел Ганцаров за великотърновската журналистика от Освобождението до днес проследява промените в графичното оформление, съдържанието на вестниците, появата на реклами и снимки:
„Аз съм наблегнал на заглавните страници на вестниците. Вътре по-интересни съм снимал реклами. Интересна реклама е за най-добрите кюлоти къде се продават в града или че, който чете вестник, той е най-осведомен. Повечето вестници се характеризират като обзорни, да имат всичко. В някои вестници преобладават политическите пристрастия на издателите или на авторите, които ги правят. Най-дълго излизалият вестник след 9-и септември 1944 година е вестник „Борба“ - вече 76 години. Събрах толкова много снимки, че мога да издам още две книги само със снимки“, коментира Ангел Ганцаров.
В книгата са представени и 225 великотърновски журналисти, работили и работещи в печатните и електронните медии след 1944-а година до днес. Къртовска работа и уникално издание, заяви за книгата на Ангел Ганцаров Светослав Стефанов, председател на великотърновското дружество на Съюза на българските журналисти.
„Това е един огромен труд, който авторът е вложил. Аз като историк по образование оценявам действително неговата работа. Това изисква и усилия, и постоянство, и умения за обобщаване, и да се направят съответните изводи. Като тематика това издание мисля, че е уникално поне за Велико Търново“, допълни Светослав Стефанов.
А през годините журналистиката се променя, споделя Веселина Ангелова, кореспондент на вестник „Труд“ във Велико Търново“, която е в професията от 28 години:
„Не бих казала, че е по-трудно или по-лесно, но мисля че нивото на качеството е много по-ниско от това, което беше преди. Журналистите работеха, бяха много по-взискателни, повече информация имаха от институциите, нямаше ограничения, нямаше рафинирани информации, подавани от пиари. Тогава се правеха и журналистически разследвания, просто истинска журналистика“, подчерта Веселина Ангелова.
Романтичните времена на журналистиката са в историята, днес технологиите си казват думата и променят журналистиката, коментира Мила Милчева, бивш главен редактор на вестник „Янтра ДНЕС“ и журналист от 22 години:
„Доста се промениха нещата, станахме лаконични, станахме преследвачи на бързите, сензационни новини, станахме спринтьори в търсенето на новини, което до някъде ограбва оная романтична и задълбочена част на журналистиката, не че сега няма разследвания и сериозни материали, но онези класически форми на журналистически текстове, на интервюта, на коментари, които е имало тогава, сега безспорно липсват“, допълни Мила Милчева.
Променя се държавата, променя се обществото, променя се и журналистиката, коментира Анатоли Петров, който е в професията от 32 години, собственик на сайт и кореспондент на няколко национални вестника.
„Ако трябва да бъда честен, нивото на журналистиката като цяло пада както в България, така и във Велико Търново. Много неща са тези, които убиват журналистиката. Каквато ни е държавата, такава ни е и журналистиката. Появата на много пиари, появата на прессъобщения унищожава до голяма степен автентичността на медиите. Въпреки всичко, искам да подчертая, че в гилдията продължават да работят качествени хора, които пряко днешните обстоятелства в страната продължават наистина съвестно и обективно да работят. Все още има много колеги, които отстояват правото си на журналисти, слава Богу, и благодарение на такива хора се крепи все още професията“, коментира Анатоли Петров.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл."Предлагам най-абсурдните, нелепи и смешни съвети за справяне с най-баналните житейски и битови ситуации. Има съвети за домакини, за кариерата, за възпитанието на децата". Това разказа пред БНР Здрава Каменова, актриса и драматург, за книгата си "Смешна поща". "Тази книжка е повод хората да се усмихнат и да погледнат от друг ъгъл на нещата..
Премиера в Ловешкия драматичен театър днес има комедията "Брачен договор". Режисьор е Олег Степанов, който е бил директор на Държавния театър в Камчатка, но е избягал от Русия след началото на войната в Украйна. В пиесата участие има и Влади Въргала. "Играя водопроводчик, който счита себе си за творец", разказа актьорът. Пиесата..
21 март е датата, на която вече 65 години Детският хор на БНР празнува рождения си ден. Традиционният Пролетен концерт тази година ще се състои в зала "България" от 19:00 часа. На сцената настоящия концертен състав ще бъде воден от дългогодишния главен диригент Венеция Караманова, на пианото - Сиана Атанасова и Яна Лолова. Първата репетиция на..
В Бургас актрисата Мария Бакалова ще се срещне с публиката на откриването на 23-тия кинофестивал "София филм фест на брега" тази вечер. Фестивалът започва с премиерата на филма "Триумф". В продължение на 9 дни почитателите на 7-ото изкуство ще могат да видят в залата на Културния дом на нефтохимика повече от 40 български и международни..
Националната класация БНР Топ 20 ще раздаде своите Годишни музикални награди за 2024 г. днес от 19.30 ч. в столичния клуб City Stage (в подлеза на НДК). Годишните награди на БНР Топ 20 са в шест категории: "Песен с най-висок резултат от гласуването на музикалната редколегия" "Песен с най-висок резултат от гласовете на слушателите..
На 2-и април предстои да посрещнем за втори път у нас една от най-ярките световни оперни звезди. След великолепната си оперна гала със Софийската филхармония на 6-и май 2023 г. в зала 1 на НДК, знаменитият мексикански тенор Роландо Вийязон ще пее на 2-и април на сцената на зала “България“. Рециталът му “Белканто“ в партньорство с пианистката..
Директорът на Софийската национална опера и балет – акад. Пламен Карталов, е избран в ръководството на Opera Europa . Той е първият българин на такъв пост. Opera Europa е организация, която работи с професионални оперни компании и оперни фестивали в цяла Европа. В момента има над 240 членове от 46 страни. Бордът на директорите на Opera..
Идеята за разкриване на хранителни магазини в пощенските станции е все по-обсъждана, мненията са противоречиви, а разискванията по темата вече..
Парламентарната група на МЕЧ се разпадна. След гласуването на бюджета председателят на парламента Наталия Киселова анонсира, че депутатът Самуил..
Тази сутрин се събудихме с ново управляващо мнозинство от гласуванията през нощта по спорните и важните елементи от бюджета. ДПС-НН са гласували..