Ангел Ганцаров събра в книга историята на великотърновската журналистика от 1878-а година до днес

Великотърновският спортен журналист Ангел Ганцаров е в професията от 1986-а година. „Великотърновската журналистика от 1878 до 2020 година“ е шестата му книга и тя направи старопрестолният град първият в страната, който вече има своята журналистическа енциклопедия, проследяваща развитието на печата и електронните медии в града и региона от Освобождението до днес. 

„Много хора се питат - защо, как? Едни казаха - от къде на къде човек със спортна журналистика ще прави история на цялата журналистика. Други казват, че си правя книга за колекцията от вестници. Само в моята колекция имам над 150 вестника, които са излизали във Велико Търново. Има и много, които ги нямам, а вестниците винаги са били първото и дълги години единствено средство за масова информация“, каза Ангел Ганцаров. 

208 вестника са излизали в старопрестолно Търново от Освобождението до 9 септември 1944 година. Описана е периодиката и до 10 ноември 1989 година и след демократичните промени, появата и развитието на електронните медии в града.

„Първата медия след вестниците и списанията електронна е кабелното радио, сега Общинско радио Велико Търново. След това в средата на 90-е години се появи кабелно радио „Мина“. Така че освен вестниците е имало две кабелни радиа, имало е и има две телевизии и 7-8 електронни сайта. Целта ми беше да наблегна повече на вестниците и списанията, а също така да намеря и какви печатници е имало във Велико Търново - къде и кои вестници са се печатали. Целта ми с тази книга беше да намеря колкото се може повече медии и повече журналисти“, допълни Ангел Ганцаров. 

При подготовката на книгата си Ангел Ганцаров проучва архивите на Регионалния исторически музей, ровил се в Държавния архив, в печатната периодика, съхранявана в Регионалната библиотека „Петко Славейков“ във Велико Търново. В 380-е страници на книгата на Ангел Ганцаров за великотърновската журналистика са описани и представени много първи български издания, случили се точно във Велико Търново през годините:

„Във Велико Търново е излязъл първият селски вестник в България. Във Велико Търново излиза първият български датиричен вестник „Остен“. През 30-е години излизат първите цветни вестници - през 1936-38 година. Рових се от януари миналата година, почти 10 месеца. Имаше папки, неотваряни от преди 140 години, потънали в прах. Във великотърновски вестници излиза първата кръстословица, отново през 30-е години на миналия век. Първият театрален вестник излиза във Велико Търново през 1900 година. Много работи излизат, тогава е имало спорт по вестниците и тогава е имало култура“, изтъкна журналистът. 

Книгата на Ангел Ганцаров за великотърновската журналистика от Освобождението до днес проследява промените в графичното оформление, съдържанието на вестниците, появата на реклами и снимки: 

„Аз съм наблегнал на заглавните страници на вестниците. Вътре по-интересни съм снимал реклами. Интересна реклама е за най-добрите кюлоти къде се продават в града или че, който чете вестник, той е най-осведомен. Повечето вестници се характеризират като обзорни, да имат всичко. В някои вестници преобладават политическите пристрастия на издателите или на авторите, които ги правят. Най-дълго излизалият вестник след 9-и септември 1944 година е вестник „Борба“ - вече 76 години. Събрах толкова много снимки, че мога да издам още две книги само със снимки“, коментира Ангел Ганцаров.

В книгата са представени и 225 великотърновски журналисти, работили и работещи в печатните и електронните медии след 1944-а година до днес. Къртовска работа и уникално издание, заяви за книгата на Ангел Ганцаров Светослав Стефанов, председател на великотърновското дружество на Съюза на българските журналисти.

„Това е един огромен труд, който авторът е вложил.  Аз като историк по образование оценявам действително неговата работа. Това изисква и усилия, и постоянство, и умения за обобщаване, и да се направят съответните изводи. Като тематика това издание мисля, че е уникално поне за Велико Търново“, допълни Светослав Стефанов. 

А през годините журналистиката се променя, споделя Веселина Ангелова, кореспондент на вестник „Труд“ във Велико Търново“, която е в професията от 28 години:

„Не бих казала, че е по-трудно или по-лесно, но мисля че нивото на качеството е много по-ниско от това, което беше преди. Журналистите работеха, бяха много по-взискателни, повече информация имаха от институциите, нямаше ограничения, нямаше рафинирани информации, подавани от пиари. Тогава се правеха и журналистически разследвания, просто истинска журналистика“, подчерта Веселина Ангелова. 

Романтичните времена на журналистиката са в историята, днес технологиите си казват думата и променят журналистиката, коментира Мила Милчева, бивш главен редактор на вестник „Янтра ДНЕС“ и журналист от 22 години:

„Доста се промениха нещата, станахме лаконични, станахме преследвачи на бързите, сензационни новини, станахме спринтьори в търсенето на новини, което до някъде ограбва оная романтична и задълбочена част на журналистиката, не че сега няма разследвания и сериозни материали, но онези класически форми на журналистически текстове, на интервюта, на коментари, които е имало тогава, сега безспорно липсват“, допълни Мила Милчева.

Променя се държавата, променя се обществото, променя се и журналистиката, коментира Анатоли Петров, който е в професията от 32 години, собственик на сайт и кореспондент на няколко национални вестника.

„Ако трябва да бъда честен, нивото на журналистиката като цяло пада както в България, така и във Велико Търново. Много неща са тези, които убиват журналистиката. Каквато ни е държавата, такава ни е и журналистиката. Появата на много пиари, появата на прессъобщения унищожава до голяма степен автентичността на медиите. Въпреки всичко, искам да подчертая, че в гилдията продължават да работят качествени хора, които пряко днешните обстоятелства в страната продължават наистина съвестно и обективно да работят. Все още има много колеги, които отстояват правото си на журналисти, слава Богу, и благодарение на такива хора се крепи все още професията“, коментира  Анатоли Петров.