Петър Станимиров: "Денят, в който мама отиде на небето" е прастара муха, която ми се въртеше в главата

"Това е историята на една прастара муха, която от 9 години ми се върти в главата, докато най-накрая излезе от там. Цялата тази история ме побъркваше". Това каза пред БНР художникът Петър Станимиров за книгата си "Денят, в който мама отиде на небето". 

Това е приказно-страшна повест за възрастни, която има силата да шокира и омагьосва. От една страна, защото е силно повлияна от светлината и мрака на българския фолклор. От друга - защото е дело на легендарния художник, който не само е нарисувал, но е и написал увлекателно това несравнимо и странно приключение:

"Историята е за две дечица - петгодишно момченце, което още суче и притежава странни умения, и неговата кака, която също е странно дете. Тяхната майка е самовила. Действието се развива някога и някъде по нашите земи. Всичко приключва в една есенна нощ близо до изоставен и порутен кантон", разказа художникът.  

Сами и привидно беззащитни, децата се лутат в пущинака и търсят пътя към своето неясно бъдеще. По петите им е техният баща – свиреп, безмилостен, жаден за кръв и подвластен на древен демон, обсебил душата му. Закрила ще открият у своята майка – свръхестествено създание, което съществува между този и онзи свят.

Книгата е замислена като комикс, сподели художникът и уточни, че е мислел, че някой друг ще пише текста към картинките, които е рисувал:

"Като ги показах на няколко приятели писатели, те леко се стреснаха и накрая Сотир Гелев ми каза да си опиша сам картинките. Описах ги, изпратих му ги и той каза, че с това съм свършил половината работа и да взема да си напиша цялата книга, защото много добре върви".

Интервюто на Иван Русланов с Петър Станимиров в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.